Решение № 3326 от 20.08.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2147/2026
- Вид
- Решение № 3326
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 243в, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3326 гр. В., 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110102147 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на Н. В. Д., уточнена с молба вх. № *****************, с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение Д. Т. Т..
В сезиралата съда молба и уточняващата такава, молителката твърди, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат дете М.
През м. д. ******** страните се разделили, поради упражнявано от страна на ответника системно насилие спрямо молителката и общото им дете. Такова се твърди Тешев да упражнява и след фактическата раздяла между страните – на ************* ответникът нападнал молителката с юмруци, като изкарал нож; през м. декември ******* откраднал автомобила й, за което била подадена жалба в Първо РУ-В.. На **************, след среща между ответника и дъщерята на страните, последната се обадила на молителката разстроена от това, че баща й изкарал пистолет и заплашил, че ще застреля приятеля на Д.. От този момент нататък се твърди Т. ежедневно да проявява вербална агресия, заплашвайки Д., че няма да спре, докато не види нея и приятеля й с прерязани гърла да хранят рибите, че ще ги застреля, че ще се саморазправи с тях, ще прати молителката при майка му и баща му, за които твърдял, че ги е заколил. На ************. ответникът начупил автомобила им.
С оглед изложеното сезира съда с искане за постановяване на мерки за защита.
В с.з. по същество молителката лично и чрез процесуалния си представител 1 поддържа молбата и моли за нейното уважаване.
Ответникът Д. Т. Т. оспорва, че е осъществил сочените в сезиралата съда молба актове на насилие. В тази връзка поддържа, че на дата *********** е бил на работното си място и в този смисъл обективно невъзможно е да осъществи твярдяното от молителката. Не би могъл да извърши осъщественото насилие, изразяващо се в увреждане на автомобила на молителката или трето за спора лице на дата ********** тъй като през целия ден е бил в гр. В..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, че са били във фактическо съпружеско съжителство, както и че имат общо дете М.Д.а Т.а, което се установява и от приложените на л. 39-40 справка в НБД „Н."
В подкрепа на молбата е представена декларация от Н. В. Д., в която същата е декларирала, че ответникът ежедневно, в съобщения, отправя заплахи срещу нея и приятеля й, че ще ги застреля, че ще се саморазправи с тях, че ще я прати при майка му и баща му, за които твърдял, че са починали след като ги заколил. Всички съобщения били в този стил.
Представени от молителката са екранни снимки на текстови съобщения, получени от контакт с име М. Част от тях са представени в хода на досъдебно производство № **********, по описа на Първо РУ-В. (при снемане показанията на молителката на *************, ************* и с молбата от *************, инициирала гр.д. № ******/*******), поради което съдът приема, че съобщенията от екранните снимки на л. 7-12, 14-24 са изпратени, респ. получени от Д., през *******, не по-късно от ************* Част от тях са със съдържание „Бял ден няма да видиш докато дишам. Ще го издебна и ще му изтръгна сърцето и ще го изям на салата“, „Кажи на мъртвеца, че където и да се оплаква няма да го спасят … Бъди сигурна, че този спор или вражда между нас ще я загубиш, ще разбереш какво е да загубиш човек, когото обичаш“, „ще си отмъстя на всички, че ме изхвърлихте като мръсен боклук на улицата“, „Моли се на **я. да вляза в затвора иначе ще унищожа всички, при които отиваш … а ти ще ме търсиш, за да си отмъстиш за това, което ще направя с любимия ти“, „До сега бях добър … но сега ще разбереш колко гаден и долен мога да бъда“ „… ще направя така, че никога да не сте щастливи, бъди сигурна в това, ще разбереш аз как унищожавам животи“, „Познаваш ме много добре ще си отмъстя където се ебавате с мен и ме изхвърлихте всички на улицата, но те обичам толкова много, че не мога да ти направя нищо, но ще си го изкарам на други хора, на всеки, с когото бъдеш занапред“, „Ако продадеш по-рано апартамента може и по-рано да получиш подарък труп. Нямаш представа какво те очаква, още нищо неси видяла; мислиш, че ме плашиш като ходиш в районното; не правиш ми услуга; никога няма да ме хванат щом 2 досега не са ме хванали значи никога няма да успеят, а аз ще си избивам хората ей така за кеф, а заради теб ще избия целия свят“, „…аз не ходя след курви“. На л. 212 от делото се съдържа и адресирано до молителка съобщение с текст „Ще започне да ти прави впечатление като почнат да изчезват безследно мъжете в живота ти само да изтече изпитателния срок“.
Представени са и екранни снимки от м. януари (л. 25 и л. 5-6). Част от входящите съобщения са със съдържание: „А ти си живей с насранкото дето се крие зад теб…и ще го учеткат, но аз ще съм далеч всичко съм платил и уговорил“, „Приятелят ми ме спря да не го убия, но следващия път ще дойда сам и ще ти покажа на какво съм способен и нито снимането, нито полицията, ще го спасят…“.
От приложените на л. 76-84 от делото екранни снимки, са налични изходящи от контакт с име М. съобщения със следното съдържание: от ********„Уж щеше да оттегляш жалбите, а пускаш нови. Няма проблем, всички ще е на неговия гръб“;
„Свиркаджията ще отнесе плувката“, „…делото мина, сега аз съм наред да ти проваля живота, както ти направи с мен“; „И никога няма да те оставя намира. Ще те преследвам и притеснявам докато съм жив, а вие си пускайте жалби колкото си искате“, „… и това го видях, когато дойдох с Ч. в Т.“ и др.
Приетото като доказателство по делото досъдебно производство № **********, по описа на Първо РУ-В. е образувано по жалба на Н. Д. за това, че на *************, около ******ч., прибирайки се към дома си, ответникът й нанесъл удари с юмруци по лицето и шията. Докато се защитавала ответникът изтървал кухненски нож на земята (разпит на *************-л.247-248). По повод така твърдяното от молителката, ответникът при разпита му на ******.******* (л. 228) е заял, че след раздялата му с Д., настъпила през м. декември ********, се преместил в колата си, в която спял, в прохода на сградата, в която се намира апартаментът. Не можел да си позволи да плаща квартира. Посочил е, че преди около две-три седмици, бил станал и си правел кафе. Било около ******ч. Видял молителката, че се връща от някъде, като по устата й имало кръв. Попитал я какво става, но тя само го избутала и се прибрала без нищо да каже.
В хода на досъдебното производство Н. Д. е заявила, че на ************** (л.
233) дъщеря й й се обадила. Била стресната, като казала, че баща й й е показал пистолет и почнал да заплашва. По повод тези твърдения на Д., на ************** е разпитан ответникът Т. (л. 235), като е заявил, че от месеци не е виждал нито М. нито майка й. Не е следял Н., включително с автомобила си. Посочил е, че е възможно да са се засичали във В., тъй като често обикалял с колата, но това никога не е било умишлено от негова страна.
От приетите като доказателства по делото протоколи за разпит по досъдебно производство № ************ по описа на Трето РУ-В. (л. 380-382), се установява, че 3
Н. Д. е разпитана на ***********, в 12:30ч., при който тя е съобщила, че на същата дата сутринта, тя й партньорът й са установили, че автомобилът на последният е напръскан с бяла боя, поради което решила да посети районното управление, за да подаде сигнал. В показанията си на ************ е съобщила, че не са видели кой е напръскал колата, но и двамата с партньора й са сигурни, че и този път е ответникът.
При разпита на ответника на ************. същият е заявил, че след като се разделили с Н. Д. в края на ********, дъщерята на страните М.останала да живее с него, като до м. март ******* молителката се прибирала понякога да спи в жилището.
В този период, тъй като му било болно, понякога я е следял с автомобила си къде ходи.
Тогава й е писал и обидни съобщения по приложение В. На *************** молителката се прибрала в дома им, като цялата й ръка била в синини. Завила, че са я пребили, като ответникът й отвърнал, че няма вина за това и да не го замесва. Заявил е, че е ходил в с. Т., за да вземе, съответно да остави свой колега, с когото били на работа на 21 и *********** в пристанище В.-запад.
От материалите по досъдебното производство се установява, че на ************* Н. Д. е депозирала молба пред Районен съд – В., в която е поддържала, че от една година ответникът упражнява спрямо нея психически тормоз, изразяващ се в заплахи по телефона и съобщения. Подавала е много жалби в Първо РУ, като е представила съобщения и видеоклип, с който доказвала, че я преследва. Посочила е, че на ************* я е нападнал с юмруци и е изкарал нож. Представила е и чат съобщения, част от които са приложени и към молбата, инициирала настоящото производство – л. 7, 8, 9, 9а, 14, 15, 17, 22 и 24. Въз основа на молбата е образувано гр.д. № ******/*******, прекратено с определение № ****************, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Събрани по реда на чл. 204 ГПК са и представено от молителката веществено доказателство, като от възпроизведените файлове се установява, че на ***********, в *******ч., по улицата пред дома на партньора на молителката е преминал лек автомобил сив металик. Възпроизведен е и аудиофал, създаден на *********** в ********ч., на телефонен разговор между молителката и мъж. От същия се установява, че молителката е посетила районното управление, от където са позвънили на мъжа. Съдържа се и реплика на мъжа със следното съдържание „То туй му е наймалкия проблем. Ще го запаля жив“.
В подкрепа на твърденията си, че на 21 и *********** е бил трудово ангажиран, ответникът е представил изходящи от работодателя му справки (л. 57-59), видно от които на ************** е влязъл в Пристанище В. в *****ч. и е излязъл в *******ч., а на *********** – влязъл в *********ч. и е излязъл в *******ч. За явяването си на работа на посочените дати е положил в документ „Наряд на работа“.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е изискал 4 справки за съдимост на страните, като от същите се установява, че Д. Т. е осъждан за деяние по чл. 325, ал. 1 НК, извършено на *********** по чл. 243в, ал. 1 НК, извършено на ************* и двукратно за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено на *********************************** В постъпилата справка от УМБАЛ „Св. М."-В. е посочено, че в информационната система липсват данни страните да са били настанявани за лечение Психиатрична клиника.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит свидетелите М.Д.а Т.а (дъщеря на страните) и А.Х., водени от молителката и свидетелката П.Н.С., водена от ответника.
В показанията си свидетелите Т.а и Х. разказват, че ответникът изпраща множество текстови съобщения на молителката, в които има заплахи към новия й партньор, че няма да остави Д. намира. Свидетелят Х. сочи, че е виждал ответника с различни автомобили да обикаля край дома на партньора на молителката. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т.а, насочена към установяване твърденията на молителката, че ответникът е напръскал автомобила на новия й партньор със спрей, доколкото същите не се основавата на преки впечатления, а и са в пряко противоречие със събраното по реда на чл. 204 ГПК доказателства, както и посоченото от самата молителката при разпита й на ************, че не са видели кой е напръскал лекият автомобил
От показанията на свидетелката С. се установява, че отношенията между страните са недобри. Установява и случай, при който съпругът й е придружил ответника до с. Т., тъй като имало обвинения към Д. Т., че е счупил стъкло на автомобил.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: