Решение № 11935 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11935 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110113791 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. В. А. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 61818/2023 г. по описа на СРС.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено по отношение на ответника В. В. А., че дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 20.11.2023 г. по ч. гр. д. 61818/2023 г. по описа на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 5000 евро, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2015/26.03.2007 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2814,12 евро, представляваща договорна лихва за период от 09.11.2020 г. до 31.10.2023 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14,57 евро, мораторна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 08.11.2023 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 30,68 евро, представляваща такса разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от сключен между банката и ответника В. В. А. договор за издаване на кредитна карта № г., съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя, като последният усвоил банков кредит овърдрафт в размер на 5000 евро, с краен срок за погасяване: 26.03.2009 г., като сочи, че същият се подновявал автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия. Сочи се, че договорът за кредит бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, като с подписването му кредитополучателят декларирал, че са му предоставени Общите условия на Банката за кредити на физически лица, че е запознат с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията между страните във връзка със сключването и изпълнението 1 на договора. Твърди се, че предоставеният кредит е изцяло усвоен по банковата сметка, открита на името на кредитополучателя, като усвояването е било извършено чрез множество транзакции. Твърди се, че последната усвоена сума от ответника е от 19.02.2011 г. в размер на 2,75 евро. Между страните било уговорено и заплащането на годишна лихва в размер на 1,25 % на месец, като при изцяло усвоен кредитен лимит, годишната лихва се равнявала на 15 %. Кредитополучателят извършвал погасяване на дължими суми по кредита, като последното погасяване било на 04.01.2011 г. в размер на 145,48 евро. Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2011 г. – общо 4646 дни към 08.11.2023 г. включително. До ответника била изпратена покана за изпълнение, с която кредиторът предоставил 7-дневен срок за изплънение. Поканата била получена от ответника на 06.10.2023 г., но последният не изпълнил задължението си. Ето защо банката сочи, че обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.11.2023 г.

Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът, в законоустановения срок, подава отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва факта на възникнало между страните облигационно правоотношение по процесния договор за издаване на кредитна карта, но счита задължението за погасено поради изтекъл давностен срок, като прави изрично възражение за това. Признава посочените от ищеца последни дати на усвояване и плащане по кредита. Сочи, че между страните е уговорено падежът за изпълнение да настъпва на всяко 5-то число от месеца, а ако същото е неработен ден – на следващия работен ден. Сочи, че доколкото последната транзакция по усвояване на кредита е от 19.02.2011 г., то изискуемостта на вземането по нея настъпва на 05.03.2011 г., от която дата е започнал да тече и 5-годишният срок на погасителна давност. Сочи, че давността не е била спирана или прекъсвана, задължението не е било новирано, като между страните не е подписвано допълнително споразумение. Поради погасяването по давност на задължението за главница, счита, че за погасени следва да се считат и акцесорните задължения. На следващо място излага съображения за неравноправност на клаузата на чл. 36.1 от ОУ, касаеща автоматично подновяване на договора. Счита, че с тази клауза на потребителя не е предоставена възможност да прецени икономическите последици от клаузата към момента на сключване на договора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 10а ЗПК:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за издаване на кредитна карта № г., изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане на възнаградителна лихва и допълнително сторени такса разходи в претендираните размери.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в определение от 2

16.04.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 06.06.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че са страни по процесния договор за кредит; че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита; че размерът на непогасени задължения е претендираният от ищцовото дружество; че последната усвоена от кредитополучателя сума по кредита е от 19.02.2011 г., а последното извършено погасяване по кредита е от 04.01.2011 г.; че кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2011 г.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства. От приетия по делото договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-г. е видно, че страни по него са „Първа инвестиционна банка“ АД, от една страна, и В. В. А., от друга страна. По силата на сключения договор банката предоставила на кредитополучателя кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 5000 евро, който може да бъде усвояван с използването на картата. Било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва в размер на 1,25 % на месец, който се изчислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, като при изцяло усвоен кредитен лимит, годишната лихва се равнявала на 15 %.

На 06.10.2023 г. на ответника е връчено писмено предизвестие чрез ЧСИ , което се установява от попълнената разписка към приетата по делото покана. В същото е посочено, че към 27.09.2023 г. общият дълг възлиза на сумата от 23141,99 евро. За изготвянето и връчването на поканата в полза на съдебния изпълнител е заплатена сумата от 60 лева, за което е издадена фактура от 09.10.2023 г.

Основният спорен въпрос между страните касае налице ли са неравноправни клаузи и в частност разпоредбата на чл. 36.1 от ОУ, както и погасени ли са задълженията поради изтекъл давностен срок.

По възражението на ответника за нищожност на процесния договор:

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е напр. Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на договора от 13.12.2010 г. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което се налага извод, че е за потребителски нужди, поради което и същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в отношенията, възникнали между Стоян Янков Миленков и банката по силата на процесния договор за банков кредит, кредитополучателят, респ. неговият наследник, се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП.

3

Ответникът е направил възражение за неравноправност на клаузата на чл. 36.1, изр. 2 от приложимите ОУ. Съгласно посочената разпоредба, ако оправомощеният държател не желае срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следва да уведоми банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока и да погаси изцяло дебитното салдо по сметката до изтичане на срока на договора. Ответникът счита, че клаузата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от клаузата към момента на сключване на договора.

Съдът намира, че посочената клауза от общите условия не е неравноправна, като не попада в приложното поле на чл. 143 ЗЗП. Потребителят има възможност за всеки отделен случай преди изтичане срока на договора да прецени икономическите последици от същия занапред, преди да вземе решение дали да уведоми писмено банката за прекратяване ползването на овърдрафта или съответно, ако не желае прекратяване на договора, да не подава писмен предизвестие до банката. Нещо повече, видно от посочената разпоредба това право е предоставено единствено на оправомощения държател, като банката запазва правото си единствено да откаже да продължи договора.

По възражението за изтекъл период на погасителна давност:

Ответникът е направил в срок възражение за изтекъл период на погасителна давност на претедираните вземания. В случая се касае за договор за издаване на кредитна карта и използване на банков кредит овърдрафт, който да бъде усвояван чрез използване на кредитната карта. Съгласно т. 4 от договора, оправомощеният държател се задължава предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в общите условия. Според приложимите общи условия за дата на падеж се смята всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падеж е първият следващ работен ден /Раздел I, т. 1, б. „д“/. Предвидено е, че лихва се дължи за ползвания овърдрафт, като картодържателят ползва 45-дневен гратисен период, през който лихва не се начислява /Раздел VI, т. 14/. Налага се извод, че при ползването на кредит под формата на овърдрафт, задължението става изискуемо на след настъпването на всяко 5-то число от съответния календарен месец, респ. в първия работен ден след него. Безспорни между страните са фактите, че последната усвоена от кредитополучателя сума по кредита е от 19.02.2011 г., а последното извършено погасяване по кредита е от 04.01.2011 г., както и че кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2011 г. В случая между страните е приложимо уговореното по отношение на момента, в който задължението става изискуемо, като е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо, след като последното усвояване по кредита е от дата 19.02.2011 г., то съобразно т. 4 от договора вр. Раздел I, т. 1, б. „д“ от ОУ, то падежът за изпълнение е настъпил на 07.03.2011 г. /понеделник, доколкото 05.03.2011 г. е неработен ден/, като кредитополучателят е изпаднал в забава от следващия ден – 08.03.2011 г., от който ден тече и погасителната давност за изпълнение на задължението. Връчвайки покана за изпълнение 12 години и 7 месеца по-късно, в която кредиторът е посочил, че обявява предсрочна изискуемост на кредита, не може да доведе до определянето на нов момент на изискуемост на кредита. В случая е налице настъпила по силата на договора изискуемост на задължението на 08.03.2011 г., поради което не е налице хипотеза на предсрочна изискуемост.