Решение № 5943 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5943 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100504230 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 472/10.01.2023 г. СРС, 168 с-в, по гр.д.№ 21842/22 г. е признал за установено, че Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 2 436,61 лв.-главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр.София, ул. ****, аб.№ 113766, сумата от 384,70 лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., сумата от 32,25 лв.-главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-18.11.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36826/2021 г. по описа на СРС, 168 с-в, като е отхвърлил иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата до пълния предявен размер и за периода 01.05.2018 г.-30.06.2018 г., като погасен по давност, както и исковете по 1 чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат сумата над 384,70 лв. до пълния размер от 399,33 лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия и сумата от 5,93 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 04.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36826/2021 г. по описа на СРС, 168 св.Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. в частта, с която са уважени исковете срещу тях с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възраженията им за нередовно водене на счетоводството на ищцовото дружество.Излагат доводи, че след като ищецът не желае да се ползва от издадените от него фактури, няма основание за присъждане на законна лихва.По отношение на цената за услугата за дялово разпределение липсва срок за плащане и длъжникът изпада в забава след покана, а такава не е представена по делото, поради което акцесорната претенция за сумата от 5,93 лв. е неоснователна.Въззивниците излагат оплаквания, че ССчЕ е изготвена въз основа на нищожни документи и формула за изчисление и че формулата по т.6.1.1 от Методиката- Приложение към чл.61, ал.1, & 2 и & 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. противоречи на чл.9 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност и че ищецът не е доказал при пълно и главно доказване факта на осъществената доставка до имота на ответниците.Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендират разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, а оплакванията на въззивниците са неоснователни.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Бруната“ ЕАД не взема становище по въззивната 2 жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„ТоплофикацияСофия” ЕАД твърди, че на 18.11.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 90667 срещу Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. при условията на солидарна отговорност за сумата от 2 560,17 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, ул. **** със законната лихва от 18.11.2021 г. до изплащане на вземането, 399,33 лв.мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 32,25 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,93 лв.-лихва за забава периода 31.05.2019 г.-04.11.2021 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 65995/2021 г. на СРС, 168 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците и на 24.03.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжниците.Твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.Съгласно ОУ в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от публикуване на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача, като лихва за забава не се начислява върху прогнозните стойности.Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството 3 топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Бруната България” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 2 560,17 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, ул. **** със законната лихва от 18.11.2021 г. до изплащане на вземането, 399,33 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 32,25 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,93 лв.-лихва за забава периода 31.05.2019 г.-04.11.2021 г.

Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че не е налице облигационно правоотношение между тях и ищцовото дружество.Твърдят, че не е установен размера на доставеното количество топлинна енергия в имота и размера на услугата за дялово разпределение.Излагат доводи, че претендираните суми не са надлежно отразени съгласно ЗСч и счетоводните стандарти.Направили са възражение за погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.

Със заявление вх.№ 90667/18.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. при условията на солидарна отговорност за процесните суми.На 10.12.2021 г. СРС, 168 с-в, по ч.гр.д.№ 65995/21 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410, срещу която длъжниците са подали възражение по чл.414 ГПК.На 09.03.2022 г. СРС е разпоредил да се изпрати съобщение до ищеца за възможността за предявяване на установителен иск относно вземането си.Съобщението с препис от разпореждането е изготвено на 22.03.2022 г., като липсват данни за връчването му.Исковата молба е подадена на 26.04.2022 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 29.11.2001 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, ул. **** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти с „Бруната България“ ООД.

На 04.09.2002 г. е подписан договор № 1790 между ЕС в гр.София, ул.

4

**** и „Бруната България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен и договор от 28.05.2018 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради-ЕС.

Видно от нотариален акт № 24 по н.д.№ 203/2005 г. М.К.Б. е продала на Б. Й. Ч. апартамент № 4, находящ се в гр.София, ул. ****.

С нотариални актове № 144, н.д.№ 322/2006 г. и № 159, н.д.№ 151/2008 г. Б. Й. Ч. и съпругата му М. Б. Ч. са учредили договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на вземанията на „Прокредит къмпани“ ЕАД и на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по предоставени кредити.

Видно от акт за женитба № 1023 на С0-р-н „Сердика“ Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. са сключили граждански брак на 01.09.1975 г.

Със заявление-декларация вх.№ 1506/17.10.2014 г. Б. Й. Ч. е поискал от ищцовото дружество откриване на партида за процесния топлоснабден имот с аб.№ 113766.Заявителят се е подписал, че е уведомен, че дяловото разпределение се извършва от „Бруната“ ООД.

Представени са и индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формуляри за главен отчет, подписани от ответника за клиент и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия за отопление.

От заключението на приетата по делото ТЕ, изготвена от в.л. М.Т. е установено, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот за исковия период има 4 бр. радиатори с ИРРО. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота.За процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет на ИРРО и водомера и главните отчети от 20.05.2019 г. и 15.06.2020 г. са подписани.От отчетеното количество топлинна енергия са приспадани технологичните разходи за сметка на доставчика на топлинна енергия.Общият топломер е преминал метрологична проверка на 22.06.2017 г. и на 07.06.2019 г. със заключение за съответствие.Сумата за доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на 2 733,95 лв., която е без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния, без суми за дялово разпределение и без лихви.Сумите са начислени съгласно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба.

5

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.П. е установено, че няма данни за извършени плащания на процесните суми.Сумата за дялово разпределение за дела на ответника възлиза на 32,25 лв.Лихвата за забава върху главница за топлинна енергия възлиза на 405,26 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот и между тях и ищеца е налице облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия със съдържание, уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, действащи за исковия период и са длъжни да заплатят цената на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия.По отношение на размера на потребената топлинна енергия съдът се е позовал на приетите по делото експертизи.Възражението на ответниците за липса на водено редовно счетоводство е отхвърлено като неоснователно с мотиви, че претенцията на ищеца се основава на реално измерени количества доставена топлинна енергия, чиито размер е определен от заключението на СТЕ, поради което осчетоводяването на фактурите е последващо и не представлява основание на претенцията.Съдът е уважил частично възражението за погасителна давност за вземанията за периода м.05.2018 г.-м.06.2018 г.Съдът е изложил мотиви за дължимост на главницата за дялово разпределение, като се е позовал на чл.22, ал.1 от ОУ.Относно претенцията за обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия съдът е изложил мотиви, че с оглед разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ ответниците са изпаднали в забава за задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, неплатени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се 6 отнася, като е присъдил лихва само върху месечните задължения, които не са погасени по давност.Размерът на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е определен по реда на чл.162 ГПК.