Решение № 1458 от 26.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110214695 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. М. П., ЕГН **********, чрез адв. П., срещу Наказателно постановление № 25-4332-012582/09.06.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че по същество наказателното постановление е недоказано, а при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че констатациите в акта не отговорят на действителното фактическо положение, тъй като жалбоподателят М. П. не е използвал пътя за цели, различни от предназначението му, а се е движил по него както всяко друго МПС, с цел нормално придвижване и превоз на пътници, не е форсирал двигателя с цел умишлено да предизвика загуба на сцепление на колелата и поднасяне на задната част на автомобила. На следващо място се сочи, че дори и да се 1 приеме, че процесната маневра е била осъществена, то същата е била вследствие на влошените метеорологични условия – силен дъжд и големи локви, образувани по пътната настилка, ведно с обстоятелството, че жалбоподателят не бил напълно свикнал с техническите параметри на автомобила, особено при условията на мокро и хлъзгаво пътно платно.

Навежда се също така, че при съставяне на

АУАН административнонаказващият орган не е събирал доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден, както и че не са представени безспорни доказателства за конкретното движение на автомобила по време на нарушението.

Акцентира се, че в настоящия случай административнонаказващият орган не е спазил изискването на законодателя, визирано в чл. 57 от ЗАНН, като не е описал точно и изчерпателно с кои свои конкретни действия водачът е създал опасност за останалите участници в движението и каква е била тя, както и не е описал за какви други цели водачът е използвал пътищата освен за придвижване, както и не е посочил има ли настъпили вреди и какви конкретно са те. Поддържа се, че липсата на сцепление на гумите е в резултат на движение с несъобразена скорост и несъобразяване с пътната настилка (валяло е дъжд, пътят е бил мокър) при опит да се заобиколи препятствие на пътното платно, а именно локва, при предприемане на остър завой надясно и при несъобразяване с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебните заседания жалбоподателят М. М. П., редовно призован, се представлява от адв. П. и адв. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител адв. П. моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Допълнително се излагат аргументи, че в случая информацията в АУАН и в НП досежно времето на извършване на нарушението е неясна, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно 2 призован, се представлява от юрк.К. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител излага съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност на размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на М. М. П. срещу Наказателно постановление № 25-4332012582/09.06.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 15.04.2025 г. около 10:30 часа свидетелят Е. управлявал лек автомобил в гр.София, ж.к.“Връбница 2“ по ул.“Бели Дунав“ с посока на движение към бул.“Ломско шосе“. На горепосоченото място и непосредствено пред автомобила на свидетеля А. със същата посока на движение се движел лек автомобил марка „,,***''“ с рег.№ ,,***'', управляван от жалбоподателя М. М.

П.. На кръстовището с ул. "Златен клас" свидетелят А. забелязал, че водачът на лек автомобил марка „,,***''“ с рег.№ ,,***'', намиращ се непосредствено пред него, започнал да изпълнява т. нар. "дрифт" – на горепосоченото място навлязъл към ул.“Златен клас“ с форсиране на двигателя на автомобила, с което превъртял задвижващите задни колела, отклонявайки движещото се МПС по надлъжната му ос и извеждайки автомобила извън контрол, след което преустановил движение. С оглед извършените от водача на лек автомобил марка „,,***''“ с рег.№ ,,***'' действия, свидетелят А. подал сигнал на националния телефон за спешни повиквания и останал на място до 3 пристигане на полицейски патрул.

На място и по повод подадения сигнал се отзовал свидетелят И.В.И. – полицейски служител при 09 РУ – СДВР, който в хода на извършена полицейска проверка установил самоличността на водача на моторното превозно средство „,,***''“ с рег.№ ,,***'' – жалбоподателят М. М. П..

На място и по данни на свидетеля Е., свидетелят И.В.И. съставил против водача на лекия автомобил М. М. П. АУАН серия GA № 3511304/15.04.2025 г., за това, че в гр.София, ж.к.“Връбница 2“ управлява лек автомобил марка „,,***''“ (сив) с рег.№ ,,***'' по ул.“Бели Дунав“ към бул.“Ломско шосе“ и на кръстовището с ул.“Златен клас“ до блок 635 навлиза в ул.“Златен клас“, не използва пътя за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение, форсира двигателя на автомобила, превърта задните колела, занася и поднася автомобила, с което преднамерено извежда автомобила извън контрол. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 3511304/15.04.2025 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 25-4332-012582/09.06.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП с "глоба" в размер на 3000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 3511304/15.04.2025 г., справка – картон на водача, Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к - 12547/12.09.2024 г. на министъра на МВР, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН, справка от централната база на АИС – КАТ за собствеността на лек автомобил с рег. № ,,***'', справка от Национален институт по метеорология и хидрология, справка от Дирекция „Национална 4 система 112“, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител И.В.И. и свидетелите Е. и М. П. К.

(частично).

Съдът се довери на изложеното от свидетеля – очевидец Е., който по времето и на мястото на извършване на нарушението е бил активен участник в движението, управляващ моторно превозно средство непосредствено зад автомобила, управляван от въззивника, който е присъствал при установяване на нарушението и съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля А. се отличават с последователност, изчерпателност, хармоничност и вътрешна непротиворечивост. Свидетелят съобщава пред съда добросъвестно впечатленията си от нарушението, като неговите показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал, включително и с показанията на свидетеля И.. Съдът не намери основания да не кредитира показания на този свидетел, който е случаен очевидец на нарушението, установи се липса на заинтересованост у същия, като показанията му успешно преминават проверката за достоверност и съдът изгради фактическите си изводи въз основа на съобщеното от него. Същият възпроизведе ясно и точно възприетото от датата на нарушението и подробно описа поведението на водача на автомобила „БМВ“, като подробно съобщава пред настоящия съдебен състав поведението му, действията, извършвани с автомобила, а именно – “дрифт“, изразяващ се във форсиране на двигателя и превъртане на задните колела на автомобила, съпроводено със загуба на сцепление. Възстановената от свидетеля А. конкретика за обстоятелствата по случая, свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на доказателства. Показанията на св. Е. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се пътна ситуация. Липсват каквито и да било данни по делото, въз основа да които да се постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на 5 настоящия спор. Именно с оглед съобщеното от този свидетел съдът направи извод, че жалбоподателят е действал умишлено, съответно е целял именно чрез боравенето с уредите и системите за управление на автомобила, подавайки газ и завъртайки го, да постигне ефекта на поднасяне и управление не по предвидения в ЗДвП ред, използвайки по този начин пътищата не по предназначение – за превоз на пътници и товари. Следва да бъде посочено също така, че визираното поведение на въззивника не е било еднократно в хода на движението му, напротив – поради което и свидетелят А. е бил мотивиран да подаде сигнал за поведението му чрез телефонно обаждане на Националния център за спешни повиквания, последното напълно кореспондиращо и със справката от „Национална система 112“, приобщена по делото.

С доверие съдът кредитира и показанията на свидетеля –актосъставител И.В.И., който обясни пред съда, че не е очевидец на извършване на нарушението, а се е отзовал по подаден сигнал за рисково шофиране на водач.

За установеното нарушение е съставил АУАН, който предявил на нарушителя.

Св. И. имаше ясен спомен, че процесното нарушение се е изразявало в т. нар.