Решение № 11244 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11244 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110113309 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „фирма” АД срещу В. К. Т., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 717.86 лв. – главница за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в адрес, с клиентски № ****, за периода от 26.04.2015 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73898/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги в процесния имот с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „фирма“ АД, одобрени от КЕВР. Поддържа, че е доставил за исковия период на ответника В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за което са издадени фактури, но той не е заплатил тяхната цена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е потребител на В и К услуги, като посочва, че нито е изключителен собственик, нито притежава друго вещно право върху имота. При условията на евентуалност счита, че дори се приеме, че притежава 5/6 ид. ч. от собствеността, налице е неяснота за каква част от задължението следва да отговаря. Оспорва претенцията по размер, като изтъква, че представените данъчни фактури не са годни доказателства, обосноваващи дължимост на сумите. Сочи, че задължението е погасено чрез плащане. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по 1 чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73898/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в законоустановения срок, при наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие през исковия период на договорно правоотношение с предмет продажба/доставка на В и К услуги между ищцовото дружество в качеството му на продавач/доставчик и ответника в качеството му на потребител; ищецът реално да е доставил В и К услуги на ответника в количество, съответстващо на претендираната сума и отчетено съгласно нормативните изисквания; наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По първия спорен въпрос – дали през исковия период е налице договорно правоотношение между страните по делото, съдът намира следното:

Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти.

За доказване, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период, ищецът е представил Справка чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София за апартамент № 11, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин 7“, бл. 713, вх. А, ет. 4, видно от която по силата на дарение на 24.04.2015 г. ответникът е придобил собствеността върху 5/6 ид. ч. от него. Макар посочената справка да няма материална доказателствена сила, съдът намира, че щом ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на отразените в нея като вписани обстоятелства, и вземайки предвид предмета на делото – установяване дължимост на задължения за доставени В и К услуги, а не установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ответника върху имота, в който е извършвана доставката, то тази справка е достатъчна за доказване, че на 24.04.2015 г. ответникът е придобил собствеността върху 5/6 ид. ч. от апартамента. Ответникът не твърди и не доказва след този момент да се е разпоредил с правото си на собственост, включително да е учредил в полза на друго лице вещно право на ползване върху имота. От изложеното следва, че през исковия период именно той е бил собственик на 5/6 ид. ч. от имота, респ. той се явява потребител на В и К услуги и дължи съответна на квотата му в съсобствеността част от задълженията за доставени в имота В и К услуги.

С Определение № 19623/04.08.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване реалната доставка на В и К услуги в процесния имот през исковия период и 2 отчитането им съгласно нормативните изисквания.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице В. през периода от 26.04.2015 г. до 07.06.2021 г. в имота, за който е създаден клиентски № ****, са доставени В и К услуги на обща стойност 2 479.75 лв., като стойността им е определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Н. за имота е създадена партида с клиентски № 1004017590 с титуляр Кирил Георгиев Т., а на 20.05.2021 г. служебно е създаден нов клиентски № **** с начална дата на отчитане на потреблението на В и К услуги от 26.04.2015 г., като на 07.06.2021 г. са издадени кредитни известия към фактурите за стария клиентски номер и задълженията за В и К услуги за периода от 26.04.2015 г. до 04.05.2021 г. на обща стойност 2 391.69 лв. са префактурирани по новия клиенски номер с пет фактури, а за период на потребление от 05.05.2021 г. до 07.06.2021 г. е издадена една фактура на стойност 46.97 лв., т.е. общо за целия процесен период са начислени задължения за В и К услуги в общ размер на 2 438.66 лв.

Налице е противоречие между двете заключения относно общата стойност на доставените в имота на ответника В и К услуги за исковия период. По този въпрос съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е компетентно и обосновано и намира опора в представените от ищеца фактури. Съдът констатира, че макар в заключението на съдебно-техническата експертиза да е посочено, че сумата от 2 479.75 лв. представлява стойността на доставените в имота в периода от 26.04.2015 г. до 07.06.2021 г. В и К услуги, в действителност от Таблица № 1 в него е видно, че в тази стойност вещото лице неправилно е включило и сумата от 41.09 лв., дължима за следващ период – от 08.06.2021 г. до 07.07.2021 г. При изваждането на тази сума от посочената като общ размер на задължението сума от 2 479.75 лв. се получава действителният размер на задължението за процесния период – сумата от 2 438.66 лв., посочена и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Следователно за ответника е възникнало задължението за заплащане на сумата от 2 032.22 лв. съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността върху имота, по отношение на който са доставени В и К услугите за исковия период.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че през процесния период е извършвано плащане на суми в общ размер на 835.98 лв. по партида с клиентски № 1004017590 по издадени фактури в периода от 12.09.2015 г. до 07.06.2021 г., с които е погасена главница в размер на 707.28 лв., касаеща исковия период, лихва за забава в размер на 54.61 лв. и задължения за предхождащ период на потребление /от 27.01.2015 г. до 25.04.2015 г./ в размер на 74.09 лв., а при създаването на новия клиетнски № е прехвърлена като платена сума за исковия период в размер на 761.89 лв. и е останала като дължима сумата от 1 676.77 лв. Изяснява се, че ищецът е отразявал в счетоводството си плащанията на датите, на които са извършвани, а не на датите, на които са издадени фактурите.

При съпоставяне на заключението на съдебно-счетоводната експертиза с представените с исковата молба фактури се установява, че плащанията са отнесени от ищеца към задълженията за периода от 26.04.2015 г. до 24.10.2017 г., като е извършено частично погасяване и на задълженията за периода от 25.10.2017 г. до 04.02.2019 г., респ. неплатените задължения за имота в размер на 1 676.77 лв. касаят периода от 25.10.2017 г. до 07.06.2021 г.

В този смисъл са и изводите на вещото лице Н., съдържащи се в Таблица № 1 от заключението. В случая не се твърди, нито се доказва уговорка между страните, която да определя условия и поредност за прихващане на изпълнението, различни от тези по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Същевременно ответникът нито твърди, нито доказва при извършване на плащанията да е направил волеизявление кои точно задължения погасява с тях, от което следва, че длъжникът не е направил избор, поради което и доколкото е установено съществуването на няколко негови еднородни главни задължения към ищеца – такива за 3 стойността на доставените в имота му В и К услуги в различни периоди от време, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. В случая се касае за еднакво обременителни задължения, поради което правилно ищецът е погасил с извършените от ответника плащания първо най-старите задължения.

Що се отнася до възражението за погасяване по давност на главницата съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията на ответника за В и К услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия на „фирма“ АД потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.

В случая до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземанията за периода от 26.04.2015 г. до м. 11.2018 г. включително, тъй като давността за последното месечно вземане, включено в този период – за м. 11.2018 г., е започнала да тече на 01.12.2018 г. и е изтекла на 01.12.2021 г. Ответникът, върху когото е доказателствената тежест, не доказва наличието на основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. В тази връзка следва да се посочи, че извършваните от ответника плащания по същността си не представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и не прекъсват давността, защото от тях не може да се направи извод за изразена от длъжника воля да потвърди с конклудентни действия съществуването на задължения към „фирма“ АД именно за периода от 26.04.2015 г. до м. 11.2018 г.