Решение № 17238 от 06.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17238 гр. София, 06.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20221110139009 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част II ”Общ исков процес”, дял I "Производство пред първата инстанция”.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 83609046, със седалище и адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от ............. О. Д. С., ЕГН **********, с адрес – град С..... и Я. Д. С., ЕГН **********, с адрес - град С....., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъдат осъдени ответниците в качеството на наследници на лицето Д. Я. С. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми във връзка с топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ул.“........“, бл........, аб.№ ..........:

1. Я. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД - 1/6/една шеста/ ид. ч. от вземането за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот с административен адрес – град С..... , аб.№ .........., ИД номер ........, а именно: 54,42 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.10.2018г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 20.7.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 12,57 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 23.06.2022 г., както и главница за услугата дялово разпределение в размер на 4,49 лева за периода 1.06.2019 г. до 30.04.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,09 лв. за периода 31.07.2019 г., до 23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -20.7.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

2. О. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, - 1/6/една шеста/ ид. ч. от вземането за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот с административен адрес – град С..... , аб.№ .........., ИД номер ........, а именно: 54,42 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.10.2018г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 20.7.2022 г. до окончателното 1 изплащане на сумата, както и 12,57 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 23.06.2022 г., както и главница за услугата дялово разпределение в размер на 4,49 лева за периода 1.06.2019 г. до 30.04.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,09 лв. за периода 31.07.2019 г., до 23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -20.7.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците е бил клиент на топлинна енергия.

Твърди, че топлоснабденият имот е бил собственост на наследодателя на ответниците, като след смъртта му е преминал в патримониума на наследниците му по закон. Ищецът излага, че ответниците, в качеството на собственици на процесния имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “Нелбо Инженеринг” ООД. Твърди се, че ответникът, според извлечение от сметки за абонатен № .........., е използвал доставяната от дружеството - ищец топлинна енергия през процесния период, както и че същият не е погасил задължението си.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът О. С. не е депозирал отговор на исковата молба, след като съдът е приел, че съдебните книжа са му връчени в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.

Ответникът Я. С. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. С отговора на исковата молба се оспорва този ответник да е бил в облигационни отношения с ищеца. Заявява се възражение за изтекла погасителна давност, като се оспорва и основателността на акцесорните искови претенции относно претендираните лихви за забава.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

2

По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

В конкретния случай по делото е представено Удостоверение за наследници на лицето Д. Я. С., от което се установява, че същият е починал на 03.07.2021 г., като е оставил за свой наследници по закон преживяла съпруга С. Д. С. и синове - О. Д. С. и Я. Д. С. – ответници в настоящото производство.

Ищцовото дружество твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на Д. Я.

С., са собственици на процесния топлоснабден имот в процесния период. За установяване факта на собственост по делото обаче не са ангажирани каквито и да било писмени 3 доказателства. На ищеца са били издадени съдебни удостоверения, но от постъпилите писма от Столична община – район „Красно село“ и от Министерство на отбраната се установява, че при тези институции не се съхранява документ за собственост на процесния имот.

При изричното оспорване на правото на собственост върху имота - основание, на което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответника, и липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за процесния период между страните не се доказа да е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ищецът не проведе пълно доказване за това наследодателят на ответника да е бил собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. Дори да е налице фактическо обитаване на имота, то не е равнозначно с валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение. Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.

Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.

По разноските:

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на разноски възниква за ответниците. Същите не са представили доказателство за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.