Решение № 500 от 26.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Велико Търново, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500801 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.437 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 т. 7 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№15389/22.08.2024г. срещу Постановление от 14.08.2024г. по изп.дело№20237280400472 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева - per.№728 по регистъра на КЧСИ от страна на ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор Стоян Ст.Проданов и Изп.директор Крум Д.Крумов - заедно(ч р е з адв.Maриян Ил.Г. от САК) , с което е оставено без уважение възражението на ЗД„Бул Инс”АД относно начисленото адв.възнаграждение в полза на взискателя за образуване и процесуално представителство по делото. ЧСИ посочил критерий за определяне размера на адв.възнаграждение фактическата и правна сложност на делото размерът на дълга по изп.лист, който възлизал на 40000.00лв. - главница, ведно със законна лихва в размер на 10167.33лв., посочвайки, че претендираният размер на адв.възнаграждение в размер на 5000.00лв. не надхвърлял минималния размер съгласно чл.10 т.1, т.2 във ввр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ЧСИ не бил се съобразил и с чл.428 ал. 1 от ГПК и е приложил принудителни изпълнителни мерки преди изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение - запор на банкови сметки на дружеството. Счита за прекомерно претендираното адв.възнаграждение предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство. ЗД„Бул Инс“АД е лицензирано застрахователно дружество, с клонове в много населени места в България, с публични сметки и под контрола на КФН. По делото липсвали данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следвало да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсвали и доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и основание за начисляване на ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено постановлението, с което ЧСИ Дияна Колева отказва да измени постановлението за разноски по изп.дело№20237280400472 в частта за приетото адвокатско 1 възнаграждение, като с оглед правната и фактическа сложност на изпълнението, да бъде намалено адв.възнаграждение, претендирано от взискателя до 200.00лв., размер, съобразен с чл.10 във ввр. чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС). Алтернативно, да бъде намалено претендираното адв.възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно наредбата - за образуване и водене на изп.дело. Претендират се направените по настоящото дело разноски(в т.ч. и адв.възнаграждение).

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на С. С. Р. – присъединен взискател по изп.дело№20247280400120 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева с район на действие ВТОС , не било постъпил писмен отговор във връзка с депозираната жалба на длъжника.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Дияна Ж.Колева с район на действие ВТОС . Заема се становище за неоснователност на жалбата. Счита, че искането за намаляване на възнагражденията на 200.00лв. е неоснователно, като дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в разпоредбата на чл.79 от ГПК и същите са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, които не са налице в процесния случай. Сочи, че при образуване и водене на изпълнителното производство никоя от страните не може да предвиди хода на делото и какви изпълнителни действия ще бъдат необходими, затова и чл.78 ал.5 от ГПК кумулативно е предвидил два критерия, по които да се отсъди за прекомерност на претендираното възнаграждение - действителна правна и фактическа сложност на делото, както и предвидения в закона минимум. От представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на процесуалния представител адв.Ж.Димова от ХАК на взискателя С. С. Р. недвусмислено било установено, че същата е учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство не се явявало прекомерно, тъй като същото е в размер, към минимума, предвиден в чл.10 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че обжалваното постановление било правилно и законосъобразно, а жалбата - неоснователна и следвало да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изп.дело№20247280400472 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева - per.№728 по регистъра на КЧСИ е образувано на 31.07.2024г. въз основа на молба и изп.лист от взискателя Й. В. А.(чрез адв.Ж. Димова от ХАК) против длъжника ЗД„Бул Инс“АД.

С молба с вх.№13949/31.07.2024г. за присъединяване към изп.дело от взискателя С. С.

Р.(чрез адв.Ж. Димова от ХАК) е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно с предмет образуване на изп.дело и процесуално представителство, защита и съдействие по същото до събиране на вземането в размер на 5000.00лв., като е отбелязано, че сумата е заплатена изцяло в брой.

На 31.07.2024г. по изп.дело№20247280400472 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева е изпратена ПДИ до длъжника ЗД„Бул Инс”АД, която не се спори, че е получена от него. На същата дата е изпратено и запорно съобщения до „Банка ДСК“АД за наложен „запор“ до размера на претендираните вземания.

С молба от 01.08.2024г. длъжника ЗД„Бул Инс”АД(чрез адв.Maриян Ил.Г. от САК) е направило искане за намаляване на адв.хонорар, претендиран от взискателя до 200.00лв. или 2 алтернативно – до регламентирания минимум в Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пак на 01.08.2024г. ЗД„Бул Инс”АД(чрез адв.Maриян Ил.Г. от САК) е представило по изп.дело молба и платежно нареждане за извършено плащане преди образуване на изп.дело№20247280400472, като е направено искане за прекратяване на производството по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Производството по изп.дело№20247280400472 е било прекратено с Постановление от 02.08.2024г. на ЧСИ Дияна Ж.Колева и е било разпоредено да се вдигнат наложените запори.

С Постановление от 14.08.2024г. на помощник-ЧСИ при ЧСИ Дияна Ж.Колева молбата от 01.08.2024г. на длъжника ЗД„Бул Инс”АД(чрез адв.Maриян Ил.Г. от САК), по отношение на адвокатскoто възнаграждение, присъдено в полза на взискателя, е оставена без уважение. По делото е присъдено адвокатско възнаграждение в поискания размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и лимитивно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава XXXIX от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в Част I “Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК(на 22.08.2024г.).

Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното Постановление от 14.08.2024г.(получено на 15.08.2024г.) касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК – разноските по изпълнението. Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

При обжалване действията на съдебния изпълнител, съгласно препратката на чл.436 ал.4 от ГПК намират приложение във връзка с администрирането на жалбата нормите на чл.260 от ГПК, чл.261 от ГПК и чл.262 от ГПК.. Разпоредбите на чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК, обаче, предвиждат специален ред за разглеждане на самите жалби против действията на съдебния изпълнител, с оглед и на контролно-отменителните правомощия на окръжния съд.

Според чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. освен в случаите, когато: 1.делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2.изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. 3.разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител. Според чл.79 ал.2 от ГПК невнесените от взискателя авансови такси се събират от длъжника.

Както се посочи, с Постановление от 14.08.2024г, издадено на основание чл.434 от ГПК, помощник-ЧСИ при ЧСИ

Дияна

Ж.Колева е оставил без уважение молбата на длъжника(жалбоподател по настоящото производство), в частта и, с която е поискано намаляване на претендираните в полза на взискателите адв.възнаграждения за образуване на изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200.00лв. по чл.10 т.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ЧСИ е възложил в тежест на длъжника заплащането на адв.възнаграждение в размер на 5000.00лв. за образуване и водене на изп.производство, съгласно по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са представени доказателства процесуалният представител на взискателя да начислява ДДС, поради което и такова не се дължи.

Действително, по изп.дело са представени доказателства/договор за правна помощ, ведно с адвокатско пълномощно/, от които е видно, че за договореното възнаграждение между взискател и процесуален представител - 5000.00лв. е направено с надлежно отбелязване, че същото са 3 заплатено в брой(т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК ВКС), и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорите за правна защита имат правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договорите за правна помощ, сключени помежду им. В същите изрично е включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение за образуване и водене на процесното изпълнително производство.

Дължимостта на направените от взискателя разходи за адвокат като разноски по изпълнението не е в зависимост от извършената работа от процесуалния му представител по изп.дело. Последното е от значение за вътрешните отношения „клиент-адвокат“ в рамките на учреденото мандатно правоотношение по договора за правна защита. Решаващо за отговорността за разноски по изпълнението е, че разходите за адв.възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес(по какъв начин ще протече изпълнителното производство и как ще приключи - дали представителната власт на адвоката ще се наложи да бъде реализирана или не, а също и по какъв начин). Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изп.дело.