Определение № 396 от 11.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Ловеч, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500267 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********** против разпореждане № 993/08.04.2024 г., по ч.гр.д. № 269/2024 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против „ИМ ПЕТРОЛ“ ЕООД за сумите 7646,20 лв. неустойки за неизпълнение по договор № 50609**** към партида 11023**** ID на договор М695****/29.09.2022 г. и 760,44 лева мораторна лихва върху вземанията за неустойка за периода 13.11.2023 г. до 18.03.2024 г.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила. Излага се несъгласие с изводите на съда относно липсата на уведомяване на длъжника за прекратяване на договора, като се посочва, че в общите условия е установена уговорка, според която договорът се счита за автоматично прекратен при просрочие на задължение, продължило повече от 124 дни. Частният жалбоподател изразява несъгласие и с извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави и излизането й извън присъщите й функции, като счита, че съдът се е позовал в аргументацията си на неотносима съдебна практика. От частния жалбоподател се акцентува и на съществуваща съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор, при чието одобрение съдът е приел, че стандартният размер на неустойката по типови договори не противоречи на закона и добрите нрави. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за сумите, за които районният съд е отхвърлил заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 17.04.2024 г., а частната жалба е подадена на 1

18.04.2024 г., видно от клеймото за изпращач. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част, районният съд е приел, че и след даване на указания, заявителят не е посочил (в сезиращия акт и уточняващата молба) кога длъжникът е уведомен за предсрочно прекратяване на договора и как е формирано вземането за неустойка и предпоставките за нейната дължимост, като районният съд е изложил съображения за необходимост от излагане на твърдения за този факт, доколкото заявеното основание на претендираната неустойка e предсрочното прекратяване на договора, което по същността му представлява разваляне поради неизпълнение.

Направената от районния съд интерпретация на заявлението и на уточняващата го молба е точна и коректна, а изграденият въз основа на нея извод за липса на твърдения и данни относно уведомяване на длъжника за предсрочното прекратяване на договора – правилен, вкл. за прилагане на общите условия, на които заявителят се позовава с цитиране на част от тяхното съдържание, в частност чл. 54.12. По същността му предсрочно прекратяване, на което се позовава заявителя, се свежда до разваляне по чл.

87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга. Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника. Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Отправянето на изявление до неизправната страна и достигането му до нея е необходимо и за активизиране действието на неустоечната клауза.

Въпреки дадените от съда указания, от заявителя не се излагат твърдения за това изпращано ли е писмено предупреждение за разваляне на договора и за неговото получаване от длъжника, като вместо това се прави позоваване на уговорка от общите условия, без да се представят доказателства за нейното съдържание. След като заявителят не е изложил твърдения за разваляне на договора и активиране клаузата за неустойка, сезираният съд законосъобразно е отказал издаване на заповед за изпълнение за неустойката, както и за мораторна лихва върху нея. Излагането на твърдения в тази насока се налага, с оглед на това, че те се свеждат до правно релевантни факти, които следва да се инкорпорират в заповедта за изпълнение и да се доведат до знанието на длъжника чрез връчването й, заради осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението.

По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Към частната жалба е приложен документ за внесена държавна такса от 15 лв., която не е в пълния дължим размер от 84,06 лв. В случая заявлението е отхвърлено по същество, а не като нередовно, поради което държавната такса следва да се определя върху половината от дължимата такава в първата инстанция, върху обжалваемия интерес от 8 406,64 лв. – предметът на 2 частната жалба, включващ следните суми: 7646,20 лв. – неустойки за неизпълнение и 760,44 лв. – мораторна лихва. Отчитайки дължимият размер на таксата за обжалване (84,06 лв.) и частичното й внасяне (15 лв.), частният жалбоподател е останал задължен за внасяне на разликата от 69,06 лв. При това положение същият следва да бъде осъден да я заплати по сметката на съда (чл. 77 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 993/08.04.2024 г., по ч.гр.д. № 269/2024 г. на РС Тетевен, в обжалваната му част, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против „ИМ ПЕТРОЛ“ ЕООД за сумите 7646,20 лв. неустойки за неизпълнение по договор № 50609**** към партида 11023**** ID на договор М695****/29.09.2022 г. и 760,44 лева мораторна лихва върху вземанията за неустойка за периода 13.11.2023 г. до 18.03.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „А1 България“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч (***************) сумата от 69,06 лв., представляваща разликата до пълния дължим размер от 84,06 лв. на държавната такса за обжалване.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3