Определение № 3364 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3364 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501433 по описа за 2024 година

Постъпила е молба по чл.248, ал.1 ГПК от адв.В. М.Д., АК-Пловдив като пълномощник на „Интерстейт“ ООД, ЕИК203293654 , с което се иска изменение на постановеното по делото Решение № 1188/ 17.10.2024г. по в.гр.д.№1433/ 2024г. по описа на ПОС в частта на разноските чрез намаляване на присъдените за адв.възнаграждение на проц.представител на въззиваемата страна „Строймаш“ ЕООД разноски за въззивната инстанция в размер на 3 600 лева като прекомерен и некореспондиращ с действителната фактическа и правна сложност на делото, броя и естеството на извършените процесуални действия в хода на производството. Извършва се позоваване на т.3 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, Определение по гр.д.№ 3559/2014г и по ч.т.д.№647/2016г. на ВКС-І ГО.

Постъпило е становище от „Строймаш“ ЕООД, ЕИК:115771825, представлявано от адв.Н.

Г.Т., с което се оспорва молбата по чл.248, ал.1 ГПК, вкл. поради прекомерност на адв.възнаграждение, както и по аргументи от постановеното определение на РС-Пловдив по реда на чл.248, ал.1 ГПК с Определение № 3737/ 26.03.2024г. по аналогичното искане на настоящия молител за изменение постановеното по делото първоинстанционно решение в частта на разноските. Извършва се също позоваване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., както последвалите актове на ВКС / Определение по т.д.№ 1990/2023г.на ІІ ТО, Определение по т.д.№ 1908/2022г. на І ТО, Определение по т.д.№ 1873/ 2023г на І ТО, Определение по гр.д.№ 4028/ 2021г. на ІV ГО, както и такова по гр.д.№ 5364/ 2023г. на ІV ГО и др.8, относно задължителната сила на решенията на СЕС по преюдициални запитвания за всички съдилища в РБ /чл.633 ГПК/, както и противоречието на Наредба №1/ 2004г. за минималните адв.възнаграждения на правото на ЕС в частност чл.101, пар.1 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията без наличие на легитимни цели, поради което съдът не е длъжен да приложи националната правна уредба, предвиждаща задължително присъждане на минимални размери на дължимото АВ.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

1

Молбата изхожда от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима.

Разглеждайки възраженията на молителя за прекомерност на присъденото за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение, следва да се отчете на първо място, че пред въззивната инстанция се поддържат като цяло доводите за неоснователност на исковите претенции на ищеца в първоинстанционното производство, формулирането на които се концентрират предимно около облигационно правния търговски спор между страните по една от издадените фактури № 5314/08.09.2019г. с дължима сума за заплащане по нея в размер на 9 767, 35 лева. Във връзка с начина на формиране на цената по тази процесна фактура ответникът е формулирал в първоинстанционното производство възражения, които се поддържат по същество и пред настоящата инстанция и по които са ангажирани и събирани доказателства и от двете страни действително в проведени няколко съдебни заседания. По тези критерии и други, свързани с обстоятелството, че в първоинстанционното производство е било проведено и обезпечително производство, както и процесуалната активност на процесуалния представител на другата страна, свързана с фактическата и правна сложност на делото, районният съд е преценил претендираното за присъждане от тази страна адв.възнаграждение като справедливо и адекватно и не е уважил възражението на настоящия проц.представител на ответната страна за прекомерност.

Пред въззивната инстанция се оглед поддържаните доводи на жалбоподателя-ответник по съществото на правния спор, което е наложило допълнителна обосновка от въззиваемата страна по защитната позиция по делото с ОВЖ, във връзка със събрания доказателствен материал по делото, интепретация на които по същество е направена и от въззивния съд , то е проявена необходима и достатъчна процесуална активност на проц.представител на ищеца. Основателен е обаче доводът, че пред въззивната инстанция производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, без доказателствен процес по настоящото дело, което е обусловило необходимост от занижена процесуална активност на въззиваемата страна, реципрочно на което следва възражението за прекомерност да се приеме за основателно предвид присъдения в почти около двоен размер на определеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение. Така въззивния състав намира за основателно претендираното за настоящата инстанция адв.възнаграждение в размер от 1800 лева.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК и чл.78, ал. 5, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 1188/ 17.10.2024г. постановено по в.гр.д.№ 1433/ 2024г. по описа на ПОС в частта на разноските относно присъдените на въззиваемата 2 страна разноски за адв.възнаграждение в размер от 3 600 лева, К А Т О ВМЕСТО :

„Осъжда „Интерстейт“ ООД, ЕИК: 203293654 да заплати на „Строймаш“ ЕООД, ЕИК: 115771825 сумата 3 600 лева – разноски за адв.възнаграждение.“ ПОСТАНОВ ЯВА:

ОСЪЖДА „Интерстейт“ ООД, ЕИК: 203293654 да заплати на „Строймаш“ ЕООД, ЕИК: 115771825 сумата 1 800 лева / хиляда и осемстотин лева/ – разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3