Решение № 146 от 25.09.2019, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 338/2019
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 25.09.2019
- Състав
- СТАНИСЛАВ ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ, СТЕЛА ВЕНЦИСЛАВОВА ДАНДАРОВА, НАДЕЖДА НАСКОВА ДЗИВКОВА РАШКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 737 от 25.06.2019 · НАДЕЖДА НАСКОВА ДЗИВКОВА РАШКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.212, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.253, ал.5 и 4 · Наказателен кодекс
- чл.253, ал.5 и 4 · Наказателен кодекс
- чл.255, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.256 · Наказателен кодекс
- чл.308 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.369, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.369, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 146, 25.09.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив втори граждански състав
На шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова секретар:
Анна Стоянова, прокурор: Ясенка
Шигарминова, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 338 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Обжалвано е Решение № 112/16.04.2019г., пост. по гр.д.№ 138/2018, СтЗОС, в частта в която е отхвърлен иска на Р.П.А. против П Р Бза заплащане на сумата над 5 500лв. до претендираните 26 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е образувано ДП № 463/2009 г. на ОД на МВР С. З., внасянето на обвинителни актове и действията извършени по НОХД № 625 /2012, СпНС; НОХД № 1733/201,
СпН; НОХД № 1200/2013,СпНС; НОХД № 500/2014, СпНС и НОХД № 1139/2014, СпНС, ведно със законната лихва от 12.12.2015 г., до окончателно изплащане на сумата.
Жалбоподателат Р.П. А поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. Счита, че не е в нейна тежест доказването на всяко свое негативно изживяване, душевно страдание, неудобство, стрес и прочие, като същите произтичат от незаконното обвинение. В този случай съдът е следвало да определи обезщетение по преценка, като съобрази, че искът е доказан. Счита, че неправилно е приложен принципът на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, като не са съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към определяне на дължимия размер на обезщетението. Посочва, че съдът следва да съобрази особеностите на претендираното обезщетение, което е такова по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,а именно - тежестта на повдигнатото обвинение, за колко броя престъпления е привлечено лицето като обвиняем, какъв е техния вид и дали са подсъдни на един и дали за всички лицето е предадено на съд, оправдано ли е по всички обвинения, продължителността на наказателното производство и приключването му в разумни срокове, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, има ли негавини последици върху здравословното състояние на пострадалото лице, как се е отразило наказателното проследване на личния и семейния му живот, на социалната му среда и контактите с близки и приятели, има ли медийно отразяване и какъв е обществения отзвук, съдебното минало на лицето. Поддържа, че в случая съдът не е съобразил фактите по делото във връзка с посочените критерии.
Посочва, че е била задържана под стража за 12 денонощия, а след това мярката й за неотклонение е променена на парична гаранция в размер на 20 000лв. Към този момент е била на 22г., трябвало да се грижи на малолетното си дете, което е било на 3 години, като поради първоначално взетата мярка за неотклонение изпитвала страх, че то ще й бъде отнето от социалните служби. В същото време, бащата на детето, с който живеела на съпружески начала, също е бил задържан и тя е трябвало сама да се грижи за детето. Твърди, страха за детето й да не е преодолян и към момента.
Счита, че взетите мерки за неотклонение неправомерно са ограничили правото й на лична свобода и неприкосновеност, не е било зачетено правото й на личен живот. Освен това е било ограничено и правото й да пътува в чужбина. Детето им също е било лишено от правото да бъде отгледано в нормално семейство и добра семейна среда. Самият наказателен процес е продължил дълго и над разумните срокове за това. Счита, че не е отчетен е фактът, че наказателното производство е получило медийно отразяване не само при задържането й, но и на самия ход на процеса. Не са отчетени и контретните негативни проявления у нея – стрес, безпокойство несигурност, накърняване на доброто й име, ограничаване на социалните й контакти, страх от осъждане. Не е отчетето и чистото й съдебно минало до този момент. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна П. на РБ не е подала отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – страна в производстовто, останала недоволна от отхвърлителната част на постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Окръжният съд е бил сезиран с иск от
Р. А за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., ведно със законната лихва от 12.12.2015г.
Същите вреди се изразявали в преживени психически и морални страдания в следствие на незаконното обвинение за извършване на престъпление, по което е образувано ДП № 463/2009 г. на ОД на МВР С. З., внасянето на обвинителни актове и действията извършени по НОХД № 625 /2012,
СпНС; НОХД № 1733/201, СпН; НОХД № 1200/2013,СпНС; НОХД № 500/2014, СпНС и НОХД № 1139/2014, СпНС, водени за престъпления по чл.256, чл.308, чл.316, чл.321 от НК като обвиненията са били изменяни във времето като за извършител, помагач или за опит. Производство е започнало с постановление от 17.12.2009г. за привличане на ищцата като обвиняем, като на същата дата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е заменена с „парична гаранция“ на 29.12.2009г. Наказателното производство три пъти е внасяно в СпНС, но е било връщано за доразследване и за отстраняване на процесуални нарушения. В първото насрочено ОСЗ защитниците й внесли възражения за допуснати процесуални нарушения и съдът прекратил делото и го върнал на прокуратурата. Делото било внесено в рамките на дадения тримесечен срок отново в съда с преформулирани обвинения, но съдът отново го прекратил и дал едномесечен срок за отстраняване на процесуалните нарушения. Делото било внесено в СпНС за пети път през м.09.2014г.
Тя, както и останалите обвинаеми, направили искане за прекратяване на осн. чл.369, ал.4 от НПК с оглед изтичане срока по ал.3, при което съдът с окончателен акт на 02.02.2015г. прекратил производството .
От твърдяната фактическа обстановка на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Доколкото в случая се касае за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл.369, ал.4 от НК/отв./ поради бездействие на прокуратурата, хипотезата се приравнява на недоказаност че деянието е извършено от обвиненото лице. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигнато обвинение срещу ищеца, прекратяване на производството поради това недоказаност на извършване на престъпление от обвиненото лице, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че справедивостта като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение не се определя от субективната преценка на съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило, продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли е влошаване на здравословното му състояние. Необходимо е да се изследва и налице ли е съпричиняване, ако има възражение на ответника в тази насока. Ето защо при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.
Имуществените вреди следва да се докажат по вид и обем от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
От фактическа страна по делото е безспорно, че срещу Р.А. е образувано наказетелно производство като са й повдигнати обвинения за извършване на седем престъпления / по чл.321, ал.2, чл.256, ал.2 – във вр.. с чл.18, ал.1 и чл.26, ал., от НК, чл.255, ал.3, чл.212, ал.5, чл.316 и чл.253, ал.5 и 4 от НК/, като в хода на процека същите са преформулирани с оглед прецизиране качеството на лицето, участвало в извършването им. Това се установява от приложените нохд№625/2012, нохд№1733/2012, нохд№1200/2013, нохд№500/2014, нохд№1139/2014, всички по описа на СпНС, както и ДП№463/2009 на ОД на МВР-С. З.. А. е привлечена като обвиняема на 17.12.2009г., като е взета мрка за неотклонение „задържане под страда“, която мярка е променена на „парична гаранция“ на 29.12.2009г. Наказателното производство се е развило като пет пъти делото е внасяно за разглеждане в СпНС и е било прекратявано и връщано за отстраняване на процесуални нарушения, като при последното внасяне съдът е прекратил производството на процесяално основание – чл.369, ал.4 / отм./ от НК.
По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите П. Т. и С. Т..
Свидетелката
С. Т. твърди, че е приятелка и съученичка с ищцата от повече от 15г.. Знае, че 2009г. е била задържана точно преди коледните празници като участник заедно с мъжа си в организирана престъпна група. Научила това от медиите и от техни приятели. Задържането продължило около 2 седмици и по-късно се видели. При срещата им й направило впечатление, че А била неадекватна, много притеснена и променена.
Притеснявала се за семейството си и за детето си. Била разстроена, треперела, не можела да говори нормално. Свидетелката твърди, че в последствие Р. А започнала да посещава психолози, защото се чувствала зле. Твърди че и към момента, когато си говорят , ищцата й се оплаква, че не се чувства добре.
Свидетелката
Т. твърди да е трета братовчедка на Р. А, били близки и са израстнали заедно.
Разбрала от познати и от интернет за задържането на братовчедка си и за това, че е обвинена в участие в организирана престъпна група за кражба на коли и източване на ДДС. Месец след задържането й се видели, видимо не била адекватна, държала се резервирано и свидетелката помислила, че А й е сърдита. В последствие отказвала срещи с нея, не отговаряла на съобщенията й. После разбрала, че поведението й било породено от притеснения и тревожност. Братовчедка й и към момента се притеснявала къде ходи, какво се говори за нея, за детето си – къде ходи , с кого е. Знае, че поради постоянния си страх и тревожност, А. посещава лекари.
Представени са разпечатки от печатни издания и от сайтове, в които воденото наказателно производство е отразявано , като в някои от изданията имената на обвиняемите, включително и на ищцата са изписвани изцяло, ведно с възрастта.
Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6107438-3de6-48e1-a7b1-d5464d101c0f