Определение № 471 от 25.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Благоевград, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500429 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба с вх. № 2426/19.03.2024г., подадена от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ (ТФС) АД, ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр. **, против Определение №266/13.03.24г., постановено по гр.д.

№1077/23г. по описа на РС – гр.П., с което е оставена без уважение молбата за изменение, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 55 от 22.02.2024г., постановено по гр.д. № 1077/2023 год. по описа на РС-П., в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. В. М. от АК-Пловдив, сумата 1200.00 лв., представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Позовава се и на параграф 21, 23 и 24 от Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС, което смята, че съдът следва да съобрази, с оглед превеса й над националната практика, като на процесуалния представител на ищеца бъдат присъдени справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. Изтъква, че при определяне на размера им съдът следва да съобрази и че делото не се отличава с процесуални усложнения, реално извършените действия от процесуалния представител, както и че производството по делото се е развило в минимални рамки.

Насрещната страна е депозирала отговор. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че съдът не следва да присъжда възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г.

Разгледана по същество молбата на жалбоподателят се явява и основателна по 1 следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М. от АКПловдив, с адрес на кантората и съдебен адресат в гр.**, в качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адресат гр. **, срещу „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Ю.А.С.. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., е нищожна поради противоречие с чл. 33 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК и добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

С Решение № 55 от 22.02.2024 год., постановено по гр.д. № 1077/2023 год. по описа на РС-П., съдът е прогласил нищожността на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., сключен между „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Ю.А.С., и Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 33 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП и е осъдил ответното дружество „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565, със седалище и адрес на управление гр.

**, представлявано от Ю.А.С., да заплати на адв. Д. М. от АК - Пловдив - пълномощник на ищеца Б. А. В., сумата в размер на 1

200 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

На 01.03.2024г. по делото е депозирана частна жалба за изменение решението в частта за разноските с вх. № 1912/01.03.2024 г. от процесуалния представител на ответното дружество, имаща характер на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която моли съда да измени съдебното решение в частта за разноските, като на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл.

25, ал. 1 НЗПП, да присъди в полза на адв. Д. М. от АК - Пловдив, пълномощник на ищеца Б. А. В., сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

В мотивите на обжалваното определение районният съд е приел, че с оглед характера на предявения иск - неоценяем установителен иск, се обуславя и приложението на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че адвокатското възнаграждение за други неоценяеми искове (тези, които не попадат в хипотезите, визирани в останалите точки от цитираната алинея на чл. 7 от наредбата) е в размер на 1 000 (хиляда) лева. Предвид ангажираните доказателства за регистрация по ДДС, съгласно §2а от ДР на цитираната наредба (Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева с ДДС. Районинят съд е приел, че така определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна не противоречи на принципните постановки на Решение от 25 януари 2024 2 г. по дело С-438/22, посочено от ответната страна и е оставил без уважение частната жалба за изменение решението в частта за разноските с вх. № 1912/01.03.2024 г., имаща характер на молба по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565, със седалище и адрес на управление гр. **, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Петър Петков, за изменение на Решение № 55 от 22.02.2024 год., постановено по гр.д. № 1077/2023 год. по описа на РС-П., в частта за разноските, като неоснователна.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

С нормата на чл.36, ал.2, изр.второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител вж ТРОСГТК № 6/2012 г. С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в 3 нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица - чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36, ал.2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл.38, ал.2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл.78, ал.5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.

Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав намира, че в полза на адв. Д. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под минималния по наредбата. Следва да се посочи и това, че разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ. Следва да бъде отчетен и положения от пълномощника труд, който в случая се свежда до подаване на исковата молба, на отговор на насрещна искова молба и една молба със становище по хода на делото. Съдебното производство се е развило в две редовни съдебни заседания, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали лично и не са извършвали 4 процесуални действия по събиране на доказателства.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 1200 лв., е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ (ТФС) АД, ЕИК 131397565 възнаграждение на адв. Д. М. следва да се определи в размер на 700 лева.

Поради изложените съображения, частната жалба е основателна, като обжалваното определение на Районен съд - П. следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което по молба на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ (ТФС) АД, ЕИК 131397565, решението в частта за разноските, присъдени на адв. Д. М. от АК Пловдив - пълномощник на ищеца Б. А. В., бъдат намалени от 1200 на 700.00 лв.