Определение № 1623 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1623 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501336 по описа за 2024 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД,ЕИК 200644029 против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10796/9.4.2024г. по ч.гр.д.№4232/2024г. на ПРС, 19 гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника И. Н. С. с ЕГН:********** за сумата от 4296 лв. – главница, 1118,56 левадоговорна лихва за периода от 10.06.2009г. до 10.09.2010г. и 5952,37 лв.-обезщетение за забава за периода 11.06.2009 г.- 26.02.2024 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -7.03.2024 г. до окончателното погасяване.

В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК – при изначална недействителност с последица – връщане само на чистата стойност на кредита без лихва и други разходи, т.к. в производството било невъзможно да се извърши проценка дали е налице чл.22 ЗПК, но съдът е приел наличие на неравноправни клаузи – предоставен е заем от 5156 лв., платим на 24 вноски, при ГПК – 31,58% и обща сума заплащане – 6839,54 лв. – липсвало посочване на методика за определяне на ГПР, размер на ГЛП. Жалбоподателят счита, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК/отм./ - сключен е в писмена форма,на ясен и разбираем език, има необходимите параметри- общ размер на кредита, обща стойност на плащанията, ГПР /31,58%,погасителен план; ЗПК /отм./ не изисква да бъде посочена методика за определяне на ГПР; а ГЛП се посочва само в случай, че изчисляването на ГПР е невъзможно /чл.7,т.6 от ЗПК/отм./- достъчно е договорът да съдържа ГПР и всички раходи, приложими към момента на сключването му. Иска се 1 отмяната на обжалвания акт и делото да се върне на ПРС с указания за издаване на Заповед за изпълнение за претендираните суми, еветуално – да се върне на РС с указание за издаване на заповед за изплълнение за чистата стойност на кредит, намалена с извършените плащания. Претендира за разноски.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против И. Н. С. за следните суми: 4296 лв. – главница, дължима по Договор за кредит № PLUS-012552234 от 29.08.2008г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; 1118,56 лева- договорна лихва за периода от 10.06.2009г. до 10.09.2010г. и 5952,37 лв.-обезщетение за забава за периода 11.06.2009 г.- 26.02.2024 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявелнието -7.03.2024 г. до окончателното погасяване, което вземане е цедирано на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014 г.

С обжалваното разпореждане заявлението е оставено без уважение по мотиви, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК поради наличие на наличие на неравноправни клаузи - липсвало посочване на методика за определяне на ГПР, размер на ГЛП.

Основанията по чл.411, ал.2,т.2 от ГПК да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения са, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а по т.3- когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Такава неравноправна клауза е чл.3 от договора за потребителски кредит, съгласно която, длъжникът се е задължил да обезпечи кредита с покупка на застраховка „сигурност на плащанията в размер на 156 лв.“; в застрахователния договор е казано, че при настъпване за страхователното събитие „смърт“ и „пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука обезщетението ще бъде платено на заемодателя, т.е. срещу застрахователната премия застрахованият не получава насрещна престация при настъпване на застрахователното събитие- клаузата е нищожна тъй като противори на добрите нрави.

От друга страна не е ясно как е формиран ГПР: С ъгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора.

2

Ето защо, възнаграждението за застрахователя представлява разход за заемателя следва да се включи в разходите по кредита. По този начин кредита се оскъпява, което от своя страна дава основание да се счита, че информацията в договора за потребителски кредит относно общия размер на дължимите от кредитополучателя плащания и ГПР е некоректна.

Съгласно чл.14 от ЗПК/отм./, когато не са спазени изискванията на чл. 7,т.10 от ЗПК/отм./ - договорът за потребителски кредит е недействителен, а при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от уточняваща молба от 25.03.2024 г- заявителят е посочил, че по договора от длъжника са извършени плащанаия в размер на 1424,90 лв., който следва да се припаднат от отпуснатия кредит от 5000 лв., т.е. следва да се издаде заповед за изпълнение на сумата 3575,10 лв. Като не е приложил ЗПК/отм./ и е отхвърлил заявлението изцяло, РС е постановил неправилно разпореждане. От гореизложеното следва да се приеме, че обжалваното разпореждане следва да се отмени частично по отношение на главницата и делото да се върне за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за главницата от 3575,10 лв., а в останалата отхвърлителна част – ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10796/9.4.2024г. по ч.гр.д.№4232/2024г. на ПРС, 19 гр.с., в ЧАСТА, с което е оставено без уважение искането на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника И. Н. С. с ЕГН:********** за сумата от 3575,10лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -7.03.2024 г. до окончателното погасяване.

ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за главницата от 3575,10лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД,ЕИК 200644029 за отмяна разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10796/9.4.2024г. по ч.гр.д.№4232/2024г. на ПРС, 19 гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника И. Н. С. в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4