Решение № 1430 от 27.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

27.02.2019 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я:

АНЕТА ИЛЧЕВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12700 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 23.06.2017 год., постановено по гр.дело № 24354/2016 г. на СРС, І ГК, 33 състав, е признато за установено по иска на Областна Администрация на Област София, ЕИК*******, с адрес: гр.София, ул.“ *****, срещу Е.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че Е.Д.С. дължи на Областна Администрация на Област София, суми от 1641,74 лв., главница по договор за наем от 15.12.1998 г., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 657,01 лв. за периода от 01.01.2007 г. до 24.01.2014 г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 701,01 лв., за които суми е издадена заповед от 17.02.2014 г. за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 4809/2014 г. по описа на СРС, 33 с-в. С решението на съда е осъдена Е.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна Администрация на Област София,

ЕИК*******, с адрес: гр.София, ул.“ *****, сума в размер на 615, 57 лв., представляващи разноски с вкл. разноски по ч.гр.дело № 4809/2014 г. по описа на СРС, 33 с-в.

Срещу решението на СРС, 33 с-в е постъпила въззивна жалба от Е.Д.С., с искане същото да бъде отменено, в частта в която са уважени предявените установителни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл. 232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.

Въззиваемата страна- ищец Областна Администрация на Област София, чрез процесуалния си представител юрк.Г.П. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Областна Администрация на Област София срещу ответницата

Е.Д.С., обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените осъдителни искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Основният довод изложен във въззивната жалба, че вземането на ищеца е погасено по давност съдът намира за неоснователен. В настоящия случай, безспорно е по делото обстоятелството, че ответницата не се е възползвала от предоставената й възможност да подаде отговор на исковата молба и в срока за отговор да направи възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на делото. Като преклудирани, тези възражения не могат да се преценяват по същество. Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, когато в установения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността на упражни тези права по-късно. По заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно – чл.120