Решение № 66 от 29.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Карлово, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-П. при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П. Гражданско дело № 20235320101780 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Ищецът - К. О. М. твърди, че заемал при ответника длъжността „****** ******“ близо 12 години. Длъжността му не била променяна, но в течение действието на договора под предтекст, че се изменя и трудовото му възнаграждение, подписвал няколко допълнителни споразумения, в които се посочвало и срок на трудовото правоотношение. Така с последното допълнително трудово споразумение от 29.07.2017г., към Трудов договор от 20.10.2011г., се предвидило, че на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ се уговаря срок на договора, считано от 01.08.2018г. до завършване на определена работа по Договор № ********** /26.07.2018г. По идентичен начин със срок било договорено и в предшестващото Допълнителното споразумение от 29.05.2014г., с посочване на срок - до завършване на определена работа по Договор № ******/28.05.2014г.

Със Заповед №3-058/27.07.2023г. и позовавайки се на чл.324, ал.1, т.4 от КТ, работодателят му в лицето на ответника „обяви за прекратено трудовото му правоотношение“ с основание - изтичане на договорения срок, със 1 завършване на определена работа като посочи в мотивите именно – „изчерпване на работата по Договор **********/26.07.2018г. между „******“ ЕАД гр.П. и „ДР. П. И ДР. П. Б.“ЕООД“, считано от 01.08.2023г. Така извършеното негово безвиновно уволнение със Заповед №3-058/27.07.2023г. на ответника намира за незаконно, поради което предявява настоящите искове за отмяната му, респ. и за възстановяването му на работа на заеманата от него преди уволнението длъжност при ответника. Оспорва факта трудовоправната им връзка с ответника да е била обвързана от срочно правоотношение, напротив работил по безсрочно трудово правоотношение, предвид следното:

По правило на закона, срокът на договора по чл.68, ал.1, т.2 от КТ - за извършване на определена работа следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т.е. в сключения по този ред трудов договор трябва да е определяема работата за изпълнението /или за довършването, на която е нает.

Това изискване не е изпълнено с препращането към друг договор, чието съдържание, страни, срок или други съществени белези не са били ясни за ясни за него. Видно е от допълнителното споразумение от 2018г., там се цитира само номер и дата на договор, чието съдържание не е посочено, липсват индивидуализиращи предмета му, срока му или други елементи обстоятелства. Недопустимо е едва със заповедта това съдържание да се установява. Иначе казано, към момента на подписване на допълнителното споразумение ищецът не е бил наясно кога ще изтече срока и въобще какъв е договора, към който се препраща. При това положение и след като срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му следва да се приеме, че липсва уговорка за срок. В тази връзка се позовава и на съдебната практика, която приема, че възложената работа има временен характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност. За да се приеме, че е налице срочният трудов договор за определена работа по см. на чл. 68, ал.1, т.2 от КТ, трябва да е налице такава работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ.

2

Твърди, че в трудовия му договор, изменен с допълнителното споразумение бил налице текст, който по никакъв начин не позволявал да се приеме, кога тя ще се счита завършена, за да може срокът на договора да бъде определен при условията на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. От самото възникване на трудовото му правоотношение изпълнявал все една и съща дейност, в т.ч. преди и след подписване на последното допълнително споразумение. Касаело се за дейност, която е извършвал неопределено време при липсата на ясни и съществуващи обективни ограничители. Пълната неопределеност на работата до завършването, на която се сключва договора, означавало, че такава уговорка страните не са постигнали и договорът му с ответника е бил безсрочен. След като е така, прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ намира за незаконно.

На самостоятелно основание твърди, че е недействителна клаузата за срок, предвид че срокът на който работодателят му се позовава е надхвърлил максималният предвиден като допустим в КТ срок от 3 години. Твърди, че след изтичането им ако да бе сключен като срочен договор, договорът му се е трансформирал в безсрочен такъв. Оспорва въобще наличието на срок в правоотношението му с ответника, в който случай ако е следвало да се прекрати трудов договор, то това е следвало да стане в някоя от предвидените основания за прекратяване на безсрочен трудов договор. Не е подавал молба с искане за срочност в правоотношенията му с ответното дружество.

Поддържа, че дейността, която извършвал продължавала да се извършва в т.ч. от лицата, с които съвместно изпълнявал идентична трудовата функция, поради което намира, че договорът му е прекратен при злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ. Съгласно чл. 74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ от клаузи в трудов договор, които противоречат на закона са недействителни, а вместо тях се прилага закона. Твърди, че клаузата за срок е недействителна и вместо нея в отношенията му с ответника действала клауза за безсрочно трудово правоотношение, което не може да бъде прекратено по реда на чл.

325,т.4 от КТ. Твърди, че извършеното негово безвиновно уволнение е незаконно, като моли същото да бъде признато за такова и да се отмени, като бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност. Към настоящият момент бил безработен, с активна регистрация в Бюро по труда.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за незаконно 3 извършеното безвиновно уволнение на ищеца, по силата на което заемал при ответника длъжността „****** ******“ в „ДР. П. И ДР. П. Б.“ЕООД, като отмени като незаконна Заповед №3-058/27.07.2023г. на управителя на „ДР. П.

И ДР. П. Б.“ЕООД гр.С. и на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да го възстанови на заеманата преди уволнението му длъжност „****** ******“ в „ДР. П. И ДР. П. Б.“ЕООД - гр.С. и същото място на работа. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество - „ДР. П. И ДР. П. Б.“ ЕООД гр. С. намира исковете за неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Не оспорва твърдението, че до 31.07.2023г., страните в настоящото производство са се намирали във валидно учредено трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „******“. Неверни се явявали твърденията на ищеца, че същият е работил при дружеството по безсрочно трудово правоотношение. Между страните бил сключен Трудов договор от 20.10.2011г., който ясно определя основанието за сключването му в чл. 4, ал.

1, а именно: съгласно чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ - за срок до завършване на работата по конкретно посочения договор с трето лице (електроснабдително дружество). Дейностите, които служителят е извършвал във връзка с посочения договор били уговорени в чл. 9, ал. 3 до 5 от трудовия договор, както и в длъжностната му характеристика. В чл. 11, ал. 2 от трудовия договор дори било уговорено участието на електроснабдителното дружество при определяне на резултатите от изпълнението на трудовия договор на г-н К.

М.. След приключване на работата по първоначалния договор на „Др. П. и Др.

П. Б.“ ЕООД с електроснабдителното дружество, същият е спечелил нови две обществени поръчки. По този повод, след спечелване на всяка една от обществените поръчки и във връзка с възникналата необходимост от наемане на служители по изпълнението им е сключил два броя допълнителни споразумения с ищеца. Както самият ищец посочвал в исковата молба, допълнителните споразумения към трудовия договор също реферират към конкретния договор от спечелената обществена поръчка, във връзка с изпълнението на който служителят е престирал труд. В това число, допълнителното споразумение между страните от 29.07.2018г. ясно и конкретно определяло, че трудовото правоотношение се изменя, като срокът му се определя до завършване на работата по Договор № ********** от 26.07.2018 г. с „******“ ЕАД. Съгласно представените - Договор № 4

********** от 26.07.2018г., Споразумение от 29.06.2021г., Споразумение от 21.07.2022г. и Удостоверение от „******“ ЕАД, срокът на Договор № ********** от 26.07.2018г. е изтекъл на 31.07.2023г., от която дата е прекратено и трудовото правоотношение с г-н К. М..

Твърди, че процесният договор представлявал срочен трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Срочният трудов договор по посочения текст се сключвал за довършване на определена работа. При него срокът на договора е определяем чрез времето, необходимо за довършване на уговорената работа. Изтичането на времето - толкова, колкото е необходимо за довършване на определената работа, е бъдещото сигурно събитие, което определя времетраенето на срока. За времетраенето на този договор не е определена максимална продължителност, тъй като той следва да продължи толкова, колкото е необходимо за завършване на определената работа и се прекратява с нейното завършване. В тази връзка се позовава на съдебна практика - Решение № 46 от 29.01.2010г. по гр.д. № 558/2009г. на ВКС;

Решение № 46 от 29.01.2010г. по гр.д. № 558/2009г. на ВКС, Решение № 44 от 29.01.2010г. по гр.д. № 142/2009г. на ВКС, Решение № 1486 от 23.11.2016г. по в.гр.д. № 1984/2016г. на Окръжен съд Варна, Решение № 2270 от 22.08.2022г. по в.гр.д. № 15110/2021г. на Софийски градски съд и влязлото в сила Решение №2270/22.08.2022г. по гр.д. №15110/2021г. на СГС. Твърди, че процесният договор, сключен до завършване на работата по Договор № ********** от 26.07.2018г. с „******“ ЕАД е дефиниран с ясно определен срок, съгласно чл. 68. ал. 1. т. 2 от КТ, предвид което трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на срока и завършване на работата.

Твърди, че в исковата молба се правило смесване между основанията по чл. 68, ал.1, т. 1 от КТ и чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ. Съгласно доктрината и съдебната практика чл. 68, ал.1, т.1 от КТ урежда срочния трудов договор за определен срок. При него срокът се определя в точно определен период от време като видно от самия текст на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ - този тип срок не би могъл да бъде по-дълъг от 3 години. Подобно ограничение не е преповторено спрямо втората хипотеза на същата алинея, а именно - чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ, поради което не би могло да бъде приложено за настоящия случай. Разликите между първите две хипотези на чл. 68, ал. 1 от КТ били видни и от уредбата на чл. 68, ал. 3, 4 и 5 от КТ, в които е посочено, че само договорите по чл. 68, ал.1, т. 1 от КТ се сключват за временни, сезонни или 5 краткотрайно работи. Оттук произтичат и някои от особеностите на уредбата на договорите по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Видно от текста на закона, останалите хипотези на чл. 68, ал. 1 от КТ не са обхванати от тази специфична уредба. Тук се включват настоящата хипотеза на т. 2 - сключване на договора до завършване на определена работа, т. 3 - сключването на договора при прекратителното условие до завръщане на заместения служител на работа, т. 4 - за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на редовно проведен конкурс и т. 5 - за определен мандат. Посочените срокове по правило са определяеми, а не за фиксиран период от време, какъвто е срокът по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. За тези договори не съществува и ограничението по чл. 68, ал. 4 от КТ за еднократното им сключване (изрично предвидено в закона само за хипотезата на т. 1). По този начин, не съществува нито законодателно, нито житейски оправдано ограничение един и същи служител да бъде нает за изпълнение на втори мандат, за заместване на втори служител или както е в настоящия случай - за извършване на работата по нов договор, спечелен въз основа на последващо проведена обществена поръчка.