Решение № 543 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Петя Шишкова

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Н. Люб. Димитров като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200811 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби с допълнения към тях от защитника на подсъдимия В. Д. Х. и от частните обвинители чрез поверениците им срещу присъда № 6 от 16.04.2024г., постановена по ВНОХД № 555/23г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакувания съдебен акт присъда № 260019/22.11.2022г. по НОХД № 456/21г. на Пловдивския окръжен съд е отменена в оправдателната част за по-тежката квалификация „особено тежък случай“, както и в осъдителната по отношение на обвинението да е осъществил престъплението, като нарушил чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Въззивната инстанция е признала подсъдимия за виновен в това, че на 13.05.2019г. на път „ I-8“ между П. и П., в района на регулирано кръстовище с общински път за с.Ц., при управляване на моторно превозно средство - влекач с марка „Скания“, теглещ полуремарке марка „Шмитц“, нарушил правилата за движение - чл. 38, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, на Ф. А. М., А.

1

Б. З. и М. Р. М., като случаят е особено тежък – престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр. 2, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Увеличени са сроковете на наложените на подсъдимия наказания, съответно на лишаването от свобода от пет на осем години и на лишаването от право да управлява МПС от пет години и шест месеца на девет години. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

С жалбата от името на подсъдимия се поддържа наличие и на трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, алтернативно, изменението й. Според защитника процесът на формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд е опорочен, тъй като безкритично е изпълнил указания на ВКС, които не са задължителни за него; Допуснатите в миналото нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия погрешно са интерпретирани в смисъл, че го характеризират като недисциплиниран водач и системен нарушител на пътя; Мотивите са неясни и противоречиви по отношение на степента на обществена опасност на дееца. Релевираните нарушения на материалния закон се изразяват в неправилно приложение на разпоредбата на чл.93, т.8 от НК и отказа да се приложи по-леката квалификация по чл.343а, ал.1, б.“г“ от НК.

Развити са доводи за явна несправедливост на наказанието, произтичаща от неправилно възприетата по-тежка квалификация и от недооценяване на многобройните смекчаващи обстоятелства.

Поверениците на частните обвинители Р. М. Н., С. А. М., Р. М. М., Т. М.

М., Ю. Р. Й., А. С. З., А. А. З., А. А. З., Х. А. З., Л. С. З., Б. А. З., А. Б. Т., А. Ф.

М., И. Р. М., Р. А. М., Г. Г. М., Ф. Я. М., Р. Щ. М., Т. М. К. и К. М. М. искат връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за увеличаване срока на наказанията. Според тях наказанието е явно несправедливо, защото не е съобразено с вредоносния резултат и механизма на деянието, с големия обществен отзвук в региона. Изтъква се силната нетърпимост към престъпленията от този вид, наложила законодателна промяна за завишаване на санкциите през 2023г., твърди се, че начинът на осъществяване на престъплението характеризира Х. като напълно безотговорен водач. Възразява се срещу оплакването на защитника, че касационният съд е нарушил забраната сам да установява факти. В жалбата от името на частните обвинители се съдържа и собствен анализ на обясненията на подсъдимия, въз основа на който се предлагат изведени от поверениците 2 фактически изводи, че подсъдимият добре е познавал пътя, по който се е движел преди произшествието. Миналите наказания за нарушение на правилата за движение се интерпретират като явен показател за завишена степен на обществена опасност на деянието и се изказва предположение, че относително малкият брой на установени наказания се дължи на факта, че за дълги периоди от време Х. е работил в чужбина. Поверениците са на мнение, че професионалното качество на подсъдимия следва да се цени като отегчаващо обстоятелство. Солидаризират се с възприетото от предходния касационен състав становище, че с обаждането на тел.112 подсъдимият не е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

В съдебно заседание защитника на подсъдимия поддържа жалбата и направените в нея искания при условията на алтернативност.

Поверениците на частните обвинители настояват, че наказанието е занижено и възразяват срещу твърдението за безкритично изпълнение на незадължителни указания от страна на въззивния съд, като считат, че в решението са изложени собствени съображения.

Представителят на прокуратурата намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в сила.

Самият подсъдим изразява съжаление за извършеното. Счита, че не заслужава толкова тежко наказание.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Настоящото касационно производство е второ по ред, делото е разглеждано два пъти от първоинстанционния съд и три пъти от въззивния, което налага кратък преглед на процесуалната му съдба.

Пловдивската окръжна прокуратура е обвинила В. Х., че при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по чл.25, ал.1, чл.38, ал.4 и чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е осъществил престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.2, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

След внасяне на делото в Пловдивския окръжен съд първоначално е образувано НОХД № 1054/20г. Съдебното следствие по него е проведено по реда на гл.ХХVII от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не 3 се събират доказателства за тях. След приложение на чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца.

Признат е за невиновен и е оправдан по по-тежко квалифициращия признак „особено тежък случай“.

От така постановената присъда са останали недоволни всички страни и тя е атакувана пред Пловдивския апелативен съд, който с решение по ВНОХД № 609/20г. е отменил първоинстанционния акт и е върнал делото за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви.

В разпоредителното заседание по НОХД № 456/21г. подсъдимият и защитникът му са поискали връщане на делото на прокуратурата.

Аргументирали са се с обстоятелството, че в обвинителния акт не фигурира фактът на съпричиняване от страна на пострадалия водач, поради което в процедура на съкратено съдебно следствие подсъдимият не би могъл да се позове на това смекчаващо вината обстоятелство. Двете съдебни инстанции са намерили искането за неоснователно и делото е разгледано по общия ред.

Подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и на лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца. От квалификацията е отпаднало нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП и отново е прието, че случаят не е особено тежък.

По жалби на частните обвинители и подсъдимия в Пловдивския апелативен съд е образувано ВНОХД №141/23г. С въззивното решение е възприета по-леката квалификация по чл. 343а, ал.1, б.„г“, вр. чл.343, ал.3, б.

„б“, пр.1, вр. ал.1,б.„в“ от НК. Х. е оправдан по обвинението за управление на МПС в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Присъдата е изменена и в санкционната част, като определеното наказание е четири години лишаване от свобода и пет години лишаване от правоуправление.

Решението на Пловдивския апелативен съд е обжалвано пред ВКС от подсъдимия и частните обвинители. С Решение № 467 от 07.12. 23г. на I н.о. по н.д. 710/23г. касационната инстанция е отменила въззивното решение поради констатирано неправилно приложение на закона и е върнала делото за ново разглеждане на друг състав на апелативния съд.

Третото разглеждане на делото от въззивния съд е приключило с 4 постановяване на решението, предмет на настоящата касационна проверка. С него деянието е преквалифицирано, като е отменено приложението на чл.343а от НК и е прието, че случаят е особено тежък. Увеличени са и наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, съответно на осем и девет години.

При изложени съображения за наличие на всички касационни основания, приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с тях се поставя въпросът какви указания са дадени с предходното касационно решение и доколко те са били задължителни за въззивния съд.

Внимателният прочит на Р. № 467/23г. на I н.о. ВКС дава основание за следните изводи:

Третата инстанция е разгледала две изложени пред нея претенции за допуснати съществени процесуални нарушения – на подсъдимия за неотстранени недостатъци в обвинителния акт, и на частните обвинители за лишаване от възможност да се запознаят с искането за преквалифициране на деянието по по-лекия състав на чл.343а от НК и аргументите към него.

Касационният съд не е установил наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и не е давал указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Обвързващата сила на тази констатация в случая е без значение, тъй като понастоящем такива възражения не се поддържат от жалбоподателите.

Контролът за правилно приложение на материалния закон е бил по повод на три конкретни оплаквания. На първо място, съдът е постановил, че оправдаването на подсъдимия по обвинението да е управлявал в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е напълно правилно. Срещу този извод касаторите не са възразили и въпросът е извън пределите на втората касационна проверка.

На следващо място, в решението са дадени указания по правилното приложение на квалифициращия признак „особено тежък случай“ по чл.343, ал.3, б.“б“ от НК и по дадената в чл.93, т.8 от НК дефиниция. Смисълът на тези указания не е интерпретиран неточно от защитника. Съдът е бил провокиран да даде разяснения за правилното приложение на закона с оглед заявената позиция в проверяваното решение, че обществената опасност на 5 деянието е висока, но тази на дееца не е. ВКС е обърнал внимание на кръга от обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при преценката дали случаят е особено тежък, като е изтъкнал, че извън чистото съдебно минало и положителната характеристика, въззивният съд е могъл да извлече информация за личността на извършителя и от особеностите на самото деяние. Вярно е, че в стремежа си да онагледи тази принципна теза, предходният касационен състав е допуснал да навлезе в конкретиката на случая и да изложи някои собствени аргументи за особена тежест, част от които са базирани на факти, неустановени по надлежния ред. В тази му част, обаче, решението не съдържа задължителни указания, а само примерно изброяване на обстоятелства, които биха могли да имат отношение към квалификацията. Относно оценката на тези обстоятелства, указанията не биха могли да бъдат задължителни. В подкрепа на този извод е заключителната формулировка на указанията, която касае само квалифицирането на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК.

Въззивният съд е разбрал точно смисъла на дадените указания – че са за разширяване кръга на анализираните обстоятелства, а не за задължително възприемане на по-тежката квалификация. По тази причина не се е задоволил да се позове на разпоредбата на чл.355, ал.1, т.2 от НПК, като е преценил, че случаят е особено тежък, а е изложил собствени пространни съображения на стр.22 и стр.23 от мотивите към присъдата.

С оглед изложеното, възражението, че Пловдивският апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е взел решение по вътрешно убеждение, а е изпълнил незаконосъобразни указания на горната инстанция, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.