Решение № 6291 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6291 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря СИМОНА Н. И. като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20241100109352 по описа за 2024 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът – „Еос матрикс“ ЕООД твърди, че на 05.07.2021г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответната страна е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-18656575, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 69 500 лева, с краен срок на погасяване - 120 месеца – 01.08.2021г. – 01.08.2031г.

Ответникът е извършил само пет плащания, като след 01.01.2022г. няма извършени от тази страна плащания. Посочва, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 27.07.2022г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по процесния договор. Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия. Ищецът посочва, че с подаване на исковата молба обявява вземанията по процесния договор за предсрочно изискуеми. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца:

- 7 702, 95 евро /15 065, 66 лева/, главница, представляваща сбор от падежирали и непогасени вноски за главницата, за периода от 01.01.2022г. до 01.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, - 26 709, 25 евро /52 238, 75 лева/, представляваща предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва считано от 28.02.2025г. – датата, на която ответникът е получил препис от исковата молба до окончателното 1 плащане,

- 4 853, 97 евро /9 493, 54 лева/, възнаградителна лихва за периода от 01.01.2022г. до 01.08.2024г.,

- 2 449, 49 евро /4 790, 79 лева/, лихва за забава в размер на законната лихва изчислена върху падежиралата и изискуема главница в размер на 15 065, 66 лв. за периода от 01.01.2022г. до 14.08.2024г. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 75 от делото.

Ответникът - З. Д. Х., в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него е направено възражение за нищожност на процесния договор за кредит на следните основания:

- при сключването му не й е предоставен стандартен европейски формуляр с преддоговорна информация, с което не е спазено изискване на ЗПК /чл. 5, чл. 10 и чл. 22 от ЗПК/ и

- липсват общи условия, с подписи на всяка страница от страните – чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 79 от делото. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На л. 7 – 10 от делото е представен договор за потребителски кредит PLUS – 18656575, сключен на 05.07.2021г. между „БНП Париба пърсънъл файненс С. А. клон България“, в качеството на кредитополучател и ответника, в качеството й на кредитополучател. Размера на кредита е 69 500 лв., при възнаградителна годишна лихва в размер на 5, 91 %, брой погасителни вноски в размер на 120, посочен е годишния процент на разходите, застрахователна премия и такса ангажимент – 500 лв. В самия договор се съдържа погасителен план, в който е посочен размера на месечната вноска – 882, 08 лв., оставащата главница след плащане на всяка вноска, датата на първата падежна вноска е 01.08.2021г. и др. От посоченото в чл. 2 от условията на договора се установява, че застрахователната премия на „застраховка за защита на плащанията“ е разделена на равен брой вноски, съответстващ на броя на погасителните вноски на кредита и е част от тях. Съгласно чл. 2 кредитополучателят заплаща и такса „ангажимент“, срещу който кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК. Тази такса кредиторът я удължа от размера на отпуснатия кредит.

Съгласно чл. 5 от договора при просрочване на две или повече месечни 2 вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. В чл. 16 от договора е уговорена възможността кредиторът да прехвърля правата си по този договор на избрано от него лице без да е необходимо съгласие за това от кредитополучателя.

Съгласно договора с полагането на подписа върху него кредитополучателят удостоверява размера на получената от него сума по кредита – 69 500 лв., преддоговорна информация в съответствие със Закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за кредит.

На л. 11 от делото е представено преводно нареждане от 06.07.2021г. с наредител – кредитора по описани япо-горе договор и получател – ответника за сумата от 69 000 лв. и основание – процесния договор.

На л. 17 – 20 от делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 27.07.2022г. между ищеца, в качеството му на купувач и кредитора по описания по-горе договор, в качеството му на продавач.

Съгласно §1, т. 2 от него в Приложение №1 се индивидализират вземанията, които са обект на този договор. Под №176 в Приложение №1 е вписан подробно описания по-горе договор, със следните параметри: остатъчна главница – 67 304, 41 лв., остатък договорна лихва – 21 027, 09 лв. и остатък лихва за просрочие – 3 228, 52 лв.

По делото е прието заключение на допусната по искане на ищеца съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено то страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В заключението е посочено, че размерът на усвоения кредит е 69 000 лв. Размерът на непогасената главница за периода 01.01.2022г. – 01.08.2024г. – 15 085, 66 лв. Размерът на предсрочно изискуемата главница е 52 218, 75 лв. Размерът на възнаградителната лихва за периода 01.01.2022г. – 01.08.2024г. е 9 493, 54 лв. Размерът на законната лихва за забава, изчислен върху падежираната главница за периода 01.01.2022г. – 14.08.2024г. е 4 716, 03 лв. В заключението е посочено, че от представените документи е установено, че няма плащания по застраховка на кредита, като са извършени плащания на първите пет вноски всяка в размер на 768, 10 лв., като от тях общо са погасени – 2 195, 59 лв. и възнаградителна лихва – 1 644, 91 лв.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи настъпването на следните факти:

- в доказателствена тежест на ищеца:

3 съдържание на договора за кредит, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България и ответника – права и задължения на страните, изпълнение на задълженията на кредитора по договора на кредит, сключване на описания договор за цесия, както и съобщаването за това на ответника, размера на задълженията на ответника към датата на която е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – тоест връчване на препис от исковата молба /в които се включват тези задължения относно които е настъпила изискуемостта и отделно тези задължения, относно които е упражнено правото да бъдат обявени за предсрочно изискуеми/.

Относно съществуването на неравноправни клаузи в договора за кредит

В съставения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, препис от който е връчен на страните, съдът ги е уведомил, че в настоящия процес предвид фактът, че ответникът е физическо лице и следователно има качеството на потребител по отношение на сключения договор за кредит, съдът ще изследва наличието на неравноправни клаузи в този договор.

Първото направено възражение от ответника за нищожност на целия договор за кредит се основава на твърдението, че не са й предоставени преди сключването й стандартен европейски формуляр. Действително по делото не се установява този факт. В чл. 22 от ЗПК изрично е посочено при нарушаване на кои норми на закона, клаузите на договора за кредит са нищожни. След така посоченото изброяване липсва чл. 5, ал. 1 от ЗПК. С оглед на това следва, че неизпълнението на задължението на кредитора да предостави преддоговорна информация посочена в чл. 5, ал. 1 от ЗПК, няма за последица недействителност на сключения договор за кредит, поради което така направеното възражение е неоснователно.

Второто направено възражение то страна на ответника е, чене са подписани от страните общите условия на всяка страница по договора за кредит. Съдът констатира, че процесния договор за кредит не препраща към общи условия, а самият документ на същия е подписан и от двете страни на всяка страница. С оглед на така установеното съдът приема, че и второто направено възражение от страна на ответника е неоснователно.

Съдът служебно констатира, че в чл. 2 от договора е уговорено заплащане на такса „ангажимент“ от кредитополучателя за това, че се сключва договор с фиксиран лихвен процент за целия срок. Съдът счита, че тази клауза противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 10а. „Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“, а съгласно ал. 2 „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. В разглеждания случай посочената такса е свързана с процесния договор за кредит и не представлява допълнителен вид услуга, която се предоставя от кредитора. Предвид така направения извод следва, че тази клауза е нищожна и поради това липсва основание потребителят да заплати уговорения размер на таксата.

4

Относно предявените искове

Съдът като взе предвид, че размерът на сумата, която действително е получена от ответника по процесния договор за кредит е 69 000 лв. и направения извод относно чл. 2 от договора, счита, че размерът на главницата по договора за кредит, която подлежи на връщане от ответника е общо 69 000 лв.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява:

-относно главницата ответникът е погасил чрез извършените от него плащания сума в размер на 2 195, 59 лв. и

- относно възнаградителната лихва сума в размер на 1 644, 91 лв.

Последното извършено плащане по договора е на 26.11.2021г., тоест към датата на подаване на исковата молба има незаплатени в срок повече от две месечни вноски, поради което е възникнало право на кредитора на основание чл. 5 от договора да обяви вземанията по него за предсрочно изискуеми. Това в разглеждания случай е направено с исковата молба като препис от нея е връчен на ответника на 28.02.2025г. С оглед на посоченото съдът счита, че предсрочната изискуемост на задълженията по процесия договор за кредит е настъпила на 28.02.2025г. Към този момент съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на непогасената падежирана главница за периода на претенцията е 01.01.2022г. – 01.08.2024г. е 15 085, 66 лв. С оглед на така установеното следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 7 702, 95 евро /15 065, 66 лв. /, до размера на предявения иск предвид диспозитивното начало в гражданския процес - представлява общия сбор на падежираната главница по процесния договор за кредит за периода 01.01.2022г. – 01.08.2024г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 14.08.2024г. до окончателното й изплащане.

Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора размерът на непадежираната и незаплатена главница е 52 218, 75 лв. От тази сума следва да бъде извадена сумата, начислена като такса ангажимент – 500 лв. /по изложените по-горе мотиви/ и така се получава общия размер на незаплатената предсрочно изискуема дължима главница – 51 718, 75 лв. или 26 443, 38 евро, до която сума следва искът да се уважи, заедно със законната лихва от датата на настъпване на продсрочната изискуемост – 28.02.2025г. до окончателното й изплащане, като над тази сума до предявения размер от 26 709, 25 евро /52 238, 75 лв./ искът се отхвърли като неоснователен.