Решение № 260026 от 18.03.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 22/2021
- Вид
- Решение № 260026
- Подписан
- 18.03.2022
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- ПЕНКА ПЕТКОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.220 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.42 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е № 260026 гр.Враца, 18.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 15.02.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА при участието на секретаря Виолета Вълкова като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело № 22 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Н.К.М. *** и М.К.М. ***, чрез пълномощника им адвокат Р.М. от САК, са предявили в условията на обективно и субективно съединяване искове да се осъди Застрахователно дружество "ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на всяка една от ищците застрахователно обезщетение от по 50 000,00 (петдесет хиляди) лв за претърпените от тях неимуществените вреди, вследствие смъртта на техния брат В. А. О., настъпила при ПТП от 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от 25.08.2020 г. - датата на уведомяване на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът ЗД "ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК ***, чрез адв.Д.Х. оспорва иска по основание и размер, оспорва и процесуалната легитимация на ищците.
С определение №260165/24.03.2021г. на основание чл.220 ГПК ЗД "Евро Инс"АД е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника . От същия е постъпило становище, в което изцяло споделя посочения в исковата молба механизъм на ПТП.
С определение
№260166/24.03.2021г. на основание чл.220 ГПК на страната на ответника е допуснато и конституирано трето лице –помагач, а именно И.Т.П., която с депозирано становище с вх. №263206/19.04.2021г. оспорва исковата молба и взема становище за нейната неоснователност. Излага становище, че ищците не са доказали изключително силна връзка с починалия, надхвърлящи по интензитет и времетранене нормално присъщите за съответната родниска връзка.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 ичл.52 от ЗЗД и чл. 429 ал.3 ТЗ, във вр. счл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза.
В депозираната искова молба се твърди, че на
03.08.2016 г., на гл. път 1-1 /Е-79/, при км. 136+500, преди разклона за с.
Бели Извор, водачът И.Т.П. на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“, с per. № СА *** НТ предприема неправилна маневра изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение и създава опасност за останалите участници в движението, в резултат на което удря движещия се там товарен автомобил влекач марка „Скания“, с per. № СТ
*** В А и прикачено към него полуремарке, с per. № СТ
*** ЕМ. При така създадената ситуация и в резултат на удара, товарният автомобил се отклонява и навлиза в насрещната лента за движение, където настъпва втори удар между него и правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, управляван от В. А.
О., с ЕГН: **********, при което е причинена смъртта на водача О..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 967000-10595/11.08.2016 г. Образувано е и досъдебно производство, след приключването на което, на виновния водач И.Т.П. е повдигнато обвинение и същата, с влязла в сила на 10.04.2018 г. Присъда № 25 от 01.12.2017 г., постановена по НОХД № 605/2017 г., по описа на ОС - Враца, е призната за виновна за това, че на 03.08.2016 г. при описаното ПТП е нарушила правилото на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на В. А. О., с което е осъществила съставът на престъплението по чл.
343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. "" пр. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК.
Сочи се, че й е било наложено редуцирано наказание в размер на три години "лишаване от свобода", изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Починалият, в резултат на инцидента В. А. О. е брат на ищците Н.К.М. и М.К.М..
Поддържа се, че В. О., Н.М. и М.М. са били израснали в сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, както и че двете сестри и брат им са имали изградена силна връзка помежду си, обичали са се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Сочи се, че от деца са били неразделни и са обичали да прекарват времето си заедно. Твърди се в исковата молба, че ищците Н. и М. като по-големи сестри, са се грижели за брат си, водили са го навсякъде със себе си и той е израснал покрай двете си сестри. При пътния инцидент ищците твърдят, че са изгубили един от най-близките си хора, с когото в атмосфера на доверие и любов са били израснали.
Поддържа се още, че заедно са отбелязвали семейните празници и са съхранили дълбоката си привързаност един към друг и след като всеки от тях е създал свое семейство.
Поддържа се в исковата молба, че в Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС е разширен кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съгласно цитираното тълкувателно решение "особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Сочи се, че връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. “ Предвид това, се посочва, че за ищците, като лица преживели значителни морални болки и страдания от смъртта на своя брат, е налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.
Наведени са и доводи, че законодателя в нормата на чл.
432, ал. 1 от КЗ е регламентирал възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя, писмена застрахователна претенция. Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква обезщетението да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице.
В тази връзка, се твърди, че ищците са били предявили своята претенция до застрахователя- ЗД "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение- по Молба с вх. № 94-Р-161/ 25.08.2020 г. Но се посочва, че с Писмо с изх. № 0-92-11408/04.09.2020г., въпреки представените от тях доказателства, ответникът е отказал изплащането на обезщетение по образуваната щета.
От този отказ, ищците твърдят, че са били мотивирани и за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск за сумата в общ размер на 100 000.00 лв.,по 50 000.00 лв. за всяка една от ищците М., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 03.08.2016 г. при което е починал техния брат В. А. О., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.08.2020 г., с оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че са уведомили застрахователя с Молба с вх. № 94-Р-161 от тази дата- 25.08.2020 г.
В подадения отговор ответникът ЗД "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД оспорва предявените искове изцяло както по тяхната допустимост,така и по тяхното основание и по размер.
Оспорва се процесуалната легитимация на ищците Н.К.М. и М.К.М., като се твърди, че те не попадат в установения кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за неимуществени вреди от деликт в случай на смърт. Сочи се, че с исковата молба не са представени доказателства, които да доказват обстоятелствата, сочени в нея, твърденията не са подкрепени с надлежни документи.
Поддържа се, че твърденията на ищците са бланкетни, с липса на каквато и да е аргументация и по никакъв начин подкрепени с доказателства. Действително, по случая е постановена присъда, задължителна за гражданския съд, досежно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но от приложения диспозитив на същата не могат да се направят обосновани заключения за факти и обстоятелства при настъпване на ПТП, подлежащи на самостоятелно доказване в гражданския процес - съпричиняване от пострадалия, наличие на независимо съизвършителство от страна на всички участници в произшествието и т.н.
Не се оспорва факта, че е бил налице валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/06/116001082405, сключен между ЗД "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и собственика на лек автомобил марка "Рено", модел "Клио" с peг. № СА *** НТ, валидна към 03.08.2016г. - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.
Оспорва се обективирания в Констативен протокол за ПТП № 967000- 10595/11.08.2016 г., механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие.
Поддържа се, че водачът на лек автомобил марка
"Рено" модел "Клио" с peг. № СА *** НТ -И.Т.П. е управлявала процесното МПС под въздействието на алкохол и/или други упойващи вещества.
В случай, че съда приеме претенцията на ищците за основателна, се прави възражение за съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил "Скания", модел "Р 420" с peг. № СТ *** ВА. В тази насока се твърди, че вина за настъпилото ПТП има и водачът на товарен автомобил "Скания", тъй като той в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, като е пренебрегнал състоянието на пътната настилка, интензивността на движението, като по този начин се е лишил от възможността да се предпази от настъпване на вреди, като спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е имал задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасността.
Поддържа се, че същия в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение.С действията си, водачът на товарния автомобил е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
Твърди се и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като се поддържа, че същия, е управлявал МПС с несъобразена скорост, не е владеел автомобила постоянно и адекватно, като с поведението си е станал причина за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
На самостоятелно основание, се твърди и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия тъй като същият, в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Твърди се, че при ползване на обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила, така че получените от него увреждания да не бъдат реализирани. Твърди се, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното придвижване на тялото на починалия в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и основната причина за вредоносния резултат.
Разпечатката съдържа 45 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e607b32d-74c1-4052-bb62-71348ec33dcf