Решение № 694 от 22.06.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, .........................2018г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

АНДРЕЙ

ГЕОРГИЕВ

При участието на секретаря Татяна

Асенова и прокурора Албена Тараланска като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 1174 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда от 30.10.2017 година по НОХД № 6038/2013 година, СРС, НК, 1 състав е признал подсъдимия Н.М.П. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343 ал. 1 б.

“б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, като на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева. Със същата присъдата е наложено и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от три месеца.

В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение от адв. П.З., защитник на подсъдимия, с която се иска отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и оправдаване на неговия подзащитен. В жалбата се иска събиране на доказателства – разпит на св. М.Д.и назначаване на КСМАЕ.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, а така също и допускане изготвянето на нови експертизи.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП оспорва жалбата. Намира, че от събраните от първата инстанция доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият П. е извършил вмененото му деяние. Прокурорът счита, че от приетата КСМАЕ се установява механизмът на ПТП, както и че ударът е настъпил в следствие високата скорост и поведението на водача на автомобила и е могъл да бъде избегнат при своевременна реакция от негова страна. Намира за доказана и причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и причинените на пострадалата травматични увреждания. Моли постановената присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия – адв. З., поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционната присъда. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, основана единствено върху показанията на пострадалата пешеходка. Изтъква противоречия в показанията на разпитаните свидетели относно мястото на удара и посоката на движение на пострадалата. Оспорва твърденията на прокуратурата за изяснена причинно-следствена връзка между несъобразените действия на водача и пострадалото лице. Намира, че в хода на първоинстанционното следствие са останали неизяснени съществени елементи от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение и моли съда да оправдае подсъдимия.

При наличието на предпоставките на чл.269 ал.3 НПК делото пред въззивната инстанция се разглежда в отсъствие на подсъдимия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, подробно обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал въззивният съд достигна до следните фактически изводи, идентични с установената от Софийски районен съд фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.М.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ *** ****и постоянен адрес:*** ****, със средно образование, студент, работещ, женен, ЕГН: **********, неосъждан.

На

06.01.2012 година преди 18:30 часа в гр. София свидетелката Б.Н.слязла на спирката на трамвай номер 20 на бул. „Шипченски проход“ и тръгнала пеша по левия тротоар на ул. „Иван Димитров – Куклата“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Гео Милев“. На кръстовището, на отсрещния тротоар, от същата страна от която се движела свидетелката Б.Н.се намирала сладкарница „Неделя“, а след кръстовището улицата „Иван Димитров – Куклата“ започвала да се нарича улица „Слатинска“. Свидетелката се движела с нормален ход, без да бърза и когато стигнала на кръстовището, образувано от ул. „Иван Димитров – Куклата“ (ул. „Слатинска“) и ул. „Гео Милев“, пострадалата Н.изчакала да й светне зелен светофар и предприела пресичане като се движела по пешеходната пътека, представляваща продължението на левия тротоар на ул. „Иван Димитров – Куклата“ към ул. „Слатинска“, а посоката ѝ на движение била към тротоара в близост до сладкарница Неделя. Тогава около 18:30 часа, подсъдимият Н.П. управлявал лек автомобил „Ситроен Саксо“ с peг. № *******, като автомобилът се движел по ул. „Гео Милев“ с посока на движение от бул. „Цветан Лазаров“ към ул. „Николай Коперник“ (към Румънското посолство), със скорост не по-ниска от 70 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.

Пътната настилка била асфалтова, мокра, без неравности и наклони, движението по пътя било интензивно, а времето било облачно и тъмно, но видимостта била добра поради работещото улично осветление. Когато подсъдимият Н.П. стигнал с управлявания от него лек автомобил до кръстовището образувано от улиците „Гео Милев“ и ул. „Иван Димитров – Куклата“, чието продължение била ул. „Слатинска“, преминал през кръстовището със скорост не по-малко от 70 км/ч и тогава настъпил удар между автомобила, управляван от подсъдимия Н.П. и пешеходката Б.Н., която се намирала на пешеходната пътека след кръстовището, считано по посока на движение на автомобила (на пешеходната пътека представляваща продължението на ул. „Иван Димитров – Куклата“ към ул. „Слатинска“), като пострадалата Б.Н.се движела към Сладкарница Неделя отляво - надясно, считано по посока на движението на автомобила. В резултат на настъпилия удар между лекия автомобил и пешеходката, на последната ѝ били причинени редица увреждания. 

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Н.С.(л.

31-33 от ДП), при ПТП на 06.01.2012 г. Б.Н.е получила следните травматични увреждания: счупване на дясната мишнична кост - имайки предвид локализацията (диафизарно), морфологията (фрагментарно с разместване) и начинът на лечение (оперативно) на счупването, то на Н.е било причинено трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник (дясната ръка) за период, повече от 30 дни; разкъсване на вътрешната странична връзка на дясната коленна става - имайки предвид локализацията (на коляното), морфологията и начинът на лечение (оперативно) на увреждането, то на пострадалата Н.е било причинено трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник (десния крак) за период повече от 30 дни; счупване на дясната лонна кост на таза - имайки предвид локализацията, морфологията и начинът на лечение (неоперативно) на счупването, както и на функционалната връзка на таза с долните крайници (краката), то на пострадалата Н.е било причинено трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник (десния крак) за период повече от 30 дни; счупване на основата на черепа, с контузия на мозъка-на пострадалата Н.е било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, независимо дали в някой момент след травмата тя е изпаднала или не в безсъзнателно състояние; разкъсване на тъпанчевата мембрана (тъпанчето) на дясното ухо - причинило е на Б.Н.временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице П. Д.(л. 38-45 от ДП), се установява, че от техническа гледна точка мястото на удара е определен по дължината пътното платно - на пешеходната пътека, след кръстовището, считано за посоката на движение на автомобила, а по широчината на пътното платно - на около 4 метра в ляво от десния край на пътното платно, считано за посоката на движение на автомобила. Въз основа на намерените деформации на автомобила, скоростта му към момента на удара е била не по-малка от 70 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост на движение около 70 км/ч е около 64 метра. Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост на движение 50 км/ч е около 38 метра. При сравняване на осветената зона пред автомобила с опасната му зона за спиране се вижда, че при 70 км/ч водачът се е движил със скорост, която не му е позволявала да спре в рамките на осветената зона; за да може да спре в осветената зона е следвало да се движи със скорост по-ниска от 60 км/ч. На процесното място е имало и работещо улично осветление и видимостта не е била само на фаровете на автомобила. Експертизата е разгледала, съобразявайки се с показанията на пострадалата и намерените травми от дясната й страна, произшествието при пресичане в посока от ляво на дясно за лекия автомобил в два варианта: в момента на тръгване и навлизане на пешеходката на пътното платно от ляво на дясно, предната част на автомобила е отстояла на около 134 метра от мястото на удара при бърз ход на пешеходката; в момента на преминаване на пешеходката през разделителната линия на пътното платно от ляво на дясно предната част на процесния автомобил е отстояла на около 23 метра от мястото на удара при бърз ход на пешеходката. Експертизата е разгледала и варианта за пресичане на пешеходката от дясно на ляво, считано по посока на движение на автомобила, като е приела, че в момента на тръгване и навлизане на пешеходката на пътното платно от дясно на ляво, предната част на процесния автомобил е отстояла на 39 метра от мястото на удара при бърз ход на пешеходката. При пресичане от ляво на дясно, от техническа и професионална гледна точка и при сравняване на опасната зона за спиране на автомобила 64 метра при скорост на движение на автомобила със 70 км/ч, с възможността за възприемане на началото на пресичането на пешеходката в пътното платно, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране; за момента на преминаване на пешеходката през разделителната линия на пътното платно, ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. При пресичане от дясно на ляво, от техническа и професионална гледна точка при сравняване на опасната зона за спиране 64 метра при скорост на движение на автомобила със 70 км/ч, с възможността за възприемане на началото на пресичането на пешеходката в пътното платно, ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Ако водачът се беше движил със скорост от 50 км/ч, то тогава би могъл да предотврати удара. При разпита на вещото лице Д.в съдебно заседание, на л. 199 и сл. от делото, същият допълва, че ако пешеходката е пресичала от дясно на ляво, и съобразявайки, че травмите й са отдясно, то тогава според вещото лице, тя би следвало да се е обърнала, все едно, че ще се връща, което още повече би увеличило отстоянието й от това, което експерта е изчислил, което сочи че ударът би бил предотвратим.

Заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Н.С.и П. Д.(л. 259-270 от делото), е достигнало до извод, съобразявайки се с морфологията и локализацията на травматичните увреждания на пешеходката, в комплекс с повредите по лекия автомобил (счупване или подбиване на престилка, броня, капак на двигателя, челно стъкло и таван - отпред, почти по средата), че същите добре отговарят да са получени от удар на предната част на автомобила по дясната странична повърхност на тялото на пешеходката. В нормални условия тези травми съответстват на пресичане от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила. Експертизата е очертала няколко фази на автомобилната травма „блъскане на пешеходка от предната част на лек автомобил“, които добре обясняват локализацията и морфологията на травматичните увреждания на пострадалата, както и повредите на автомобила, както следва: първоначалният инициалният удар от автомобила е нанесен в областта на външната странична повърхност на дясното коляно, при което от прекомерното разтягане в колянната област се е получило разкъсване на вътрешната странична връзка на дясна колянна става и счупването отпред на престилката и бронята на автомобила; поради нивото на удара от лекия автомобил под масовия център на тежестта на тялото на пострадалата, е последвало възкачване, падане и удряне на дясната повърхност на тялото й върху капака на двигателя, челното стъкло и тавана на автомобила, при което са се получили счупването на таза, дясна мишница и главата отдясно, както и подбитостите по капака и тавана, заедно със счупването на предното стъкло; последвало е носене и отблъскване на тялото от автомобила, с последващо падане на пострадалата с обратната (лявата) страна на тялото си върху терена, при което са се получили уврежданията на меките й тъкани, както самата пострадала съобщава. В резюме механизмът на получаване на повредите по автомобила и на травматичните увреждания на пострадалата Н., сочи за удар от предната част на автомобила, по дясната страна на тялото й, което съответства за посока на пресичане от ляво на дясно пред автомобила. Тъй като първоначалният удар от автомобила съответства да е нанесен по дясната повърхност на тялото на пешеходката, за да се осъществи това при пресичане на същата от дясно на ляво пред автомобила, следва пешеходката задължително да се обърне (да завърти тялото си) на 180 градуса, за да се осъществи инициалният удар от автомобила по външната повърхност на дясното коляно. При отговорите на останалите поставени задачи, комплексната експертиза не е достигнала до промяна на изводите си, с изключение на отговора на пета задача от АТЕ, в частта където е обсъждана възможността, пешеходката да е пресичала от дясно на ляво. При този вариант експертизата е променила заключението си, като е приела, че в момента на тръгване и навлизане на пешеходката в пътното платно от дясно на ляво, предната част на процесния автомобил е отстояла на около 68 метра от мястото на удара, при бърз ход на пешеходката, като това увеличено разстояние не е променило изводите на експертизата на предотвратимост на удара и при тази посока на пресичане.