Определение № 408 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. София, 09.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502687 по описа за 2025 година

САС е сезиран с частна жалба от трето спрямо изпълнението лице. Обжалва се решение 3875/19.06.25 г. на СГС, постановено по ч.гр.д.4735/25 г. по описа на СГС. С него съдът е приел, че в жалбата няма довод, че към момента на възбраняване на съсобствен със сестрата на жалбоподателката имот, същият е бил във владение на жалбоподателката. На това основание съдът е решил, че частната жалба следва да се остави без разглеждане, без да се обсъждат доводите на жалбоподателката за несеквестируемост на имота и изтекла погасителна давност за осъществяване на изпълнение по принудителен ред.

С частната жалба се навеждат твърдения, че притежавана от длъжницата (сестра на жалбоподтелката) квота от съсобствеността е била прехвърлена чрез дарение на жалбоподателката. След производство по реда на чл. 135 ЗЗД съдът е прогласил относителна недействителност на сделката спрямо кредитора. Несъмнено жалбоподателката е собственик на 2/3 идеални части от имота, спрямо който е насочено изпълнение. На това основание по подразбиране, тя е била и владелец на имота. Иска се да се отмени решението на СГС, а дотогава изпълнението да бъде спряно и съдът да отмени действията срещу визираното в жалбата имущество.

Постъпило е възражение от взискателя в изпълнителното производство.

САС, като установи, че частната жалба е допустима, приема, че същата е неоснователна поради следното:

Жалбоподателката не прави разлика между владението като едно от правомощията, включено в сложния състав на правото на собственост, от владението 1 като фактическо състояние на упражнявана реална власт над определена движима или недвижима вещ. В разпоредбата на чл. 135 ГПК законодателят визира владението като фактическо състояние. Поради това позоваването от ищцата, че като съсобственик на имота, тя безспорно го владее, е необосновано. Няма твърдения, че тя е обитавала жилището към момента, когато то е било възбранено за нуждите на предстоящо принудително изпълнение. Няма и доказателства в тази насока. На това основание частната жалбоподателка е лишена от право на жалба срещу осъществявани по отношение на имота изпълнителни действия и СГС, когато не е разгледал доводите за неправилност на насоченото изпълнение към конкретното имущество, е постановил правилен съдебен акт. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваният акт следва да се потвърди и САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 3875/19.06.25 г. на СГС, постановено по ч.гр.д.4735/25 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2