Решение № 805 от 30.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242120107190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по исковата молба на С. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Б***, срещу А. Р. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б**, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на парично вземане в размер на сумата от 500 лева – главница, представляваща остатък от договорено адвокатско възнаграждение за правна защита по гр.д. № *** г. по описа на БРС, падежирала на 26.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 500 лева от датата на подаване на заявлението – 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

*** г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендират се сторените в хода на исковото и заповедното производство съдебни разноски.

Ищецът посочва, че въз основа на сключен с ответника договор за правна защита и съдействие и в качеството си на адвокат осъществил представителство за доверителя-ответник в хода на гр.д. № *** г. по описа на БРС, което производство приключило с одобряване на спогодба /респ. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК/.

Посочва се, че до спогобда се достигнало след провеждане на среща с медиатор, към който страните били насочени от ищеца. След проведената медиация и постигнатото споразумение, ответникът преустановил контакт с ищеца – негов адвокат и не му изплатил остатъка от договореното възнаграждение в размер на 500 лева.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е депозиран писмен отговор от ответника. С възражение вх. № * г. по гр.д. *** г. по описа на Районен съд – Бургас длъжникът-ответник признава задължението си за разноски по издадената заповед, но оспорва претендираното главно вземане. Прави оплакване, че предоставената от ищеца-адвокат правна защита по гр.д. № *** г. по описа на БРС била некачествена до степен на пълно неизпълнение, поради което счита, че не дължи договорния остатък от адвокатското възнаграждение.

Ищецът се явява лично в проведено по делото открито съдебно заседание и се представлява от упълномощен представител - адв. Т. Т. от БАК. Поддържа предявения 1 иск и моли за уважаването му от съда.

Ответникът не се явява и не се представлява в съдебни заседания по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № * по описа за 2024 г. на Районен съд Бургас, се установява, че в полза на заявителя С. К. К. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ** г. и за описаната в исковата молба сума. Последната е била надлежно връчена на длъжника-ответник, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземане, идентично на това, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК иск е установителен с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 36 от ЗАдв.

Съгласно определение № 7002/16.12.2025 г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 389/29.01.2026 г. при отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на следните правопораждащи факти: наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по договор за правна защита и съдействие; точно изпълнение на поетите от ищеца договорни задължения; наличието на изискуемо вземане, произтичащо от договора за ищеца и неговия размер. В тежест на ответника е възложено насрещното доказване на факта на изпълнението на договорното задължение за плащане, както и направените възражения.

От приетия по делото договор за правна защита и съдействие № *** г. /л. 4 от делото, л. 5 от ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд – Бургас, л. 6 от гр.д. № *** г. по описа на БРС/ е видно, че ответникът е възложил на ищеца оказването на правна защита и съдействие във връзка с иск за родителски права срещу договорно възнаграждение от 600 лева. Договорът удостоверява частично плащане на възнаграждението при подписването му - в брой и до размер от 100 лева.

Същевременно от приложеното за послужване гр.д. № *** г. по описа на БРС се установява, че въз основа на същия договор ищецът е осъществявал процесуално представителство на ответника – ищец по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК във връзка със спор за родителски права и свързаните въпроси. Видно е, че ищецът К. е бил съдебен адресат на ответника С., извършвал е заверка на представени от него писмени доказателства, подал е писмен отговор на насрещен иск, изготвил е споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и го е подписал като представител на ответника, както и е осъществил процесуално представителство за него в съдебно заседание от 25.03.2024 г. по същото дело, в което е одобрена съдебна спогодба.

Извършеното от ищеца представителство за ответника по гр.д. № *** г. по описа на БРС по същество се признава и с депозираното възражение по чл. 414 от ГПК и в хода на заповедното производство, като спорно е качеството на предоставената услуга.

Няма спор, а и на съда е служебно известно обстоятелството, че ищецът, както към 2024 г., така и понастоящем е действащ адвокат, вписан при АК – Бургас. Това обстоятелство се потвърждава и от приобщеното гр.д. № *** г. по описа на БРС, в хода 2 на което му е признато представителство по смисъла на ГПК и като упълномощен адвокат на А. Р. С..

Процесната претенция се основава на договор за правна защита и съдействие по смисъла на Закона за адвокатурата, сключен между ответника-клиент и ищеца-адвокат.

Съгласно правната доктрина същият е възмезден и двустранен, и съдържа, както елементи от договор за изработка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка/. Отношенията между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв., при което адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.

В процесния случай, предмет на договора за правна защита и съдействие е било оказването на правна защита и съдействие във връзка с иск за родителски права. В този смисъл и съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАдв., ищецът е поел по възложение да предоставя на ответника устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, да изготвя всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от ответника работа, както и да осъществява представителство на същия и да защитава правата и законните му интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица, като плати и всички разноски във връзка с воденето на делата.

С оглед събраните по делото доказателства, за настоящият съдебен състав се налага извода, че ищецът е положил труд по процесния договор, като е представлявал ответника надлежно и последователно – през всичките му етапи на развитие – в хода на гр.д. № *** г. по описа на БРС. Тези дейности са осъществявани от завеждане на делото на 01.12.2023 г. до окончателното му приключване с постигане на съдебна спогодба /споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК/ на 25.03.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 4 от ЗАдв. възнаграждението по договор за правна защита и съдействие може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. В случая уговореното по сключения между страните договор възнаграждение е било определено в абсолютна сума в размер на 600 лева. Доколкото подписания от страните договор има характеристиките на разписка за предадените по него суми следва да се приеме, че възнаграждението е частично платено към датата на договора 01.12.2023 г. до размер от 100 лева.

Относно възражението на ответника за некачествено изпълнение по договора от страна на ищеца-адвокат, следва да се посочи, че същото почива на изцяло субективна преценка и остана недоказано по делото.

По горните съображения, съдът намира предявената ищцова претенция за доказана по своето основание, доколкото ищецът проведе успешно главно доказване на правопораждащите я факти, а именно – наличието на валиден договор и надлежно изпълнение на поетите по него задължения. Предвид отсъствието на доказателства по делото за изплащане от страна на ответника на дължимия по договора остатък от адвокатското възнаграждение, претенцията следва да се приеме и за доказана по размер. Като последица от уважаването върху нея се дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

3

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. В исковото производство ищецът е направил следните разноски: 25 лева за платена държавна такса и 400 лева за възнаграждение за един адвокат, съгласно неоспорените доказателства за извършването им. Така в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 425 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство.

По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). С оглед пълното уважаване на заявената в заповедното производство претенция на ищеца следва да се присъдят 225 лева.

На основание чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, приетите за основателни парични вземания следва да бъдат служебно превалутирани от съда с настоящото решение и съгласно Фиксираните валутни курсове за валутите на държавите от еврозоната към еврото на БНБ – 1,95583 лева за 1 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК от С. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Б***, срещу А. Р. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б**, положителен установителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 36 от ЗАдв, че А. Р. С., ЕГН **********, дължи на С.

К. К., ЕГН **********, сумата от 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро – равностойност на 500 лева - главница, представляваща остатък от договорено адвокатско възнаграждение за правна защита по гр.д. № *** г. по описа на БРС, падежирала на 26.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА А. Р. С., ЕГН **********, да заплати на С. К. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 217,30 /двеста и седемнадесет евро и тридесет евроцента/ евро -равностойността на 425 лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 115,04 /сто и петнадесет евро и четири евроцента/ евро - равностойността на 225 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд - Бургас.