Решение № 221 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002900918 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация „Сотир Костов“ срещу въззивно решение № 634/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 9358/2023 г. на Софийски градски съд, с което е отменено и потвърдено решение на Софийски районен съд № 9173/01.06.2023 г. по гр. д. № 61251/2021 г., съответно като резултат изцяло е отхвърлен предявеният от касатора срещу В.

В. В. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за осъждането й да заплати сума в размер на 23 800 лв., представляваща стойност на подобрения от засаждане на 12 570 броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ 13, 230 дка, находящ се в землището на гр. Долни Чифлик, местността „Али Кочевото“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява се оплакване, че съдът е пренебрегнал дадените в т.

3 от ТР № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. разяснения, че сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсия. В случая на 27.03.2004 г. е сключен договор за отдаване ползването на земеделска земя и право на засаждане на трайни насаждения, т. е. за наем на земеделска земя, който е действал до 17.06.2004 г., когато този 1 договор е бил нотариално заверен, съответно от тази дата следва да се приеме, че е налице валиден договор за аренда. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че от 27.03.2004 г. до 17.06.2004 г. между страните е възникнало валидно облигационно отношение, а извършените подобрения в имота в периода до 17.06.2004 г. водят до неоснователно обогатяване на собственика на земята съгласно чл. 59 ЗЗД. Съдът не е съобразил, че след 17.06.2004 г. всички уговорки между страните са останали да действат непроменени. Нещо повече, арендодателят се е ползвал от тях и е получавал арендни вноски до 2016 г. Въззивният съд е описал в мотивите си доказателствата, касаещи щети върху ябълкови насаждения в процесния имот, възникнали в резултат на погрешно третиране с хербицид, но не ги е обсъдил в тяхната цялост и взаимна връзка. Поради този пропуск е стигнал до неправилен извод за липса на доказателства за необходимост от изкореняване на тези дръвчета и засаждането на нови такива, респективно поставянето на новия посадъчен материал в хибернация и необходимостта от това.

Посадъчният материал е бил закупен и възможността да бъде засаден се е реализирала през пролетта на 2004 г., когато са били сключени нови арендни договори. Пренебрегнал е свидетелските показания на Парашкевова, която е дала сведения именно за изкореняване на дръвчетата през 2003 г. и засаждането на новозакупените през март-април на 2004 г. В касационната жалба се поддържа и оплакване за неправилно приемане и зачитане като доказателство на писмо от Института за гората на БАН изх. № СБ-010/24.01.2023 г., което касаторът квалифицира като свидетелско показание, дадено в писмен вид. Същото писмо и писмо изх. № РД-08-308/18.03.2024 г. на БАН са станали основа за работа на вещото лице по допуснатата експертиза при липса на самостоятелно изследване. Това е довело и до опорочаване на експертното заключение. Заявява се недоволство от липсата на мотиви относно възраженията на касатора срещу втората експертиза, както и анализ на приетите в хода на исковото производство експертни заключения, съответно на кое от двете съдът дава вяра и защо. При изложените оплаквания се претендира за постановяване на решение, с което въззивното да бъде отменено и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, или да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати претендираната от кооперацията сума в цялост.

Ответницата по касация В. В. В. оспорва жалбата като неоснователна и заявява становище, че градският съд не е извършил твърдените от касатора нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че атакуваното решение е обосновано и мотивите на съда са логични и изградени на база събрания по делото доказателствен материал заедно със заявените от страните твърдения. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа заявените в жалбата оплаквания. От упълномощения от ответника по касация адвокат е постъпила писмена молба, с която се заявява искане за потвърждаване на въззивното решение като правилно и присъждане 2 на разноски в размер на 3 000 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :

Предмет на исковото производство е предявен от ПК „Сотир Костов“ срещу В. В. В. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сума в размер 23 800 лв., съставляваща увеличена стойност на имот, обект на договор за аренда, в резултат на извършени от арендатора подобрения /засаждане на ябълкови дървета/. Срещу тази претенция от ответницата е заявено възражение за прихващане с вземане в размер на 1 190, 70 лв. – стойност на арендни възнаграждения за период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., което е уважено с влязъл в сила акт за сумата 988 лв. и период 01.10.2016 г. – 27.03.2019 г. /във въззивната жалба на кооперацията липсва оспорване на тази сума/. Отделно от това, са противопоставени възражения, че ищецът не е провел доказване описаните от него ябълкови насаждения да са били засадени от кооперацията, а те са съществували в имота още преди сключване на договора, засадени от трето лице през 2002/2003 г. – „Интерфрукт Камчия“ АД.

При констатирана от първоинстанционния съд основателност на предявения от кооперацията иск до размер на 20 229 лв. /преди извършеното прихващане/ въззивната инстанция е била сезирана с жалби и от двете страни.

Съставът на СГС е постановил атакуваното в настоящото производство решение, с което изцяло е отхвърлил предявения от кооперацията иск, съответно е уважил подадената от В. В. жалба. Въззивният съд е споделил установените от предходната инстанция факти, а именно, че между кооперацията и Божидар Икономов е бил сключен договор за аренда № 77 от 27.03.2004 г. в изискуемата от закона форма – с нотариална заверка на подписите, извършена на 17.06.2004 г. , вписан в Служба по вписванията на 07.07.2004 г., по силата на който е бил отдаден под аренда имот: НИВА с площ от 13, 230 дка, находяща се в землището на с. Долни чифлик, обл. Варна, местност „Али Кочевото“ за срок от 15 стопански години, който към датата на исковата молба е бил изтекъл. В раздел IV, т. 3 от договора арендодателят е дал съгласие за засаждане на трайни насаждения в имота. През 2003 г. кооперацията е закупила 15 000 бр. ябълкови дръвчета, които са били засадени най –късно през пролетта на 2004 г. След смъртта на Божидар Икономов имотът е бил придобит от Йорданка Донева В., която го е завещала на ответницата по делото В. В.. Съдът е счел за безспорно установено между страните прекратяване действието на договора с изтичане на предвидения в него 15-годишен срок.

За да приеме изцяло неоснователен предявения от ПК „Сотир Костов“ иск, съставът на СГС е аргументирал решаващия за спора извод, че извършените подобрения, изразяващи се в засаждане на имота с ябълкови 3 дръвчета, са били реализирани преди сключване на арендния договор 17.06.2004 г. Съдът е свързал с тази дата извършването на нотариална заверка на подписите на договарящите се страни, съобразявайки формалния характер на договора за аренда и позовавайки се на нормативната регулация в чл. 3, ал.

1 ЗАЗ, разяснена с ТР № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК, ВКС.

Извел е заключение, че договорът поражда своето действие след като бъде сключен в предвидената от закона форма за действителност, а именно писмена форма с нотариална заверка на подписите. Във връзка с оценка на приетите по делото агрономически експертизи съдът е счел за недоказани твърденията на ищеца, че към 2003 г. е възникнала необходимост да бъдат изкоренени от имота предходни насаждения от ябълкови дървета. Съставът на СГС е кредитирал заключението на вещото лице, изслушано в рамките на въззивното производство, базирано на становище, дадено от БАН, относно възрастта на дръвчетата, които са били в имота към датата на извършения от експерта оглед – 22, 23 и 25 години.

С определение № 2108/04.07.2025 г. въззивното решение е селектирано за извършване на касационен контрол в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателствени средства без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?“ Отговор на този въпрос е даден в актове на касационната инстанция, на които касаторът се позовава – решение № 146/2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на IV г.о., решение № 460/2010 г. по гр. д. № 278/2009 г. на I г.о., решение № 589/2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. и решение № 627/2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на I г.о. Отделно правомощията и задълженията на въззивната инстанция са разяснени с ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, служебно известно на състава. В т. 2 от мотивите му се посочва, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В изпълнение на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК в своето решение въззивният съд е длъжен да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти, като посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Тези правила са установени от законодателя като гаранция за правилното решение по всеки един конкретен правен спор, затова тяхното несъблюдаване във всеки един случай води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт и съставлява нарушение на процесуалния закон.

По основателността на касационната жалба :

В процесната хипотеза въззивният съд правилно е идентифицирал заявената от ПК „Сотир Костов“ правна претенция, обусловена от фактите, че 4 между кооперацията и Божидар Икономов е бил сключен договор за аренда № 77 от 27.03.2004 г. в изискуемата от закона форма – с нотариална заверка на подписите, извършена на 17.06.2004 г. , вписан в Служба по вписванията на 07.07.2004 г., по силата на който е бил отдаден под аренда имот: НИВА с площ от 13, 230 дка, находяща се в землището на с. Долни чифлик, обл. Варна, местност „Али Кочевото“, парцел 73, за срок от 15 стопански години, който към датата на исковата молба е бил изтекъл. Съобразил е, че след смъртта на Божидар Икономов имотът е бил придобит от Йорданка Донева В., която го е завещала на ответницата по делото В. В., надлежно пасивно материалноправно легитимирана по предявения иск. В съответствие със събраните по делото доказателства и постигнатите уговорки в раздел II и раздел IV от договора, с които арендодателят е дал съгласие за засаждане на трайни насаждения в имота и получаване на арендна цена за ползването на предоставената земя като овощна градина, първоинстанционният съд е уважил противопоставеното от ответницата възражение за неплащане на арендна вноска и е било извършено прихващане със сумата 988 лв. за периода 01.10.2016 г. – 27.03.2019 г., като в тази част решението на районния съд не е било обжалвано пред СГС, съответно е влязло в сила.