Определение № 397 от 29.04.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. гр. Добрич, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500226 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК.Подадена е частна жалба от П. С. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д.,ул.*** и настоящ адрес гр.В.,ул.*** срещу определение №698/21.03.2026 г. по гр.д.№1244/2026 г. на Добричкия районен съд,с което е прекратено производството по гр.д.№1244/2026 г. по описа на Районен съд-Добрич в частта по предявения от П. С. П. срещу Областна дирекция по безопасност на храните-Добрич иск за сумата от 1048,14 евро,представляваща наложена глоба в размер на 2000 лева съгласно наказателно постановление №25 от 11.08.2025 г. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,с която ответникът се обогатил неоснователно;прекратено е производството по гр.д.№1244/2026 г. по описа на Районен съд-Добрич в частта по предявения от П. С. П. срещу Областна дирекция по безопасност на храните-Добрич иск за сумата от 221,37 евро,представляваща разноски,заплатени по изпълнително дело №878 от 2025 г. по описа на ЧСИ Д. И. с рег.№*** и район на действие ДОС въз основа на незаконосъобразно предприето принудително изпълнение по наказателно постановление №25 от 11.08.2025 г.,и делото е изпратено по иска за сумата от 221,37 евро по компетентност на Административен съд-Добрич.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение в неговата цялост,като се настоява за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба резонно не е връчен на насрещната страна 1

Областна дирекция по безопасност на храните-Добрич с право на писмен отговор,доколкото производството по делото на настоящия етап е все още едностранно,тъй като размяна на книжа не е извършвана.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 31.03.2026 г. /съобщение на лист 23 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№8021/06.04.2026 г. е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 07.04.2026 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№1244/2026 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№5375/09.03.2026 г.,с която е предявен иск от П. С. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д.,ул.*** и настоящ адрес гр.В.,ул.*** срещу Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Добрич за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 269,51 евро,получена от ответника при първоначална липса на основание,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.Искът е квалифициран от ищеца като такъв по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Искът е насочен срещу Областна дирекция по безопасност на хранитегр.Добрич,която разполага с правосубектност да отговаря,тъй като има статут на самостоятелно юридическо лице в структурата на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ към Министъра на земеделието и храните съгласно чл.7 от Закона за БАБХ.От изложените в исковата молба обстоятелства става ясно,че от получена покана за доброволно изпълнение по изп.д.№878/2025 г. по описа на ЧСИ Д. И. с район на действие ДОС ищецът узнал,че дължи на ответната Дирекция сума в размер на 2 686,52 лв въз основа на наказателно постановление №25/11.08.2025 г. на директора на ответната Дирекция.Изпълнителното дело било образувано въз основа на невлязло в сила наказателно постановление,тъй като последното не било връчено на ищеца.След като узнал горното,ищецът веднага атакувал постановлението пред Районен съд-Добрич,като по жалбата му било образувано и висящо АНД №48/2026 г. по описа на ДРС.Междувременно изпълнителното производство 2 било приключено от ЧСИ,който събрал сумата по невлязлото в сила постановление.Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати /върне/ на ищеца сума в общ размер на 1 269,51 евро,от която сума от 1 048,14 евро /равностойност на 2 050 лв/,включваща глобата по наказателното постановление в размер на 2 000 лв и 50 лв юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство,както и сума в размер на 221,37 евро-разноски по изпълнението,платени от ищеца в полза на ЧСИ Д. И..Ищецът заявява,че претендира сумите от ответника на плоскостта на неоснователно обогатяванекато получени от него при първоначална липса на основание въз основа на невлязло в сила наказателно постановление /дадена от ищеца правна квалификация по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД/.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по осъдителния иск за сумата от 1 048,14 евро /равностойност на 2 050 лв/,включваща глобата по наказателното постановление в размер на 2 000 лв и 50 лв юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство,по съображения за недопустимост на иска поради преждевременното му предявяване.Към момента на предявяване на иска и постановяване на прекратителното определение в РС-Добрич било висящо производството по жалбата на ищеца срещу процесното наказателно постановление.Наказателното постановление до отмяната му по съответния ред пораждало правни последици и се считало за законосъобразен административен акт.Все още нямало отпаднало основание за заплащане на сумата от 1 048,14 евро,доколкото наказателното постановление не било отменено с влязло в сила решение.Гражданският съд не бил компетентен в рамките на настоящото производство да преценява валидността и законосъобразността на наказателното постановление,доколкото тези въпроси били предмет на самостоятелното административно-наказателно производство.Правният интерес от иска по чл.55 от ЗЗД бил обусловен от бъдещо и несигурно събитие-евентуалната отмяна на наказателното постановление,поради което към момента правният интерес бил евентуален,а не реален и актуален.При висящо оспорване на наказателното постановление липсвало установено отпадане на основанието за плащане,поради което не били налице предпоставките за уважаване на иск по чл.55 от ЗЗД.Искът целял защита срещу евентуално бъдещо отпадане на основанието за плащане,което водело до липса на правен интерес и недопустимост на иска.По иска за сумата от 221,37 евро-платени от ищеца разноски по изпълнението в полза на ЧСИ Д.

И.-е прието,че се касае за иск по чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди под 3 формата на сторени по изпълнението разноски,събрани от съдебен изпълнител въз основа на незаконосъобразно наказателно постановление,които вреди са причинени от незаконосъобразен акт,действия или бездействия на ответника като административен орган при изпълнение на административна дейност.Предвид горното е прието,че съгласно чл.128 ал.1 т.5 от АПК искът е подсъден на административен съд,поради което производството по него е прекратено и делото в тази част е изпратено по подсъдност на Административен съд-Добрич.

Действително ищецът П. С. П. е предявил всъщност два осъдителни искаиск за присъждане на сума от 1 048,14 евро /равностойност на 2 050 лв/,включваща глобата по наказателното постановление в размер на 2 000 лв и 50 лв юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство,платени от ищеца в полза на ответника ОДБХ-Добрич,както и иск за присъждане на сума в размер на 221,37 евро-разноски по изпълнението,платени от ищеца в полза на ЧСИ Д. И..

Първият иск за сумата от 1 048,14 евро е на плоскостта на неоснователно обогатяване-чл.55 от ЗЗД,доколкото се основава на факта,че сумите от 2 000 лв глоба и 50 лв юрисконсултско възнаграждение са заплатени от ищеца на ответника ОДБХ-Добрич въз основа на невлязло в сила наказателно постановление,издадено от директора на ответника.Според ищеца невлязлото в сила наказателно постановление не е годно основание за заплащане на горните суми.Същевременно ищецът се позовава и на факта,че постановлението е атакувано по реда на обжалването и понастоящем е висящо АНД №48/2026 г. на ДРС по повод жалбата,т.е. с очакването,че същото ще бъде отменено като незаконосъобразно от съда.Правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд,че е налице преждевременно предявяване на иска преди окончателното приключване на съдебното производство по жалбата срещу наказателното постановление.Този факт обаче не обосновава недопустимост на иска поради липса на правен интерес.Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост само на установителните искове по чл.124 ал.1 от ГПК,но не и на осъдителните искове с предмет парични притезания.Интерес от осъдителен иск за сума е налице,когато ищецът твърди,че притежава изискуемо притезание срещу ответника,което последният не е удовлетворил.Истинността на това твърдение обаче не може да бъде проверена по повод възражение на насрещната страна за липса на правен интерес или служебно по почин на съда още в началото на исковото производство.Дали претендираното вземане съществува и дали е 4 изискуемо е въпрос при осъдителните искове не на допустимост,а на основателност на иска.На него ще се отговори с решението,т.е. не в началото,а в края на процеса.Тъй като наличието на правен интерес при осъдителните искове е въпрос по същество на спора,определението на ДРС за прекратяване на производството по иска с цена 1 048,14 евро поради преценка за негова недопустимост е неправилно и следва да бъде отменено.Дали са налице предпоставките на някоя от хипотезите на чл.55 от ЗЗД за уважаване на иска следва да бъде преценено с решението по делото.Ако първоинстанционният съд счита,че производството по делото,образувано по жалба на ищеца срещу процесното наказателно постановление,е с преюдициално значение за производството по иска,то същият не следва да прекратява производството по иска,а следва да го спре на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до окончателното приключване на административно-наказателното производство.

Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.1 от ЗОДОВ на иска за сумата от 221,37 евро-разноски по изпълнението,платени от ищеца в полза на ЧСИ Д. И.,е преждевременна.Същата е дадена при нередовна в тази част искова молба.Не става ясно от изложените в исковата молба обстоятелства дали се твърди настъпване на вреди за ищеца по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ Д. И. поради незаконосъобразно процедиране от страна на съдебния изпълнител при събиране на таксите по изпълнителното дело или поради предприемането на принудително изпълнение спрямо ищеца по искане на административния орган-ответник по исковата молба въз основа на невлязло в сила наказателно постановление,за да се прецени дали искът правилно е насочен срещу административния орган и представлява претенция за присъждане на обезщетение за вреди по чл.1 от ЗОДОВ,настъпили от незаконосъобразен акт,действие/бездействие на административния орган,или представлява претенция за присъждане на обезщетение за вреди спрямо самия ЧСИ за осъществено от него незаконосъобразно принудително изпълнение,намираща правното си основание в разпоредбата на чл.441 ал.1 изр.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.С исковата молба искът е насочен срещу ОДБХ-Добрич като „неоснователно обогатило се лице“,но в същото време в обстоятелствената част се сочи,че сумата от 221,37 евро е „останала за ЧСИ Д. И.“,като се намеква за незаконосъобразно процедиране на съдебния изпълнител.В настоящата частна жалба е изложено от частния жалбоподател-ищец по повод на този иск,че „именно ЧСИ нарушил закона,като не си събрал авансовите такси още при образуване на делото от ОДБХ-Добрич“,т.е. се навеждат 5 незаконосъобразни действия на самия ЧСИ.Твърди се „грубо дисциплинарно нарушение“ на ЧСИ,който събрал дължимите по изпълнението такси директно от длъжника,вместо такива да се заплатят от взискателя още при образуване на изпълнителното дело.При горните неясни доводи едва след изясняване чия отговорност за вредите /разноски по изпълнението/ се претендира-тази на ОДБХ-Добрич или на ЧСИ Д. И.,може да се квалифицира предявеният иск за сумата от 221,37 евро и да се прецени дали компетентен да го разгледа е гражданският съд /ако е иск по чл.45 от ЗЗД срещу ЧСИ/ или административният съд /ако е иск по чл.1 от ЗОДОВ/.С оглед горното определението на ДРС в частта,с която производството по иска е прекратено и делото в тази част е изпратено по подсъдност на Административен съдДобрич,също следва да бъде отменено.