Решение № 5 от 06.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000502571 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 263099 от 14.05.2021г., постановено по гр.дело № 16826/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 20 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ, да плати на П. П. К. сумата 12 200 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 49/2004 г. на НСЛС, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, сумата 320 лева за разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата над 12 200 лева до пълния предявен размер 100 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на адв. Т.Р. П. адвокатско възнаграждение в размер 423,60 лева.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от П. П. К., чрез пълномощника адв. Т.Р.. Жалбоподателят смята, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил материалния закон и задължителната за съдилищата съдебна практика. Сочи, че не са съобразени в пълна степен тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, както и събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и заключението на СПЕ.

Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендират се и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, Прокуратурата не взема становище по 1 въззивната жалба на ищеца.

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ против решението на СГС в частта, с която е уважен предявеният иск, както и в частта, с която законна лихва върху обезщетението е присъдена от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил икономическите условия в страната в периода, за който се претендира обезщетението, както и съдебната практика за подобни случаи. Този жалбоподател смята, че съдът неправилно е присъдил законна лихва, считано от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като сочи, че по делото не са ангажирани доказателства кога това постановление е влязло в сила.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от П. П. К., с която против Прокуратурата на РБ са предявени искове по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2018г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.01.2007г. с постановление по ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за това, че в качеството му на длъжностно лице, което е в непосредствена връзка е митническата служба старши инспектор в Митница Калотина, назначен с трудов договор № 15301 от 04.07.1997г., изпълняващ длъжността на Митница Кулата, като помагач, при превоз на товар, улеснил преноса през границите на страната (ГКПП- Кулата) без знанието и разрешението на митниците, на стоки за търговски цели в големи размери, като отстранил спънки при извършването на деянието.

Сочи се, че на 19.05.2008г., по ДП № 49/2004 г. на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП, Софийската градска прокуратура внесла обвинителен акт против ищеца и в СГС било образувано нохд № 1567/2008г. по описа на НО, 2 състав, което с определение от 01.10.2008г. било прекратено и делото било върнато на Софийска градска прокуратура. Твърди се, че на 26.01.2009 г., СГП отново внесла обвинителен акт и в СГС било образувано нохд № 269/2009г. по описа на НО, 2 състав, като съдебното производство продължило изключително дълго за подобен казус с неголяма правна сложност; че делото било разглеждано от три съдебни инстанции и върнато отново на Софийска градска прокуратура, като на 22.08.2017г. с постановление на СГП, наказателното производство било прекратено.

Ищецът твърди, че обвинението за извършено престъпление и продължилото близо 10 години наказателно производство му причинили неимуществени вреди, 2 изразяващи се в страдания, неудобства, стрес, затруднен житейски ритъм на осъществяване на социални и професионални контакти. Сочи, че били уронени престижа, доброто му име и авторитета му пред роднини, колеги и приятели.

Поддържа, че през целия период на наказателното производство бил ангажиран да участва в действията по разследване, в проведените 36 съдебни заседания, на които присъствал лично, като всяко от заседанията преживявал психически, тъй като до този момент бил с установен социален статус - висше образование, добро семейство, приятели, колеги. Твърди, че бил известен в обществото с репутация на човек, който е изключително добросъвестен, стриктен служител, добър съпруг и всеотдаен баща, като през всички тези години, въпреки опитите му да продължи нормално живота си и да изпълнява останалите житейски задължения, се установило състояние на траен психически стрес. Поддържа, че се променили отношенията със съпругата му, станал раздразнителен, апатичен, изпитвал песимизъм и били неуспешни опитите му да осигури нормална спокойна семейна среда. Сочи, че не можел да осигури адекватно родителско присъствие на децата си, предвид страха който изпитвал от неизвестния краен изход на наказателното производство.

Ищецът твърди, че преживял изключителен стрес и от дисциплинарното уволнение от Агенция „Митници“, което впоследствие било отменено, но той не можел да осигури висок жизнен стандарт на семейството си в този период. Сочи, че отношението на близки, познати, роднини се променило, тъй като те били повлияни от мащабността на наказателния процес. Твърди, че наказателното производство било наблюдавано от журналисти, от представители на ЕК, от обществото, като по този начин бил уронен престижа му, както и че това попречило на професионалното му развитие. Предвид всичко изложено, ищецът иска да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ оспорва предявеният иск, като неоснователен. Ответникът оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като сочи, че липсват доказателства за това, че ищецът е имал качеството на обвиняем по ДП № 49/2013г. по описа на НСлС, пр.пр.2460/2004 г. по описа на СГП, както и за това кога постановлението на СГП от 22.08.2017г. за прекратяване на наказателното производство, е влязло в сила.

Сочи, че липсват и доказателства органите на Прокуратурата да са извършвали други действия освен правно регламентираните в Наказателния процес, както и че липсват доказателства за действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение и за твърденията за психологически дискомфорт, здравословни проблеми и затруднена кариера в причинна връзка с процесното обвинение. Смята, че наказателното производство в досъдебна фаза е приключило в разумни срокове. Според Прокуратурата на РБ претендираното обезщетение е силно завишено по размер и не съответства на правилото на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 07.07.1997г. до 25.02.2004г. П. П. К. е бил служител на Агенция 3

„Митници“, в митница „Калотина“, като трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 236 от 22.01.2004г., на основание чл. 330, ал.2, т.6 във вр. с чл. 195, ал.3 от КТ. Това се установява, от приетото по делото писмо с рег. № 32-90139/18.03.2021г. на Агенция „Митници“.

Не се спори пред въззивния съд, че на 01.03.2004г. е било образувано ДП № 49/2004 г. по описа на НСЛС, пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП срещу неизвестен извършител, за това, че от 22.01.2003г. до 18.07.2003г., при условията на продължавано престъпление, е извършил контрабанден внос на стоки през границата на страната – митница „Кулата“ и митница „Калотина“.

Установява се от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, че на 28.05.2007г., ищецът К. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 НК, като на 16.07.2007г. същият е бил разпитван, а на 21.08.2007г. му е предявено разследването.

На 25.09.2007г. СГП е внесла обвинителен акт против П. П. К. и още 18 лица и в Софийския градски съд е било образувано нохд № 3063/2007г., като с разпореждане от 29.01.2008г. съдът е приел, че делото не му е подсъдно и е изпратил същото за разглеждане в Софийския окръжен съд, където е било образувано нохд № 68/2008г. По повдигнатия спор за подсъдност между СГС и СОС, се е произнесъл състав на ВКС с определение по чнд №254/2008г. и делото е изпратено за разглеждане от състав на СГС, където на 15.05.2008г. е било образувано нохд № 1567/2008г., което е било прекратено и делото е върнато на СГП за доразследване.

На 26.01.2009г. Софийската градска прокуратура отново е внесла обвинителен акт против П.К. и други лица и в Софийския градски съд е било образувано нохд № 269/2009г. по описа на НО, 2 състав.

На 12.06.2013г. е постановена присъда по нохд № 269/2009г. от 2 състав на СГС, с която П.К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 НК.

На 17.07.2017г. е постановено от САС решение № 282/17.07.2014г. по внд № 358/2014г., с което присъдата от 12.06.2013г. на СГС е била потвърдена.

С решение № 90/04.03.2015г. по кнд № 1710/2014г. на ВКС, ІІ НО, е отменено решението № 282/17.07.2014г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Установява се от представените писмени доказателства, че с решение № 210/25.06.2015г. по внд№ 199/2015г. на САС, присъдата от 12.06.2013г., постановена по нохд № 269/2009г. на СГС е отменена и делото е върнато на Софийската градска прокуратура. В мотивите на решението на САС е посочено, че са налице доказателства за осъществена усложнена престъпна дейност, насочена към контрабанда, но въпреки изобилния доказателствен материал за извършено престъпление, постановяване на осъдителна присъда е невъзможно, поради неточно и непълно обвинение, както и поради несъответствие между изложените факти и правните изводи от една страна и правната квалификация, от друга, което е съществено процесуално нарушение.

На 22.08.2017г. с постановление на прокурор при СГП, наказателното производство по ДП № 49/2004г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004г. на СГП, 4 е прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – деянието не съставлява престъпление.

Страните не спорят, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано.