Решение № 573 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Варна, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502179 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. К. И., ЕГН **********, срещу Решение №3017 от 08.08.2024г. по гр. д. №********г. на ВРС , 10-ти състав, с което родителските права върху детето Д. Д. са предоставени на неговия баща С. Д. С., ЕГН **********, при когото е определено и местоживеенето на детето на адрес село Е., ул. „Ч.М.” №36, бл.8, ет.3, ап.8, община Б., като на майката е определен режим на лични контакти с детето, подробно описан в решението, и е осъдена тя за издръжка на детето, платима чрез бащата С. С., в размер на 240лв. месечно, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с интересите на детето. Обобщено оплакванията се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно обсъждане на събраните 1 доказателства и до едностранчив, погрешен и нелогичен анализ на същите, довели до необоснованост на решаващите изводи относно по-подходящият от двамата родител за упражняване на родителските права и до накърняване найдобрия интерес на детето в смисъла, поддържан от въззивника. Поддържа, че след фактическата раздяла майката се е съгласила само временно детето да се отглежда от баща му, а причина за това бил постоянният тормоз върху нея от страна на бащата (в т.ч. закани за убийството й), доказан от показанията на свидетелите по делото. Не се касае до общо решение за отглеждане занапред на детето от бащата, както е приел ВРС. Без да оспорва, че в дома на бащата са налице подходящи условия за отглеждане на детето, както и че ищецът по делото полага добри грижи за сина си, последният не е преработил конфликта от раздялата с майката и в същото време продължава да й пречи да се вижда с момчето. Бащата и близките му освен това стимулират родителско отчуждение на детето от майка му, което е против интересите на момчето. От друга страна майката полага труд, макар и нощен, със средствата от който гледа и издържа себе си и детето си, в което няма нищо неморално и от което не могат да се правят изводи за липса на родителски качества. През време на работа майката разчита на помощ от близките й, а при нужда може да смени дейността си с по-подходяща във времево отношение. Въззивницата разполага с подходящи условия и родителски качества за да се грижи за сина си, силно привързана е към него, а момчето е само на три години в момента и има силна нужда именно от майка си с оглед възрастта си. Във връзка с гореизложеното прави анализ на събраните свидетелски показания и посочва начина, по който следва да се ценят те. Относно издръжката счита определената от ВРС за немотивирана с оглед нуждите на детето и възможностите на въззивната страна. По същество моли за отмяна на решението на ВРС, за предоставяне на родителските права на майката, за определяне на местоживеенето при нея, за определяне на РЛО на бащата, за осъждането му за издръжка за детето и за съдебни разноски, а в о.с.з. исканията до съда се поддържат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни, неконкретизирани и необосновани. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания.Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно родителските си качества, трайно полаганите грижи за момчето и силната привързаност баща-син, като в същото време – за родителските дефицити на майката,за липсата на морални ценности в нея, в т.ч. и с оглед работата й, както и за невъзможността тя да обгрижва по подходящ начин детето, доказани от материалите по делото. Поддържа, че е в интерес на детето да продължи отглеждането му от бащата. Моли за решение в този смисъл и разноски пред въззивния съд, а в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна – ДСП-Д. не изразява конкретно становище по съществото на въззивната жалба.

2

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК на С. Д. С., ЕГН**********, срещу В. К. И., ЕГН **********, със следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. С. Д., ЕГН**********, на бащата С. Д. С.; за определяне при него на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с майката В. К.

И.; и за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на детето Д. Д. чрез неговия баща и законен представител С. С., в размер на 240.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за забава върху всяка забавена вноска, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на задължението.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове о т В. К. И., ЕГН**********, срещу С. Д. С., ЕГН **********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК и следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. С. Д., ЕГН**********, на майката В. К. И.; за определяне при нея на местоживеенето на детето на посочен в насрещната искова молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с бащата С. С.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето Д. Д. чрез неговата майка и законен представител В. И., в размер на 250.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на постановяване на привременни мерки по делото, ведно със законната лихва за забава върху всяка забавена вноска, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на задължението.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето Д. С. Д., родено на *********г. от съвместното им съжителство без брак, като родителите са във фактическа раздяла към датата на исковата молба.

Твърди още, че след преместването на партньорите в с. Е., където Д. закупил апартамент, скандалите и проблемие им станали ежедневие, като на същите свидетели били родителите му, както и новороденото им дете. В началото на септември 2022г. ответницата взела детето, преместила се с него при родителите си в с. О. и не давала информация на бащта за сима им. Но бащата на ответницата се застъпил за ищеца и майката позволила да се види със сина си. През м. ноември 2022г. майката му се обадила, че не може да отглежда Д., тъй като няма средства и условия. Ищецът отишъл и взел детето и оттогава до настоящия момент се грижи за него. Д. посещава детска градина с яслена група в с. Е.. Бащата се грижи изцяло за него; води го на детски 3 консултации и имунизации; има подкрепата на родителите си, а вече и на новата си партньорка. Заявява, че има изградена емоционална връзка с детето и нужния родителски капацитет. Изразява готовност да се грижи за детето и занапред. Твърди, че майката се е дезинтересирала, като е посещавала само два пъти детето – през месец юли и октомври 2023г.

С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си и привързаността си с детето ищецът поддържа, че той следва да упражнява родителските права върху общото на страните дете.

Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая.

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа исканията си.

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са родители на детето Д., че те са разделени от края на 2022г. и че в момента детето се отглежда от бащата и близките му. В отговора и в насрещната си искова молба обаче оспорва изцяло останалита твърдения на ищеца по делото, като въвежда свои в следния смисъл:

След преместването на партньорите в село Е. С. С. станал много агресивен към В. И., многократно я удрял с юмруци по тялото и я заплашвал, че ако се оплаче на някого ще я пребие и дори ще я убие, като едно от пребиванията й било на първия рожден ден на детето. За да я остави на мира я заставил да му остави детето да го гледа. Поради редовния психически и физически тормоз майката временно се съгласила с това, като се надявала ще ищецът ще спре посегателствата над нея, а тя ще намери работа, чрез която да издържа сина си, при което през м.11.2022г. настъпила раздялата на родителите, а момчето останало при баща си.

Майката оспорва обвиненията към нея за дезинтересираност, като сочи, че е била възпрепятствана от бащата да общува със сина си, включително и със заплахи за саморазправа. Категорична е в желанието да отглежда детето си, към което е привързана. Майката живее в гр. Варна под наем и в жилището има всичко необходимо за отглеждането на детето, но иска да отглежда сина си в село О., където живее баба й, която ще й помага за отглеждането, и където има по-добри условия за живот детска градина в близост. Заявява, че може да разчита на разширеното семейство при отглеждането на Д.. Счита, че усилията на бащата и семейството му да отчуждят момчето от майка му ще се отразят неблагоприятно на детето.

С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си и привързаността си с детето майката поддържа, че тя следва да упражнява родителските права върху общото на страните дете.

Твърди и че предложеният от нея режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая.

4

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на насрещните искове и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа исканията си.

В срока по чл.131 ГПК за отговор по насрещните искове първоначалният ищец оспорва обвиненията към него в насрещната искова молба, като оспорва исканията в нея. Поддържа позицията си, че майката не познава нуждите и потребностите на сина си. Тя работи като танцьорка в П.Ш. – бар, както и в стриптийз заведения, което би затруднило отглеждането на детето, доколкото тя работи вечер, а през деня спи. Заявява, че той работи при редовна смяна от 9 часа до 17 часа като води и взима детето от градина. Моли за отхвърляне на насрещните искове и за уважаване на начално предявените такива.

Контролиращата страна – ДСП-Д. – не изразява становище по предмета на спора, поддържа констатациите си в социалния доклад.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето Д.

С. Д. е родено на *********г., като негови родители са страните по делото С.

С. и В. И..

Няма спор още, че родителите са във фактическа раздяла най-късно от м.11.2022г., когато детето е останало при баща си (спори се относно причините за това решение).

От приетия трудов договор №464/16.06.2021г. е видно, че същият е сключен между „МТГ – Д.“ АД, ЕИК ******** и С. Д. С., ЕГН ********** като последният е назначен на длъжност заварчик с основна месечна заплата от 650 лева и при осем часов работен ден и пет дневна работна седмица.