Акт от 03.07.2019, Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№79 гр.

Силистра, 03.07.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

ДОБРИНКА СТОЕВА при секретаря и в присъствието на прокурора………като разгледа докладваното от съдия Стоева в. гр. д. № 176 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от Б.Х.Х., длъжник по изп.д. № 154/2019г. по описа на СИС при СРС, против действията на държавния съдебен изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и принудително изпълнение върху сумите по това трудово възнаграждение.

СОС, като съобрази доводите в жалбата, във възражението на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител по обжалваното действие, както и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК предвижда едноседмичен преклузивен срок, в който лицата могат да търсят защита при незаконосъобразни действия на съдебните изпълнители.

По делото липсват доказателства, от които да се установи, че е съобщено на жалбоподателя постановлението на ЧСИ от 22.02.18г., с което се налага запор върху банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срок.

Видно от постановлението на ЧСИ от 22.02.18г., с него се налага запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 3.03.19г. по делото е постъпило писмо от Банката, в което се заявява, че по запорираната сметка на длъжника се превежда трудовото му възнаграждение и до получаване на други указания по см. на чл. 446 ГПК от постъпващото по сметката ежемесечно възнаграждение, на разпореждане на титуляра ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а запорът ще се изпълнява с горницата /стр.19 от изп. дело/.

Горното налага извода, че наложеният запор не обхваща несеквестируема част от паричното вземане за труд на длъжника, а и следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 446, ал.3 ГПК ограниченията за несеквестируемостта не се отнасят за задълженията за издръжка, каквото е задължението на длъжника по изпълнителното дело.

Съобразявайки изложеното до тук, съдът счита, че обжалваното действие по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, изразяващо се в налагане на запор върху сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД, по която постъпва трудовото му възнаграждение, се явява правилно и законосъобразно.

В обстоятелствената част на жалбата е посочено, че молбата за образуване на изпълнителното производство е подписана само от И.Х., като майка и законен представител на децата Берна и Хакан, но не е подписана и от непълнолетната дъщеря Берна Х.. Това обстоятелство обаче не е в пряка връзка с действието по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо /чл. 435, ал.2, т.2 ГПК/ и съдът не следва да се произнася по него, като друг е редът за изправянето, респективно произнасянето по този порок.

Водим от горното, СОС

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.Х., длъжник по изп.д. № 154/2019г. по описа на СИС при СРС, против действията на държавния съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД, по която постъпва трудовото му възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: