Решение № 30 от 29.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Д., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. Петрова при участието на секретаря Елица Вл. А.а в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № ****3200600505 по описа за **** година за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №12 от 26.11.****г. по н.о.х.д.№202/****г. Районен съд-Г.Т. е признал подсъдимия С. А. И. за виновен в това, че на 24.10.****г. по път № II29 от гр. Г.Т. в посока Д. управлявал моторно превозно средство: лек автомобил „Пежо 206“ рег.№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 0.97 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7410 Дрегер” с фабр.№ *********, след като е осъден с влязла в сила на 23.05.***г. присъда/споразумение №110/***г. по н.о.х.д.№513/***г. на РС Д. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, като на осн. чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наложил на подсъдимия наказание *****. На осн. чл.343б ал.5 във вр. с ал.2 от НК съдът осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата от 2 376 лв., представляваща левовата равностойност на лек автомобил „Пежо 206“ рег.№***. С присъдата съдът привел в изпълнение наказанието от ********по споразумение №110/***г. по н.о.х.д.№513/***г. на РС Д.. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото 1 разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия с доводи за незаконосъобразност на присъдата. С жалбата се иска присъдата да бъде отменена и постановена оправдателна такава.

В съдебно заседание по пренията жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия на посочените в същата основания-нарушаване на надлежния ред по Наредба №1/2017г., вследствие на което и недоказаност на обвинението.

Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на присъдата поради доказаност на престъплението и справедливост на наказанието.

Защитникът допълнително посочва, че първоначално сам подсъдимият е искал тестване с дрегер и изобщо нямало да се стигне дотук, ако са били използвани превантивните функции да не се допуска извършване на престъпление и просто е трябвало да му се каже на подсъдимия да не шофира.

На дадената последна дума подсъдимият заяви, че се придържа към казаното от адвоката си.

Д.кият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустими като подадена в срок.

По същество въззивната инстанция констатира следното:

Фактическа обстановка е правилно установена по делото и е следната:

На 24.10.****г., сутринта св. Н. И. /с която подсъдимият ***/ управлявала автомобила си „Пежо 206“ с рег.№ ***. Недалеч от изхода на гр.Г.Т. за гр.Д. колата била спряна за проверка от полицейските служители А. М. и Ж. Ж., при което се установило, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това полицейските служители отнели свидетелството за управление на МПС на водача - св. Н. И. в съответствие с чл.172 ал.3 във вр. с чл.172 т.1 б „е“ от ЗДвП - до предоставяне на сключена валидна застраховка.

2

Тогава св.И., която закъснявала за работа се обадила на подсъдимия С. И., той дошъл на място и поискал от полицейските служители да бъде тестван за употреба на алкохол, понеже предната вечер до късно употребявал алкохол.

Полицейските служители отказали да го тестват, като му казали, че нямат право, доколкото не е водач и не управлява автомобил и напуснали мястото на проверката. След това, въпреки че знаел, че предната вечер до късно е употребявал алкохол подсъдимият са качил да управлява автомобила по пътя за гр. Д., за да отведе св. И. на работа. Около 10:05ч. близо до отклонението за с.П., подсъдимият С. И. бил спрян за проверка от същите полицейски служители. Бил тестван с техническо средство, което установило наличие на алкохол в кръвта чрез издишвания въздух 0.97 промила. В съставения талон за медицинско изследване подсъдимият отказал да бъде изследван чрез доказателствен анализатор и чрез медицинско и химическо изследване.

Независимо от отказа, подсъдимият бил изпратен във ФСМП Г.Т. за вземане на кръвна проба, където в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологично проби №1807/24.10.****г. отново отказал да даде кръвна проба.

Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият е **** При така установената фактическа обстановка, правния извод, че с извършеното деяние, като на 24.10.****г. по път № II-29 от гр. Г.Т. в посока Д. управлявал моторно превозно средство: лек автомобил „Пежо 206“ рег.№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 0.97 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7410 Дрегер” с фабр.№ *********, след като е осъден с влязла в сила присъда на 23.05.***г. присъда/споразумение №110/***г. по НОХД№513/***г. на РС Д. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, подсъдимият С. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е законосъобразен.

Престъплението според настоящия състав е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Възраженията в жалбата за недоказаност на деянието, поради нарушаване на надлежния ред по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества 3 или техни аналози са неоснователни. Действително след като подсъдимият след тестването с техническо средство Дрегер и отчитане резултат 0,97 промила алкохол в издишания въздух, е отказал да бъде изследван чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследването /вписано в талона за изследване/, то се приемат отчетените резултати от дрегера. Не е следвало подсъдимият да се води и до медицинско заведение за кръвна проба. Фактът обаче, че това е направено по никакъв начин не е нарушило правата на подсъдимия, напротив – по този начин му е била дадена още една възможност да преосмисли решението си, ако все пак избере тестване чрез медицинско и химическо изследване. В протокола за медицинско изследване /л.23 от д.п./ подсъдимият отново е заявил отказ за изследване и взимане на кръвна проба, като там изрично от медицинския фелдшер е отразено споделеното от подсъдимия за употребата на алкохол до 24ч. вечерта- бири, ракия и водка, както и че подсъдимият има мирис на алкохол.

Всъщност самият подсъдим не оспорва, че предната вечер до късно е употребявал алкохол – именно поради тази причина е искал и тестване от полицейските служители с дрегера преди да поеме управлението на автомобила. Подсъдимият е бил и съвсем наясно, че е осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила –т.е. за деяние по чл.343б ал.1 от НК. Предвид на което и деянието се явява безспорно доказано, като са взети предвид именно показанията на дрегера, както повелява разпоредбата на чл.6 ал.4 изр.2-ро от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози Досежно наказанието:

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343б ал.2 от НК е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Районният съд е приел изключително смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че на подсъдимия в конкретния случай инцидентно се наложило да управлява автомобила на св.И., за да я закара на работа. Предвид това и наказанието е определено по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК в размер на ****. Наложена е ****и доколкото автомобилът не е собственост на подсъдимия на осн. чл.343б ал.5 във вр. с ал.2 от НК съдът постановил подсъдимият да заплати в полза на държавата сумата от 2 376 лв., представляваща левовата равностойност на лек автомобил 4

„Пежо 206“ рег.№***. Районният съд ****

Като взе предвид, че наказанията *** поначало са правилно индивидуализирани доколкото въпреки приетото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство подсъдимият е *******и налични други нарушения по ЗДвП /с наложени наказания по административен ред - вж. справката от КАТ/, въззивната инстанция намери, че следва да отмени наложеното кумулативно наказание ****, прилагайки чл.55 ал.3 от НК с неналагане на това наказание. По този начин цялостната санкция /и в своята имуществена част/ съдът намира, че ще съответства на принципа на пропорционалност на наказанията и ще е справедлива.

Доколкото настоящото престъпление е извършено в изпитателния тригодишен срок по споразумение №110/***г. по н.о.х.д.№513/***г. на Районен съд Д., влязло в сила на 23.05.***г., с което за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК на подсъдимия е било наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години, то на основание чл.68 ал.1 от НК законосъобразно е приведено в изпълнение наказанието от пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и с оглед изложеното дотук присъдата следва да бъде изменена с отмяна на наложеното наказание глоба и потвърждаване в останалата част. Въззивната инстанция констатира, че в диспозитива на присъдата е посочено грешно ЕГН на подсъдимия /в мотивите е правилно посочено/, което несъответствие може да бъде отстранено от първоинстанционния съд по реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК.

Водим от горното, Д.кият окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда №12 от 26.11.****г. по н.о.х.д.№202/****г. на Районен съд - Г.Т., като я отменя в частта на наложеното на подсъдимия С. А. И. ЕГН ********** наказание глоба в размер на 700 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

5

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6