Решение № 15 от 21.01.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. K., 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря M. Г. Г. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20201850100508 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 2262 от 05.08.2020 г. по вх. Регистър на съда, предявена от ищеца - В. ИВ. Г., ЕГН **********, чрез своя законен представител - ИВ.

СТ. Г., и процесуален представител - адвокат ЦВ. Д. П., с която иска осъждане на ответника - „Ю." ООД, ЕИК ********, седалище/адрес на управление: общ. K., с. П., „И.З.", ж.п. гара, представляван от управителите Д.С.Р. И.Ц.И., да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.06.2017 г. от която на 13.06.2017 г. е настъпила смъртта на С.Г., както и сумата от 6 361.11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука - 12.06.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Макар и заявени като претенции на ИВ. СТ. Г., съдът приема, че от страна на ищеца В. ИВ. Г., представляван от законният си представител ИВ. СТ. Г. се иска присъждане и на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 05.08.2020 г., до окончателното изплащане на главницата, както и обезщетение за направените по настоящето производство разноски, включително и адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че ищецът е низходящ роднина - от 2-ра степен, на лицето С.И.Г.., който от 23.03.2012 г. до

13.06.2016 г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона". Твърди, че докато е бил командирован със заповед № 121 от 10.03.2017 г. в страните от Европейския съюз С.Г. е 1 претърпял ПТП на

12.06.2017 г., около 07:30 часа в района на магистрала А14 в Р.И., в района на гр.

И., на км. 55+900 юг, общ. С., в който момент е управлявал товарен автомобил марка/модел „D. 460", рег. № СВ ***** АТ, ведно с прикрепено към него полуремарке марка/модел „К." с рег. № С **** ЕС. Твърди, че вследствие на претърпяното ПТП на следващият ден С.Г. е починал.

Твърди, че злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 5104-22-81/02.10.2017 г. ТП на НОИ - С. област.

Твърди, че претенцията му се основава на специалната разпоредба на чл. 200 от КТ, като посочва, че деянието на ответника се изразява в бездействие, чрез което в качеството си на работодател не е създал нормални условия за изпълнение на възложената работа на работника или служителя, като не му е осигурил безопасни и здравословни условия на труд, така че всяка опасност за здравето му да бъде предотвратена. Твърди, че вината е налице предвид оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като счита, че предвид специалната норма от КТ не е необходимо наличието на такава за да бъде ангажирана отговорността на работодателя.

Твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - негативни емоционални преживявания, свързани с чувството на първоначална силна уплаха и шок от настъпилата трудова злополука. Твърди, че наличието на вреди се предполага при непозволено увреждане съгласно практика на ЕСПЧ.

Твърди, че макар и на крехка възраст към момента на смъртта на своя роднина, между него и ищеца е била изградена емоционална връзка, характеризираща се с близост в отношенията, с обич, привързаност и взаимопомощ. Твърди наличие и на специална емоционална връзка предвид факта, че ищецът е най - големият от внуците му, а като дядо и внук често прекарвали времето си заедно, при което ищецът е изпитвал радостни емоции в присъствие на своя роднина.

Твърди, че след като е научил за смъртта на своя роднина ищецът е преживял тежко този факт и е изпитал дълбока скръб и душевни болки с висок интензитет, изразяващи се в затваряне в себе и избухливост.

Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредата.

Ответникът оспорва предявения иск, като заявява възражение за изтекъл 3-годишен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, изтекъл, считано от смъртта на С.Г.. Освен това иска отхвърляне на предявения иск, а алтернативно се заявява искане за намаляване на размера на обезщетението поради съпричиняване в размер не по-малко от 95%.

Твърди се изплащане на обезщетение на ищеца по сключени от ответника застраховки „Злополука на местата" към ОЗК „Застраховане" АД и „Злополука" към ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г." ЕАД, в каквато насока иска приспадане на това изплатено обезщетение.

Оспорва всички фактически твърдения на ищеца с изключение на факта, че между 2 възходящият роднина на ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 23.03.2012 г. - 13.06.2017 г., както и на факта, че на 12.06.2017 г.

С.Г. е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, което е признато с Разпореждане № 5104-22-81 от 02.10.2017 г. на Териториално поделение на НОИ - С. област.

Твърди, че в качеството си на работодател стриктно спазва нормативните изисквания за надлежно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на своите работници и служители, като твърди, че всички служители са запознати с изискванията и правилата за работа, че на всеки служител е провеждан инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, че са проведени както първоначални, така и периодичните и/или ежедневни инструктажи.

Твърди, че С.Г. е бил надлежно запознат с всички правила и документи, в това число с приложимите към дейността му международни нормативни актове и вътрешни инструкции и правилници на работодателя. Счита, че продължителния стаж в дружеството навежда извод, че С.Г. е познавал в пълнота всички правила, спазването на които осигурява здравословните и безопасни условия на труд.

Твърди, че управляваното от С.Г. МПС е било напълно изправно, като е било преминало и всички изискуеми технически прегледи и е било снабдено с всички изискуеми документи и застраховки, в това число и „Гражданска отговорност".

Твърди че са спазвани изискванията за продължителност на работния ден и почивки, и конкретно, че непосредствено преди злополуката С.Г. е ползвал осигурената му от работодателя нормативно установена седмична почивка.

Оспорва твърденията за емоционална връзка между ищеца и С.Г., като твърди, че поради естеството на работа, последният е прекарвал 40 - 50 дни от годината в България, при което рядко е имало периоди от две последователни седмици.

Във връзка с евентуалното възражение за наличие на съпричиняване от страна на С.Г. твърди, че разследването на настъпилото ПТП от компетентните власти в Италия, както и от С.О.П. е установило, че именно С.Г. е нарушил конкретни разпоредби от Пътния кодекс на Р.И., вследствие на което е настъпила злополуката. Прави извод, че причина за смъртта на С.И.Г.. са субективните му действия, свързани с нарушаване на правилата за движение по пътищата, като водач на МПС, поради което иска квалифициране на поведението му като груба небрежност, приравнена на умисъл, което се отразява на отговорността на ответника.

Твърди, че обстоятелствата - преобръщането на изправен тежкотоварен автомобил от професионален шофьор на прав и полегат път, в светлата част на деня, при отлична видимост и без друга основателна причина, не може да се приеме за друго освен за груба небрежност.

Твърди наличие на редица предходни нарушения на правилата за движение, извършени от С.Г..

Заявява и възражение за изтичане на погасителна давност на част от иска за 3 присъждане на законната лихва за периода от 12.06.2017 г. до 03.08.2017 г.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители.

Допуснати са гласни доказателства и на двете страни, а по искане на ответната страна е допуснато извършване на автотехническа експертиза. И двете страни представят писмени доказателства.

И двете страни представят списък за разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните факти:

Че в периода 23.03.2012 г. - 13.06.2016 г. лицето С.И.Г.. се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона";

Че при ПТП, настъпило на 12.06.2017 г., в района на магистрала А14 в Р.И., в района на гр. И., на км. 55+900 юг, общ. С., е пострадал С.Г., вследствие на което е починал на 13.06.2017 г.;

Че случилото се е признато за трудова злополука с Разпореждане № 5104-2281/02.10.2017 г. на ТП на НОИ - С. област.

От приложените писмени доказателства и разпит на доведените от страните свидетели, без съществени противоречия съдът приема за установено следното.

Ищецът е низходящ от втора степен на починалия С.Г. по линия на своя баща.

Ищецът е отглеждан от ранна детска възраст от свидетелката В.Ч. - възходящ от трета степен по линия на майката, която е подпомагана както от своята внучка /майка на ищеца/, така и от бащата на ищеца, който е плащал дължима издръжка. Свидетелката Ч. е била подпомагана активно и с непосредстевни грижи за ищеца и от починалия С.Г. и неговата съпруга – свидетелката Е.Г., които са вземали детето при тях при връщанията на С.Г. в страната за почивка.

Ищецът е имал силна връзка със С.Г., която се е изградила по време на почивките на С.Г. между отделните служебни пътувания. С обяснима за възрастта емоционална възбуда ищецът е очаквал с нетърпение срещите си със своя дядо, при което редовно са поддържали и телефонна връзка, докато С.Г. се е намирал на територията на страната.

Ищецът е научил от своите роднини за смъртта на своя дядо, участва в различните чествания и отбелязване на годишнини от неговата смърт, без да е присъствал на погребението, като е преживял болезнено загубата на своя роднина, споменавайки го поскоро обичаен за неговата възраст начин. Към момента на настъпване на смъртта на С.Г. ищецът е бил 8-годишен /навършени/.

Починалият С.Г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника от 2012 г., като 4 е заемал длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. Трудовата злополука е настъпила по време на командировка на С.Г., която е с начална дата 10.03.2017 г. По отношение на С.Г. е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, за което е издадено удостоверение № 29 от 23.03.2012 г.

Периодични инструктажи са извършвани през м.12.2012 г., през м.03.2013 г., през м.12.2013 г., през м.06.2014 г., през м. 01.2015 г., през м.09.2015 г., през м.01.2016 г., през м.07.2016 г. и през м.01.2017 г. Отбелязано е извършване на ежедневен инструктаж на 03.04.2017 г.

/според протокол на НОИ за разследване на злополуката л.17, датата на командироване на С.Г. в редица страни от ЕС е 10.03.2017 г./.

Работата на С.Г. в предприятието на ответника се е изразявала в превоз на различни товари в страната и ЕС, като тази дейност ебила осъществявана като командировки, продължителни като време, при което водачът на товарвния автомобил се е намирал извън страната. При осъществяване на такъв вид командировки всеки водач е бил обслужван от оператор в страната, който също е служител на ответника, който оператор е наблюдавал и следил за изпълнение на маршрути и графици за движение, подавал е заявки за поемане на товари или за изчакване, като този контрол се е осъществявал чрез телефонна връзка с водачите и следене на показания за движение на автомобила чрез система за отдалечено получаване на информация за запалване и движение на автомобилите. Без да бъде определян като един от най-добрите работници, заемащи конкретната длъжност С.Г. е изпълнявал с достатъчно добро качество възложената работа, като са единични случаи на забележки към него за неспазване на график, както единични са и случаите на санкционирането му за нарушения, при което е поемал стойността на наложените санкции.