Определение № 516 от 16.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Ловеч, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600472 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази :

Производство с правно основание чл.270, ал.4, във вр. с чл.341 и сл. от НПК.

С протоколно определение № 896/24.09.2025 г., постановено по НОХД № 64/2025 г. Ловешкият районен съд е изменил взетата на ДП № 47/2021 г. по описа на ОД МВР – Ловеч, мярка за неотклонение на подсъдимия Б. А. М., ЕГН ********** от „Подписка” в „Задържане под стража”.

Срещу горецитираното определение е постъпила частна жалба от адв. Р.

Б. от АК – Габрово, защитник на подсъдимия Б. А. М., в която заявява, че счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Сочи, че контролираният съд, за да измени от най-леката в най-тежката мярката на подсъдимия М. е отчел, че не са му представени писмени доказателства, които да аргументират невъзможността на доверителя му да се яви за насроченото за 24.09.2025 г. открито разпоредително заседание. Посочва, че съдът е изложил и аргумент, че спрямо Б.ов е имало веднъж постановено принудително довеждане от органите на ОЗ „Охрана“ - Велико Търново, както и че трудно е бил намиран за призоваването му, като е имало случаи и на нередовното му призоваване. Основната цел, с която се изменя мярката е осигуряване и обезпечаване на наказателното производство, което да се развие в разумен срок.

Изтъква, че наказателното производство е по повод повдигнато 1 обвинение по чл.159 а, ал.2, т.2, предл.1-во и 2-ро, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК с твърдение да е осъществено деяние, което се претендира от прокуратурата да е осъществено в периода от 09.11.2020г. до началото на месец януари 2021г..

Сочи, че за първи път е внесено обвинение в РС - Ловеч в началото на месец януари 2023 г., като е било образувано НОХД №49/2023 г. по описа на същия съд. Производството е било изпратено по подсъдност в PC - Габрово, след което същото по подсъдност отново е било върнато в същия съд, но вече под номер НОХД № 64/2025 г. по описа на PC - Ловеч. Твърди, че причина, за двугодишното „начало“ на съдебното производство, се е кореняла в голяма степен на невъзможността да бъде установено третото подсъдимо по делото лице К.Т.Б.. Сочи, че от друга страна, производството е било и за известен период от време в процедура по определяне компетентността относно това кой следва да гледа деянието предвид данните, къде е било довършено същото.

На следващо място, счита, че повод за отлагане на делото е било и поведението на другата подсъдима - Р. М.а, която също не се е явила в съдебно заседание на 24.09.2025 г. и може да се каже, че тя също е станала повод за отлагане на делото. Сочи, че ЛРС е заключил, че М.а е трябвала да се грижи за детето си, но същото това дете е дете и на доверителя му Б. М..

Не се оспорва, че е бил направен опит да бъде доведен доверителя му чрез органите на О З „Охрана“ - Велико Търново, но невъзможността да се осигури присъствието му пред PC - Ловеч тогава не се е кореняла в поведението на М., а в това на служителите на ОЗ „Охрана“ - Велико Търново, които не били изпълнили вменените им от закон задължения.

Изтъква, че в същото време, е изминал период от близо четири години, откакто се твърди да е довършено деянието, като може да се каже, че за този период от време, подсъдимият М. е имам като цяло безупречно процесуално поведение, като се е явявал в случаите, в които е бил призоваван, освен ако не се е касаело за влошено здравословно състояние или несвършена работа от трети лица по установяването му и призоваването му, респективно довеждането му.

Твърди, че горното му дава основание да счита, че изменението от найлеката в най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“ се явява прекомерно тежка, за да се обезпечи присъствието на подзащитния му. Счита, че и по-леки мерки също биха изиграли своята роля, 2 още повече, че при влошено здравословно състояние, понякога хората се снабдяват с необходимата медицинска документация на по-късен етап, което зависи от времевата ангажираност на съответното медицинско лице, дали са платени или не здравни осигуровки и ред други. Твърди, че действително не са успели да представят в с.з. медицинска документация, но това не означава, че доверителят му в действителност не е бил с влошено здравословно състояние.

С оглед изложеното моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение като на подзащитния му бъде определена по-лека такава мярка, а именно „подписка“, респективно някоя от другите предвидени в НПК.

Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото доказателства намира частната жалба за неоснователна. Видно от доказателствата по делото подсъдимият Б. А. М. е бил предаден на съд за престъпление п о чл.159 а, ал.2, т.2, предл.1-во и 2-ро, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, което се явява тежко умишлено по смисъла на закона.

С оглед разпоредбата на чл.270, ал.1 от НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да бъде поставен по всяко време на съдебното производство, като направеното искане за промяна на мярката за неотклонение е обвързано с необходимостта от наличие на промяна на обстоятелствата. В конкретния случай искането за промяна на процесната мярка от „Подписка“ в „Задържане под стража” е било направено от представителя на РП – Ловеч, тъй като подсъдимия М. не е бил намерен от органите на ОЗ „Охрана“ - Велико Търново на постоянния си адрес, бил е уведомен за хода на производството, бил е редовно призован за съдебното заседание насрочено за 24.09.2025 г., но не се явил без да посочи уважителни причини за това.

За да уважи така направеното искане контролирания съд е приел, че като в предходни заседания по делото М. е бил или редовно призован и не се е явявал, както и в настоящото съдебно заседание или е бил нередовно призован и не е бил открит на адреса при постановено принудително довеждано от органите на ОЗ „Охрана“ - Велико Търново, като по този начин става причина за отлагане на делото и осуетява наказателното производство.

Въззивната инстанция счита, че изводите на контролираната инстанция са правилни и обосновани.

3

За първото насрочено по делото о.с.з. – 26.03.2025 г. подсъдимият М. е бил редовно призован, но не се е явил, като съдът е постановил принудителното му довеждане от органите на ОЗ „Охрана“ - Велико Търново за второто насрочено по делото о.с.з. – 14.05.2025 г. От приложената по делото докладна записка (л.49 от НОХД № 64/2025 г. на ЛРС) се установява, че М. не е бил открит на посочения адрес, там е била установена майка му – Н.Г., която е заявила, че синът й пътува за гр.Ловеч за участие в съдебно заседание. В тази връзка се сочи, че е проведен и телефонен разговор с подсъдимия, който е потвърдил, че е в гр.Ловеч за съдебното заседание. Въпреки изложеното М. не се е явил нито по време на заседанието, нито след него.

За третото насрочено по делото о.с.з. – 26.06.2025 г., от предходното о.с.з, съдът е бил постановил повторно принудително довеждано от органите на ОЗ „Охрана“ - Велико Търново на подсъдимия М.. Видно от приложената по делото докладна записка (л.73 от НОХД № 64/2025 г. на ЛРС) е, че подсъдимият не е бил установен на адреса, като майка му Н.Г. е заявила, че синът й не живее при нея. М. се е явил лично в с.з, където съдът му е връчил препис от обв. акт и други книжа по делото, като лично го е уведомил, че следва да се яви в о.с.з. насрочено за 24.09.2025 година.

Въпреки редовното си призоваване Б. М. не се е явил за последното съдебно заседание, като не е посочил и уважителни причини за това. Тъй като по делото безспорно се установява, че М. не живее на посочения от него адрес, не може да бъде открит на него от компетентните органи при постановено от съда принудително довеждане, настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е изменил мярката му в по-тежка. Подсъдимият на няколко пъти става причина за отлагане на делото, липсата на постоянен адрес е реална предпоставка последният да се укрие. Видно от приложената по делото справка за съдимост касаеща М. (т.2, л.31-32 от ДП), същият до момента е осъждан 5 пъти, като по последните си две осъждания е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. По последното си осъждане подсъдимият е бил освободен от Затвора – Ловеч на 08.01.2020 г. – близо 9 месеца преди началото на инкриминирания период за който последният е обвинен да е извършил процесното деяние.

На следващо място, видно от приложената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, М. не извършва трудова дейност и няма доходи, т.е. няма уседналост, свързана с трудова 4 заетост, както и средства, с които да издържа себе си и семейството си.

Допълнително, обстоятелството, че М. не пребивава на постоянния си адрес, дава основание на настоящия състав да приеме, че по отношение на него вземането на по-лека мярка от обжалваната не би имала ефект да обезпечи по – нататъшното му участие в наказателното производство.

Въззивният състав не приема доводите на защитата, че М. не се е явил на последното съдебно заседание, защото е бил във влошено здравословно състояние, тъй като в тази връзка и до настоящия момент не са ангажирани каквито и да било доказателства.

Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че определението на РС – Ловеч се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 896/24.09.2025 г., постановено по НОХД № 64/2025 г., с което Ловешкият районен съд е изменил взетата на ДП № 47/2021 г. по описа на ОД МВР – Ловеч, мярка за неотклонение на подсъдимия Б. А. М., ЕГН ********** о т „Подписка” в „Задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Ловеч, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600472 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази :

Производство с правно основание чл.270, ал.4, във вр. с чл.341 и сл. от НПК.

С протоколно определение № 896/24.09.2025 г., постановено по НОХД № 64/2025 г. Ловешкият районен съд е изменил взетата на ДП № 47/2021 г. по описа на ОД МВР – Ловеч, мярка за неотклонение на подсъдимия Б. А. М., ЕГН ********** от „Подписка” в „Задържане под стража”.

Срещу горецитираното определение е постъпила частна жалба от адв. Р.

Б. от АК – Габрово, защитник на подсъдимия Б. А. М., в която заявява, че счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Сочи, че контролираният съд, за да измени от най-леката в най-тежката мярката на подсъдимия М. е отчел, че не са му представени писмени доказателства, които да аргументират невъзможността на доверителя му да се яви за насроченото за 24.09.2025 г. открито разпоредително заседание. Посочва, че съдът е изложил и аргумент, че спрямо Б.ов е имало веднъж постановено принудително довеждане от органите на ОЗ „Охрана“ - Велико Търново, както и че трудно е бил намиран за призоваването му, като е имало случаи и на нередовното му призоваване. Основната цел, с която се изменя мярката е осигуряване и обезпечаване на наказателното производство, което да се развие в разумен срок.

Изтъква, че наказателното производство е по повод повдигнато 1 обвинение по чл.159 а, ал.2, т.2, предл.1-во и 2-ро, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК с твърдение да е осъществено деяние, което се претендира от прокуратурата да е осъществено в периода от 09.11.2020г. до началото на месец януари 2021г..

Сочи, че за първи път е внесено обвинение в РС - Ловеч в началото на месец януари 2023 г., като е било образувано НОХД №49/2023 г. по описа на същия съд. Производството е било изпратено по подсъдност в PC - Габрово, след което същото по подсъдност отново е било върнато в същия съд, но вече под номер НОХД № 64/2025 г. по описа на PC - Ловеч. Твърди, че причина, за двугодишното „начало“ на съдебното производство, се е кореняла в голяма степен на невъзможността да бъде установено третото подсъдимо по делото лице К.Т.Б.. Сочи, че от друга страна, производството е било и за известен период от време в процедура по определяне компетентността относно това кой следва да гледа деянието предвид данните, къде е било довършено същото.