Определение № 377 от 17.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Перник, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500307 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 8662/10.04.2025 г., подадена от В. Б. С. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Т. Ш. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 360/19.02.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати на заявителя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя и моли окръжния съд да отмени заповедта по чл. 410 ГПК в обжалваната й част и определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК.

Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА за оказаната от адвокат Ш. безплатна правна помощ.

„Водоснабдяване и Канализация“ ООД чрез адвокат Т. Н. е подало отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение.

Излага съображения за дължимост на разноските и че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Възразява срещу искането за заплащане на разноски за настоящото производството – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 1 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Б. С., което заявление е било уважено от съда с разпореждане № 2658/18.02.2025 г. и въз основа на последното е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 360/19.02.2025 г., съгласно която длъжникът В. Б.

С. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, както следва: сумата 673,63 лв. - стойност на ползвана услуга доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 26.12.2022 г. до 26.11.2024 г., за недвижим имот находящ се в ***, с абонатен номер № ***, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 87,10 лв. - лихва за забава за периода от 03.03.2023 г. до 15.01.2025 г.; сумата 25,00 лв. - държавна такса, както и сумата 480,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради 2 характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Поради това и съобразявайки и размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на горепосочените задължения на длъжника, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 240 лв. с ДДС.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта й за горницата над присъдената сума от 240 лева за адвокатско възнаграждение, съответно да бъде потвърдена в останалата й обжалвана част.

Относно претендираните разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, следва да се отбележи, че същите не подлежат на присъждане.

Съгласно практиката на ВКС в тази насока (напр. определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV гр. о., определение № 345/21.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV гр. о. и др.), в производството по разноските страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските), не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 360/19.02.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й, с която е разпоредено В. Б.

С. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лева с включено ДДС до присъдените 480 лева.

Потвърждава заповедта в останалата й обжалвана част – с която е разпоредено В.

Б. С. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3