Определение № 252 от 10.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Перник, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500117 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК , вр. чл. 129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б., С. Р., С. П., В. Н. чрез адв. П. от САК, против определение № 848 от 10.12.2025г., постановено по гр.д. № 883/2025г. по описа на РС-Радомир, с което първоинстанционният съд е върнал искова молба с вх. № 5061/05.09.2025г. и е прекратил производството.

Жалбоподателите твърдят, че са изпълнили всички дадени от съда указания. Адвокатът посочва, че след като подал молба за удължаване на дадения от съда срок за вписване на исковата молба, той изчаквал уведомяване от съда за произнасяне по същата. След като минало известно време от подаване на молбата, адвокатът твърди, че се е свързал няколко пъти с деловодството на съда, откъдето му отговаряли, че делото е на доклад и не могат да му дадат информация, дали е налице произнасяне по молбата.

Споделя и че служебният му адрес е на територията на ***. Излага аргументи, защо вписването на исковата молба не е процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. Моли се за отмяна на атакуваното определение.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От данните по делото се установява, че са предявени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл. 537, ал.2 ГПК от В. Б., С. Р., С. П. и В. Н. срещу Ц.

К., Г. М. и др. Съдът е констатирал, че исковата молба следва да бъде вписана.

Предвид това, с разпореждане от 06.10.2025 г. съдът е оставил исковата молба 1 без движение, като е указал на ищците в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението да впишат исковата молба. Съдът е указал на ищците, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено. Видно от съобщението, същото е получено от представителя на ищците– адв. Х. П. на 21.10.2025 г. С разпореждане от 27.10.2025 г. по молба на ищците, на основание чл.63, ал.1 ГПК, съдът е продължил срока за изпълнение на указанията – едномесечен след изтичане на предходния. Съдът е указал на ищците, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено. С определение от 10.12.2025г. съдът е приел, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл в края на работния ден на 03.12.2025 г., към онзи момент указанията не били изпълнени и не била постъпила молба за удължаване на срока, съгласно чл.63 ГПК, следователно решил да върне исковата молба и да прекрати производството по делото.

При така описаната фактическа обстановка въззивният съд намира следното:

Ако приемем, че разпореждането, с което са дадени указания за вписване на исковата молба, е връчено на адв. П. на 21.10.2025г. (тъй като втората цифра трудно се чете), срокът за изпълнение на указанията (включително след продължаването му по реда на чл. 63, ал.1 ГПК) следва да изтече на 28.11.2025г. По делото липсват представени доказателства да е извършено вписване на исковата молба, а и такива твърдения липсват. Следователно, е неоснователен доводът на жалбоподателя, че доверениците му навременно са изпълнили всички указания на съда.

Доводът на адвоката, че изчаквал „необходимото уведомяване“ за произнасянето на съда, но такова не последвало, е неоснователен.

Последователна е практиката на ВКС, според която направилата искането по чл. 63, ал.1 ГПК страна е длъжна сама да следи резултата и за съда не съществува задължение за връчване на препис от акта, с който се е произнесъл по молбата за удължаване на срока. (в този смисъл е Определение № 6 от 06.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 6663/2014г., III г.о., ГК; Определение № 1033 от 10.05.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 1027/2023г, I г.о., ГК и цитираните в тях актове). Служебното начало е един от основните принципи на гражданския процес, като негово проявление е разпоредбата на чл. 7, ал.2 ГПК, според която съдът връчва на страните препис единствено от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Липсва изрично задължение за съда да уведомява страните за всеки постановен акт, като страните следва да проявяват активност, като следят движението на делото, дали по електронен път, дали физически в адвокатската стая на съответния съд.

Доводите в частната жалба, че невписването на исковата молба в срока, указан от съда, не е основание за връщането й, също не може да бъде споделен с оглед отговора на въпрос три, даден с ТР № 3 от 19.07.2010г. по т.д. № 3/2009г. на ОСГК, ВКС. Според чл.112 б.”а”ЗС законодателят приема, че се вписват „ всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права”.

2

Функционалното тълкуване на нормата във връзка с разпоредбите на чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод, че за исковите молби, с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. Следователно, правилно съдът е дал указания исковата молба по делото да бъде вписана. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 3 от 19.07.2010г. по т.д. № 3/2009г. на ОСГК, ВКС от гл.т. на процесуални последици, неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, следва да се приравни с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок/ недостатък/ на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, т.е. да се приеме, че при неизпълнение е приложима разпоредбата на чл. 129 ал.3 ГПК. В настоящия случай съдът е дал указания за вписване на искова молба, подлежаща на вписване на основание чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС, като е указал на страната, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, но въпреки това вписване на исковата молба не се установява да е извършено.

С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна, а определението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 848 от 10.12.2025г., постановено по гр.д. № 883/2025г. по описа на РС-Радомир, с което съдът е върнал искова молба с вх. № 5061/05.09.2025г. и е прекратил производството.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК в едноседмичен от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3