Решение № 12350 от 22.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12350 гр. София, 22.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110101364 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х. Р. Г. срещу З. Я. Ж. и Я. Е. Я. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят всеки по 3000 лева, /общо 6000 лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и стрес, настъпили в резултат на разпространени неверни, клеветнически и обидни твърдения, изложени от ответниците в обща жалба срещу ищцата, входирана на 17.01.2022г. до Софийска градска прокуратура и до Софийска адвокатска колегия, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била адвокат на ответниците по гр.д.

230/2020г. по описа на РС- гр. Самоков, като след последното по делото заседание ответниците решили да оттеглят пълномощното си. Решението по делото било получено лично от ответниците, от което същите не били доволни и подали жалба до САК и Прокуратурата с искане за съдействие за връщане на адвокатския хонорар. Твърди, че подадената жалба е пълна с неверни, лъжливи обвинения, насочени срещу личността на ищцата, доброто й име, професионалния й имидж и авторитета на адвокатската професия.

Сочи, че по жалба на ответниците в Софийски адвокатски съвет е била образувана дисциплинарна преписка № 11 от 20.01.2022г., прекратена с решение на САС от 16.03.2022г., в което подробно било обяснение защо не са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения. Поддържа, че отново по жалба на ответниците в СРП е образувана преписка № 1178 от 2022г., прекратена с постановление от 29.03.2022г., като аргументира, че не е успяла да се снабди с копие на постановлението за прекратяване на преписката, защото не била страна по досъдебното производство. С оглед описаното сочи, че в продължение на седмици е получавала уведомления, имейли и обаждания от прокуратурата, полицията и дисциплинарния съд към САК, което й причинило силен стрес, обида и неудобство от това какво мислят колегите за нея от двете институции. Изпитвала понижено настроение, тревожност, безпокойство, безсъние, раздразнителност, изпотяване и сърцебиене, не можела да се концентрира върху работата си. Сочи, че изложените твърдения в жалбата на ответниците е възприела като уронващи честта и достойнството й, насочени 1 срещу доброто й име, авторитет и самооценка, както и засягащи имиджа на адвокатската професия. Твърди, че неин колега й се е обадил да предаде предложението на ответниците – да им върне адвокатския хонорар, ако иска да оттеглят жалбите си, което поведение ищцата счита за граничещо с изнудване. Излага, че за нея най-обидните коментари и клеветнически твърдения, които инкриминира, обективирани в жалбите са следните:

„На 02 март ... се срещнахме с адвокатката, която ни представи договор, който бързо да подпишем; след тази среща ние забелязахме, че в договора, който ни пришпори бързо да подпишем, фигурираше точка, в която пише, че остатъкът от адвокатския хонорар трябва да платим преди първото по делото заседание, насрочено от съда“;

„След като дадохме първоначалната сума от хонорара и подписахме договора, тя прекъсна връзка с нас“;

„На самото заседание нашата доверителка се представи много слабо, непрофесионално, бъркаше членове и алинеи, за които съдия Стойчев я коригираше, и найвече не отговаряше на важни въпроси, касаещи нас-ищците, задавани лично от съшия“;

„Със сина ми Я. Е. Я. считаме, че адвокат д-р Х. Р. Г., личен номер 1300613910 от САК, умишлено ни е подвеждала, манипулирала, мамила, подигравала се с нашата нелека съдба, поради което е извършила престъпление по чл. 209 от НК, като ни причини имотна вреда в размер на 6,823 лева, плюс 34 лева разноски по делото.“;

„Уверявам Ви, че същата не е проявила сериозност, професионализъм и човечност;

..считаме, че немалката сума, която сме платили, по никакъв начин не я е заслужила по честен и достоен начин“

Подробно аргументира, че горепосочените цитати не отговарят на истината, както и че твърденията на ответниците, изложени в жалбите, са оборени от нея в хода на развилите се производства. С описаното счита, че ответниците са накърнили доброто й име в професията и в обществото. При тези твърдения моли съда да осъди всеки ответник да й заплати сумата от по 3 000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват наличието на противоправно поведение и излагат подробни твърдения в тази насока.

Твърдят, че ищцата е била потърсена за съдействие за получаване на обезщетение във връзка със смъртта на Емил Я., като съществувало противоречие какво е обяснила ищцата досежно реда, по който ще търси обезвреда за нанесените вреди- дали по КТ или по ЗОДОВ.

Поддържат, че в обясненията, дадени пред САК, ищцата била твърдяла, че била обяснила на ответниците, че давността за предявяване на иск по чл. 200 КТ била изтекла. В постановлението на СРП ищцата била цитирана „според някои съдебни състави срокът е 3 г., а според други е 5 г.“ Излагат съображения, че не е имало спор в съдебната практика, касателно приложимият давностен срок по исковете по чл. 200 КТ, както и по ЗОДОВ.

Сочат, че ищцата действително била завела иск по ЗОДОВ, за което било образувано адм. дело № 289/2020г. на АССГ, 6-ти състав, за което предполагат, че било прекратено по подсъдност и било изпратено на РС- гр. Самоков. Твърдят, че при добро познаване на нормативната база единственият професионален съвет, който е следвало да бъде даден на ответниците е, че предявеният иск бил обречен на неуспех и ако е бил заведен при налично възражение за изтекла погасителна давност е следвало да бъде оттеглен. По отношение на твърденията им за извършено престъпление по чл. 209 НК сочат, че същите не били самоцелни, а са направени вследствие на получени съвети от професионалисти. Сочат, че не следва да се санкционира поведението им при опита да търсят защита от държавен орган.

Излагат, че подаването на жалбите до СРП и САК не са в причинно-следствена връзка с вредите, които ищцата твърди да е претърпяла. Поддържат, че постановлението за отказ от образуване на наказателно производство не се ползва със сила на присъдено нещо и може да се обжалва без ограничение във времето. Твърдят, че не са изчерпани всички способи за 2 обжалване. Оспорват и размера на претенциите. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответниците, т.е. че са автори на изявленията, посочени в исковата молба, както и че огласените твърдения са обидни и/или клеветнически, фактът на претърпените неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат истинността на изложените в жалбата твърдения, както и да опровергае презумпцията за вина.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че ответниците на 17.01.2022г. са входирали в Софийска градска прокуратура и в Софийска адвокатска колегия жалба със соченото в исковата молба съдържание. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по категоричен начин от съдържанието на жалбата, подадена от ответниците по приобщените пр.пр. № 1178/2022г. по описа на СРП и дисцип. пр. № 11/2022г. по описа на САС.

Следователно авторството на процесното деяние е установено по делото.

Относно противоправността на процесното деяние съдът намира следното.

Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление.

Аналогично, правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи е установено в чл. 45 КРБ и представлява конституционно право на всеки гражданин. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 от КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, която може да бъде осъществена и по административен ред. Упражняването на тези права не е само по себе си противоправно, освен в хипотезата на злоупотреба с право. Такава хипотеза е налице, когато правото на жалба се упражнява превратно на неговото предназначение / за защита правата на гражданина/ и се явява насочено към осъществяване на забранените с чл. 39, ал. 2 от КРБ цели /Решение № 201 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о., ГК/.

В настоящия случай, видно от съдържанието на жалбата и инкриминираните с исковата молба думи и изрази, подадената от ответниците жалба в различни нейни части съвместява както упражняване на конституционното право на жалба на гражданите, така и злоупотреба с него.

От една страна употребените от ответниците думи и изрази, касаещи юридическата компетентност и познания на ищцата, представляват тяхната субективна оценка за нейната работа, която не може да бъде проверявана от съда за достоверност. Изразите „На самото заседание нашата доверителка се представи много слабо, непрофесионално, бъркаше 3 членове и алинеи, за които съдия Стойчев я коригираше, и най-вече не отговаряше на важни въпроси, касаещи нас-ищците, задавани лично от същия“ и „Уверявам Ви, че същата не е проявила сериозност, професионализъм и човечност; ..считаме, че немалката сума, която сме платили, по никакъв начин не я е заслужила по честен и достоен начин“, както и изразите, касаещи укриването от ищцата на подаден отговор на исковата молба, представляват оценъчни съждения, които отразяват единствено мнението на ответниците за качеството на работата на ищцата като процесуален представител по конкретното дело и нейната добросъвестност, но не съдържат нито обидни думи и изрази, нито твърдения за конкретни факти, осъществяващи състава на престъпление или друго конкретно позорно обстоятелство. Безспорно тази оценка е крайно негативна, но този факт сам по себе си не е годен да я квалифицира като противоправна. Следва да се обърне внимание, че всеки гражданин има право да изразява мнение по отношение на работата на лицата, упражняващи юридическа професия – адвокати, съдии, прокурори и пр. – включително да подава жалби и сигнали до съответните контролни органи, когато счита, че юристът е извършил работата си толкова неправилно и некомпетентно, че с това е нарушил неговите права и законни интереси. Твърдението за липса на правни познания безспорно е годно да повлияе върху честта и достойнството на всеки юрист, но няма основание да бъде счетено за противоправно, тъй като не представлява нито обида, нито клевета по смисъла на цитираните по-горе норми. Напротив, нормата на чл. 132, т. 3 ЗАдв урежда небрежността и очевидното невежество като основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на адвоката, следователно в случаите, в които се твърди такова дисциплинарно нарушение, редовността на жалбата изисква от жалбоподателя да наведе ясни и конкретни твърдения за некомпетентност на адвоката. Ако се приеме, че при неоснователност на жалбата тези твърдения пораждат гражданска отговорност на жалбоподателя за вреди, се налага правно недопустимият извод, че жалбоподателят носи отговорност заради това, че е упражнил своето конституционно право на жалба по чл. 45 КРБ. Следва да се подчертае, че конституционната защита на правото на жалба не е обусловена от основателността на жалбата. Ето защо съдът намира, че ако жалбата на ответниците се изчерпваше единствено с твърденията, че ищцата ги е защитавала некомпетентно, за тях не би могла да възникне деликтна отговорност поради липса на противоправност на деянието.