Решение № 178 от 11.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Русе, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520101594 по описа за 2025 година

Адв.П. И. – пълномощник на „********“ ЕООД заявява, че през 2022г. представляваното от нея дружество предоставило на ЗП А. К. К. – П. следните услуги: транспорт на морков до приемен пункт на база „*****“ ООД и пръскане със самоходна пръскачка. Пояснява, че дружеството разполага с персонал и специализирана техника за посочените дейности.

За извършените услуги ищецът издал фактура №*********г. на стойност 2580 лева с ДДС, в която описал вида и цената на услугите, но възложителят отказал да я получи и заплати.

Адв.И. поддържа, че услугите са извършени от дружеството и са приети от ответника без възражения, с оглед което счита, че за последният е възникнало задължение да плати цената. Падежът за плащане настъпил на 18.05.2023г.

Сочи, че ответникът е земеделски производител и през 2022г. отглеждал моркови на земеделски площи в землището на село ******, област Русе. Тази дейност била свързана с минимални селскостопански операции, част от които пръскане със самоходна пръскачка и извозване на готовата продукция. Земеделският производител не разполагал със съответната техника и персонал. Двете услуги били извършени от ищцовото дружество, тъй като без тях не можел да приключи производствения процес и продукцията да се реализира на пазара.

Ответникът продал продукцията на „*****с“ ООД, за което издал фактура и получил продажната й цена.

Предвид отказа на ответника да заплати стойността на услугите, адв.И. моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗП А. К. К. – П., БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.Русе, ******** да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на 1 управление: село *******, област Русе, **********, представлявано от управителя Д. П. П. сумите: 2580 лева – неплатена цена за извършена и приета услуга – транспорт на морков до приемен пункт на база на „*****с“ ООД и пръскане със самоходна пръскачка, съгласно фактура №*********г.; 638.33 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 19.05.2023г. – 17.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – ЗП А. К. К. - П. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенциите.

Заявява, че в качеството на земеделски производител, в периода 28.07.2021г. – 05.02.2024г., станал член на групата производители на плодове и зеленчуци - „*****с“ ООД.

Дружеството било създадено с цел подпомагане концентрирането на доставката на произведените плодове и зеленчуци от членовете му. Предметът на дейност включвал и:

„събиране на произведената от членовете продукция и нейното предлагане и реализиране на пазара, намаляване производствените разходи и стабилизиране производствените цени, осигуряване технически средства за съхранение, опаковане и търговия на произведената от членовете продукция, включително подготовка за продажба и доставка до купувачи на едро“. Според чл.7 от Вътрешния правилник за дейността на групата производители, членовете били длъжни да реализират чрез нея цялото произведено количество продукти, за които групата била призната, като в чл.8 било конкретизирано, че организацията се създава за реализация на продукция от лук, морков, зеле, домат, пипер.

Ответникът произвеждал лук и морков на свой терен, като извършвал следните дейности: изграждане и поддържане на поливната система, пръскане и торене през капкова система. Разполагал със своя техника за пръскане – два колесни трактора и две пръскачки.

През 2022г. закупил торове и препарати от „********“ ЕООД, чиято цена заплатил, съгласно №*******г. на стойност 148.50 лева с ДДС и фактура №********г. на стойност 961.38 лева с ДДС.

Нямал уговорка с ищеца за заплащане услуги по транспортиране, съхранение и обработка на продадените количества зеленчуци, тъй като цената на стоката била ниска, предвид факта, че „е от полето“. Ищцовото дружество препродавало стоката и си начислявало извършените от него допълнителни разходи.

Според чл.14 от Вътрешния правилник, организацията се задължила да реализира произведената от членовете качествена продукция, за която е призната. Производителят заявявал евентуална цена, на която желае да бъде изкупена, а организацията можела да предложи цена, различна от заявената в зависимост от качеството на продукцията и пазарното търсене. Производителят получавал цената, на която е продадена стоката, намалена минимум с 10%, заделени за извършване заготовка и съхранение на продукцията, търговска дейност, маркетинг, офис и други услуги, които организацията извършвала.

Ответникът твърди, че не приел фактура №*********г. на стойност 2580 лева с ДДС – транспорт на морков (2000 лева без ДДС) и пръскане (150 лева без ДДС). Сочи, че в изпълнение на целите, за които е създадена, организацията поела ангажимента да извърши 2 транспортирането, а пръскането извършил земеделския производител със собствената си техника. Пояснява, че разстоянието между нивата в землището на село ****** до базата на „*****с“ ООД е два километра и калкулираната цена е необосновано висока за превозването на произведената продукция. Поддържа, че услугата „транспортиране“ вече била калкулирана от страна на „*****с“ ООД в продажната цена, съгласно устава на дружеството и повторното й калкулиране е в нарушение на Закона за счетоводството. Твърди, че тези факти са установени с влязло в сила съдебно решение, постановено по ВГД №*****г. по описа на РОС.

Обръща внимание, че процесната фактура е издадена една година след извършване на услугите, с дата след получаване на поканата за доброволно плащане и издадена в полза на ЗП „А. К. К. – П.“ обезпечителна заповед, въз основа която е наложен запор на банковата сметка на „*****с“ ООД. Обобщава, че услугата „транспорт“ е калкулирана два пъти – веднъж в счетоводството на „*****с“ ООД и втори път от „********“ ЕООД, като съсобственик и управител на първото дружество е Д. П. П., който е собственик и управител на ищцовото дружество.

По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 20.07.2021г. е сключен дружествен договор за учредяването на дружество с ограничена отговорност „*****с“ с участието на „******“ ЕООД, Д. П. П., М. М. С., Д. Й.

Т., М. Н. Д., Н. М. Н., А. К. К.-П., И. Р. В. и Й. Т. Д. с цел подпомагане концентрирането на доставката на произведените плодове и зеленчуци от членовете на дружеството и тяхното реализиране на пазара и признаване на дружеството като група производители на плодове и зеленчуци по реда и при условията на Наредба №11 за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми на МЗХ.

Приложен е вътрешния правилник за дейността на дружеството.

На 18.05.2023г. „********“ ЕООД издало фактура с получател ЗП А. К. К. – П. за сумата 2580 лева – стойността на извършени услуги – „транспорт на морков до приемен пункт на база „*****“ ООД и пръскане със самоходна пръскачка.

Представени са разпечатки от GPS системите на земеделска техника с рег.№***** и рег.№****, собственост на ищцовото дружество, с които се установява, че МПС са се намирали в имота на ответника на: 13.08.2022г. от 19.44 часа до 22.59 часа; 22.08.2022г. от 20.47 часа до 23.58 часа; 14.11.2022г. от 08.52 часа до 16.19 часа; 26.11.2022г. от 09.04 часа до 17.27 часа; 27.11.2022г. от 09.57 часа до 16.14 часа.

През м.юни 2023г. дружеството отправило покана до земеделския производител за заплащане сумата 2580 лева, в отговор на което последният заявил, че не приема фактурата, тъй като била издадена в нарушение на Закона за счетоводството и ЗДДС.

Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че „********“ ЕООД и ЗП А. К. К. – П. разполагат със специализирана техника, необходима за осъществяване посочените във фактурата дейности – колесни трактори и пръскачки.

3

За установяване спорни по делото обстоятелства е допуснат разпита на М. Д. В. и Е.

Е. Д. – служители на „********“ ЕООД и М. А. П. – съпруг на А. К. – П..

М. В. и Е. Д. твърдят, че реално са извършвали услуги по обработка посевите на ЗП А. К. – П.. Поясняват, че М. П. пръскал посевите, но при авария на машината се обръщал за помощ към дружеството. М. В. поддържа, че през м.август 2022г. два пъти ходил да пръска площите със засети зеленчуци на ответника и пояснява откъде е минал с пръскачката и къде се намира имота на земеделския производител. Е. Д. заявява, че траспортирал „моркова“ от нивите на ответника с трактор „Джон Диър“, чиято платформа събирала пет палета, всеки от които по около един тон. Счита, че техниката на ответника не е подходяща за транспортиране зеленчуковата продукция през есенния сезон, тъй като била предназначена предимно за овощна градина.

М. П. заявява, че притежава земеделска техника, включително три трактора и две пръскачки. Твърди, че през 2022г. сам пръскал морковите и не е търсил помощ от „********“ ЕООД за тази дейност. Транспортирането на продукцията се осъществявало от „*****с“, но нямали уговорка за плащане на транспорта.

Според заключенията на приетите по делото експертизи, процесната фактура е осчетоводена в „********“ ЕООД, като вземане от клиент ЗП А. К. и приходи от продажба на услуги. Установено е, че фактурата е включена в дневника за продажби на ищцовото дружество и е начислен ДДС, но не е включена в дневника за покупки на ответника и по нея не е ползван данъчен кредит. Вещото лице сочи, че не са постъпили плащания по тази фактура. Определена е пазарната стойност на процесните услуги към момента на извършването им – 1722.28 лева (880.59 евро) без ДДС.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С релевираните в хода на производството доказателства (писмени и гласни) бе установено, че визираните в процесната фактура услуги са извършени от ищеца. Спорно е дали е следвало да бъдат поети като разход от „*****с“ ООД по силата на учредителния му акт. В тази връзка съдът съобрази съдържанието на дружествения договор, чл.4 от който визира предметът на дейност на дружеството – „подпомагане концентрирането на произведената продукция и нейната пазарна реализация, чрез събиране на произведената от членовете продукция и нейното предлагане и реализиране на пазара; намаляване на производствените разходи и стабилизиране на производствените цени …“. Дружеството е създадено с цел концентриране доставките на произведени плодове и зеленчуци от членовете му и тяхното реализиране на пазара (чл.1 от дружествения договор).

Липсва регламентация за поето от ищеца задължение за транспортиране и пръскане на реколтата, поради което и не следва извод, че проведените от него дейности (транспорт и пръскане) са в изпълнение на задълженията му, произтичащи от дружествения договор и разходите по извършването им е за негова сметка.

Нещо повече, „********“ ЕООД не е съдружник в „*****“ ООД. След като ищцовото дружество е изразходвало средства за посочените във фактурата дейности и работата е 4 приета без възражения от ответника, то последният дължи цената на извършените услуги, установена от заключението на приетата по делото експертиза – 1722.28 лева без ДДС, съответно 2066.74 лева с ДДС.

Изложеното води до извод за основателност на претенцията.

Предвид факта, че дължимата сума не е платена на падежа, основателна се явява и претенцията за заплащане мораторна лихва за периода 19.05.2023г. – 17.03.2025г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, чрез програмен продукт, лихвата за забава за процесния период възлиза на 642.04 лева, т.е. претенцията като основателна за сумата 638.33 лева следва да бъде уважена изцяло.