Определение № 29 от 17.01.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 14.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Жулиета Г. Шопова

Светлозар Г. Георгиев като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20223100600015 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба на Т.Д., срещу определение на ВРС тридесет и осми състав, постановено на 13.12.21г. по ЧНД № 4835/2021г., с което е потвърдено постановление на ВРП от 03.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство по д.пр. № 1593/20г. по описа на ОД МВР – гр. Варна, на осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК.

Наказателното производство е водено за престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК, като е било прекратено с постановление на ВРП поради липса на осъществен състав на престъпление.

Срещу постановлението е постъпило възражение от Д., възоснова на което е постановен и атакувания акт на ВРС.

В акта на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е правилно и законосъобразно. То е обосновано, доколкото се позовава на събраните по делото и анализирани доказателства.

В жалбата на Д. се твърди, че определението на ВРС не съдържа мотиви, а са приповторени изводи на прокурора, че се изброяват доказателства, без да се посочва възоснова на кои е направен правен /би трябвало да е фактически/ извод, че не е направено обективно, всестранно и пълно разследване. Не са взети предвид всички релевантни доказателства и т. н. Изречения които може да съдържа всяка една жалба. Никакви конкретни аргументи, цитира се вещото лице, което не отрича категорично детето да е било обект на сексуално насилие. Накрая се приключва с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която децата имат право на защита от държавата. Всички субекти имат право на защита от Държавата. Твърдят се съществени нарушения на 1 материалния и процесуалния закон, без да се посочва конкретика.

Счита, че приетото за установено не отговаря на действителната фактическа обстановка. Не са разгледани и обсъдени представените от Д. даказателства. Съдът е разгледал жалбата единствено в светлината на събраните доказателства, фактическинте и правни изводи на ВРП.

Съставът на ВОС намира, атакувания акт за правилен, обоснован и законосъобразен, а жалбата за неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че съдът има право да разглежда и анализира събраните доказателства, само в светлината на престъплението за което е образувано и прекратено досъдебното производство –чл. 149 от НК. Право и задължение да предявява обвинение има само и единствено прокуратурата.

От материалите по досъдебното производство и постановлението на ВРП се установява следното:

Свидетелката Т.Д. живеела на семейни начала със св. И.К., по време на съвместното им съжителство през 2016г се родил синът им Е.. Поради системно и агресивно поведение от страна на св. К., отношенията между тях се влошили и през 2020г двамата се разделили. Свидетелката Д. напуснала жилището, което обитавали в гр. Варна и заживяла заедно с детето в дома на родителите си в с. Лятно, обл. Шумен. След раздялата тя подала до съда жалба по 33ДН срещу св. К. и получила заповед за незабавна защита. Докато производството било висящо последният не е имал срещи и контакти със сина си. Делото приключило в края на месец август 2020 г., когато съдът оставил без уважение молбата и отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие. След това, на няколко пъти св. К. се срещал със сина си в присъствието на св. Д., както и на социален работник от ДСП „Каолиново". След една от срещите и със съгласието на св. Д., последният завел Е. в магазин „Джъмбо" в гр. Варна, купил му няколко играчки и го върнал на майка му същия ден около 23:00 ч. Тогава предложил на св. Д., на следващия ден отново да вземе детето с преспиване, но тя не се съгласила и му предложила да изчакат няколко дни. Двамата се разбрали и св. К. си тръгнал. Въпреки това, на следващия ден 05.09.2020 г. последният отново посетил дома на св. Д.. Тя го помолила да не взема детето, тъй като имало температура и разстройство, но св. К. започнал да й крещи, че няма да си тръгне без сина си, след което я избутал, влязъл в къщата и грабнал Е.. За да не стават повече скандали, св. Д. приготвила багаж за сина си и св. К. отпътувал с него за гр. Варна. На 06.09.2020 г. около 23:00 ч. вечерта същият й позвънил и й казал, че Е. бил разстроен, поради което пътувал с него, за да й го върне. Тъй като разговаряли, чрез мобилното приложение „Месинджър" св. Д. виждала и чувала как детето плаче и пищи. В един момент св. К. й казал, че се връща с детето в гр. Варна, защото забравили да вземат някаква играчка, а в последствие й съобщил, че ще го върне на следващия ден, но така и не го направил. На 07.09.2020 г. отново късно вечерта св. К. изпратил снимка на св. Д., на която се виждало как Е. бил седнал, устата му била пълна със спагети, ръцете и краката му не се виждали, а в стаята било тъмно. Това много притеснило св. Д. и тя отпътувала веднага за гр. Варна заедно с брат си. Когато стигнали пред входната врата на жилището те звъняли продължително на звънеца, като в един момент св. К. започнал да им крещи да си тръгват. Тогава св. Д. потърсила съдействие от полицията. Пристигналите на място полицейски служители установили, че към него момент детето е добре и спи. Тогава св.

Д. и брат й се върнали в дома си в с. Лятно, обл. Шумен. На следващия ден 08.09.2020 г. последната получила обаждане от св. К., който й казал, че 2 следобяд ще й върне детето. Тъй като така й казвал всеки ден тя не му повярвала и придружавана от баща си отпътувала за гр. Варна. Когато пристигнали, двамата отишли до детска площадка в центъра на града, където детето играело. Св. Д. веднага го взела и го прегърнала. Тогава св. К. отишъл при тях, започнал да дърпа детето и да отправя заплахи за физическа саморазправа. В конфликта се намесил и бащата на св.Д.. Тогава св. К. го ударил и той паднал на земята. В следствие на инцидента бащата на св. Д. получил травматични увреждания и бил отведен в болнично заведение, където му била оказана медицинска помощ. На място пристигнали полицейски служители и всички били отведени в районното управление за снемане на обяснения. От извършена служебна справка е било установено, че по случая е била възложена проверка на органите на полицията, след приключването на която е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК.

След гореописания инцидент, на 08.09.2020 г. вечерта, св. Д., заедно с детето останали да пренощуват при своя приятелка - св. М.В.. Св. Д. твърди, че докато били в дома на св. В., Е. започнал да се държи странно и да прави неща, които не били присъщи за поведението му. Момченцето било застанало в поза, която не било заемало преди и движело дупето си нагоре и надолу. Майка му го попитала кой прави така, а детето отговорило „Муши"/така то наричало баща си/. След това показало показалеца си и казало, че го е пъхал в дупето на баща си. Св. Д. твърди, че случката е станала в присъствието на св. В., при което двете жени свалили гащичките на Е., за да видят дали му има нещо, но не установили следи от наранявания.

Тогава решили да го заведат на преглед при лекар, но след като в няколко болнични заведения им бил отказан такъв, се прибрали. В следващите дни, когато били в дома си в с. Лятно, детето било мълчаливо и не искало да говори с никой. Една вечер, когато св. Д. преобличала сина си, той застанал „на четири крака" и казал на майка си да го снима. В един момент си извадил езика и започнал да прави движения, наподобяващи близане на сладолед.

Разказал, че така си играели с баща му и той го ближел по лицето. Св. Д. решила да попита сина си дали е пипал „Муши" някъде, а детето отговорило, че го е пипал по „бии"-то. Така Е. казвал на половия член на момчетата. След няколко дни, една вечер той отново застанал в странна поза, като легнал по гръб и си вдигнал краката нагоре. След това ги разтворил и казал на майка си „ето отворих, сега си пъхни пръста". Св. Д. го попитала къде, а детето отговорило „в дупето". При тази ситуация последната потърсила помощ от психолог, с цел установяване дали детето е било обект на сексуално насилие от страна на баща си, но при прегледа от специалиста се установило, че Е. се е заключил в себе си и не искал да говори.

Предвид опасенията си, че св. К. е блудствал с малолетното им дете св. Д. подала жалба до прокуратурата. По случая била възложена проверка на органите на полицията, след приключването, на която било образувано настоящото производство.

Междувременно, на 01.09.2020г. в P C - Нови пазар по искова молба на И.К. било образувано гражданско дело № 870/2020г. с правно основание чл.

127 ал.2 вр. чл. 123 ал.2 от Семейния кодекс. С определение № 15 от 12.02.2021г. съдът постановил привременни мерки, като предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на майката Т.Д., до приключване на производството, като определил и на 3 бащата И.К. режим на лични контакти с детето.

Разпитан в качеството на свидетел И.К. категорично отричал да е извършил твърдяното от св. Д. деяние. Той посочил, че поведението на последната имало за цел да го отдели от сина му и в тази връзка постоянно се водели дела. Тъй като бил много привързан към сина си, а го виждал рядко той също подал няколко жалби до РУ МВР - Нови Пазар и до „Закрила на детето", гр. Нови пазар.

В качеството на свидетел по делото била разпитана и М.В.. Тя посочила, че била в добри приятелски отношения със св. Д.. По тази причина се е срещала и със св. К., но не е ставала свидетел на лошо или грубо отношение от негова страна. За случилото се в дома й на 08.09.2020 г. вечерта св. В. твърди, че тя лично не е присъствала и не е възприела изложеното от св. Д..

Когато отишла в стаята детето не правело нищо, а тъй като не разбирала турски език думите му й били преведени от последната. Двете жени прегледали момченцето за следи от наранявания, тъй като не установили такива решили да го заведат за медицински преглед. От всички лечебни заведения им бил отказан преглед, като били насочени към Съдебна медицина, но тъй като вече било много късно там нямало никой. При това положение св. Д. и св. В., заедно с детето се прибрали в дома на последната.

В хода на разследването към материалите по делото са били приложени отговори от МБАЛ „Майчин дом" - гр. Варна, СБАГАЛ „проф. д-р. Д.

Стаматов" -гр. Варна и МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна, от които е видно, че няма данни св. Т.Д. и детето Е. К. да са посещавали болничните заведения в периода 08.09.2020 г. - 09.09.2020 г.

Видно от заключението на приложеното по делото психологично заключение/психологична оценка на Е. И.К., изх. № 14/12.10.2020 г., изготвено от съдебен експерт - психолог към Шуменски окръжен съд е, че не може категорично да се докаже наличие на сексуални поведения и практики насочени към детето, макар че е безспорна, завишената за възрастта информираност и нетипично засиления абнормен интерес към голотата и половите органи, както към собственото тяло, така и към тялото на другия. Темата за детето е доминантна и като такава е нетипична за психосексуалния профил на възрастовата група. От проведеното изследване може категорично да се твърди, че има сериозни данни за психотравматизъм по линия на общуването между детето и бащата. Към момента на изследването детето е било силно възбудено, реактивно, тревожно и напрегнато. С данни за детска невроза, с разстройство в адаптацията, разстройство в привързаността и с развити множество страхове и несигурност, следствие от последните гостувания във Варна. В тази връзка съдебния експерт е дал заключение за редуциране на контактите с бащата, до пълно успокоение и компенсиране на дефицитите, след което провеждане на срещите под наблюдение на социален работник или друг подходящ професионалист, с цел да се подпомогне адаптацията на детето и да се минимизират рисковете от влошаване на състоянието му поради попадане в ситуации със стресогенен характер.