Решение № 274 от 05.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Т.ова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000355 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба, предявена от името на Р. М.

Х., чрез пълномощник адв. Николов срещу решение № 12 от 31.03.2022г. по т.д. № 99/2021 г. по описа на ОС Търговище в частта, с която е бил отхвърлен предявен от него на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“Бул Инс“АДгр.София частичен иск за определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени на пострадал ищец от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за горница над 12 000лв. до размер от 18 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като са определени и разноски в тежест на ищеца.

Жалбата с вх.№ 1357/26.04.22 е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Въззвиникът е бил освободен от внасяне на такси. Жалбата отговаря и на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият застраховател ЗД“Бул Инс“АД, чрез пълномощник е упражнил право на отговор по жалбата.

Първоинстанционният съд е разгледал в определение № 79/04.05.2022г.

1 искане по чл. 248 ГПК. Въззивникът Р. М. Х. е подал частна жалба вх. № 1731/26.05.2022г срещу отхвърлянето на молбата му за изменение на размера на възложените му разноски, чрез намаляване на хонорара на адвокат до минимален размер от 1284лв, съответно на направено възражение за прекомерност.

Насрещната страна е заявила след срока по чл. 276 ал.1 ГПК бланкетно становище по частната жалба.

Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на ЧАСТ от подлежащ на обжалване акт, с който претенцията на жалбоподателя е отхвърлена по същество. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Макар, че в диспозитива ищецът Х. е посочен с бащино име Х., доколкото данните за единен граждански номер на въззивника несъмнено го индивидуализират като пострадалото лице, предявило претенция като главна страна в първата инстанция, въззивният съд преценява, че отстранимата грешка не е пречка за провеждане на въззивния контрол по обжалваната част от акта.

Доколкото изрично предвиденото в закона като самостоятелно обжалваемо определяне на отговорността за разноски е обусловено от разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на ищеца, съдът преценява че се налага общо произнасяне по решението и обжалваното определение. Насрещната защита по частната жалба се изчерпва с бланкетно становище, поради което пропуснатия срок е без значение.

Пълномощниците на страните са овластени за защита във всички инстанции. Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество и определянето на разноските е допустимо.

Въззивникът Х., чрез адв. Н. Д. излага оплаквания за необоснованост на изводите на съда при разглеждане на възражението за съпричиняване, като сочи, че безспорно установените факти по движение на нерегистрирана като МПС мотофрезата по пътното платно сами по себе си не могат да се включват в причинно-следствената верига на инцидента в конкретната пътна обстановка, тъй като опасността за движенето несъмнено е създадена единствено и само от застрахования водач, управлявал с висока скорост МПС без каквото и да е поведение за избягване на удара. Счита, че като е уважил по предположение възражението на насрещната страна, съдът е допуснал и нарушение на закона и моли за пълното му отхвърляне и присъждане на горницата от нередуцирано признато като справедлив еквивалент на вредите обезщетение от 18 000лв. Жалбоподателят счита, че незаконосъобразно и неправилно съдът при разглеждана на възражение за прекомерност на хонорара на представителя на застрахователя е пренебрегнал реалната правна сложност и извършените действия по защита от пълномощника, подал само молба със списък за разноски. Същевременно сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, като не е намалил адвокатско възнаграждение от 1512 лв. с ДДС, до минимум, който следва да е съобразен с цената на услуга на юрисконсулт, без съда да е 2 обвързан от Наредба, чието въвеждане ограничава конкуренция в областта на адвокатските услуги и прилагането й от съда без да се отчита спецификата на делото води до нарушение по чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Пред въззивният съд доводите за начално и цялостно причиняване на произшествието се поддържат в писмено становище по същество, наред с оплакванията по нарушенията, допуснати от съда при отчитане на действителната сложност на извършената от пълномощника на насрещната страна услуга. Моли за отмяна на обжалваната част от неправилното решение и уважаване на иска за неимуществените вреди в целия определен размер, както и редуциране на разноските до предвиден в Наредба минимум с ДДС.

Въззиваемият застраховател, чрез пълномощник адв. Т. Д. оспорва жалбата с доводи за правилно преценено значение на обстоятелството по управление на нерегистрирано МПС, с което е създадена предпоставката за самото произшествие. Евентуално насрещно възразява, че дори и без редуциране, посочения от ищеца размер от 18 000лв е явно несъразмерен на вида и интензитета на получените от пострадалия увреждания, а вече определения размер от 12 000лв е съответен на справедлива компенсация на такъв вид вреди. Счита, че няма основание за присъждане на каквато и да е сума над този размер. Позовава се бланкетно на законосъобразно определяне на разноските в първа инстанция.

В писмено становище по съществото на делото поддържа доводите за неоснователност на двете жалби и моли за потвърждаване на обжалваната част от решението и определението по чл. 248 ГПК.

И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за настоящата инстанция, като само въззивникът е посочили конкретно искане за изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатна услуга в списък по чл. 80 ГПК (л. 46).

По въззивната жалба:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на предявената от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на само 30 000лв от дължимо застрахователно обезщетение, поискано но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 50 000лв. по задължителната застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 29.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Ползващият се от застраховката пострадал участник в движението Р. Х. (управляващ мотофреза с прикачено ремарке) е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от телесни увреждания(счупване на лявата ключица, охлузна рана на лявата подбедрица и порезна рана на корема), както и психически дискомфорт и стрес и други негативни изживявания, в резултат на ПТП, предизвикано на 04.07. 2021г. в гр.Опака от водача А. Д. М., застрахован за управление на л.а. “Опел Зафира“, 3 рег.№ Т 95-20 ВТ при ответното търговско дружество. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия ищец. Изрично е заявено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия пострадал, като са конкретизирани твърдения за допуснати нарушения от негова страна като водач, управлявал превозно средство в нарушение на правилата за движение (не се е движил възможно най-вдясно по платното и на ремаркето, закачено за нерегистрираната мотофрезата не са били монтирани изправни светлини, стопове и мигачи).

Решението, в частта, с която е била присъдена сумата от 12 000лв., като дължимо обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на уведомяване на застрахователя до окончателно изплащане, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП при управление на л.а. “Опел Зафира“, рег.№ Т 95-20 ВТ.

Същевременно не е обжалвано и отхвърлянето на претенцията над 18 000лв до предявения частичен размер от 30 000лв, което налага и настоящият съд да се ограничи при отчитането на справедливия еквивалент за комплекса от негативни последици за здравето и психиката на пострадалия до този максимален размер.

Обжалваната част от съдебното решение визира само горница от 6000лв., съответна на 1/3 от компенсацията, отхвърлена поради уваженото възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия водач.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на автоексперт въз основа на официално удостоверени в протоколи от ПТП, оглед на местопроизшествие и МПС и фотоалбум следи от движение на двете превозни средства и техническите им параметри. Няма спор, че ударът е настъпил на 04.07.2021г. на ул.“Братя Освободители“№24, в светлата част на денонощието-8.45ч, при добра видимост, сухо и гладко пътно платно, на прав участък от пътя с две пътни ленти, разделени с бяла непрекъсната линия, като двамата участника в движението са се движили в рамките на разрешена скорост(50 км./ч )в една и съща посока в дясната лента. Скоростта на мотофрезата, управлявана от Х. е била 12.3 км/ч, а на лекия автомобил зад него-37.3 км/ч., като водачът М. без извинителна причина не съобразил поведението си с движещия се пред него мотоблок и нито е намалил скоростта до поддържане на безопасна дистанция, нито е предприел възможно в този участък изпреварване при липса на други участници в насрещното платно. Макар точната причина на това поведение на застрахования да не установена, няма никакво съмнение, че мотофрезата и ремаркето са били ясно видими като препятствие за движението от идващ зад 4 тях водач, като за автомобилиста са съществували поне два варианта за избягване на вредоносния удар, който е настъпил в предна дясна част на автомобила и задната лява част на ремаркето и е причинил скъсване на теглича, преобръщането на двуколесната мотофреза, изхлузването на нефиксирана седалка на платното и падане на Х. в страничната затревена площ върху купчина дърва за огрев.

Безспорно е установено и поведението на пострадалия, който се е движил по пътно платно в населено място с нерегистрирано като МПС двуколесно средство, формирано от мотокултиватор със самоделно ремарке без оборудване с изправни светлини, стопове и мигачи.

При така установените безспорно факти, въззивният съд намира оплакванията на въззивника за отчасти основателни.

Действително използването на нерегистрирано превозно средство за движение по обществен път представлява нарушение на правилата за движение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Само по себе си обаче това обстоятелство няма пряко отношение към причиняването на ПТП, тъй като не простото използване за превоз по улицата на мотоблока представлява съзнателно поемане на повишен риск или необоснованото му игнориране (по критериите във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предпоставила и приемането на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл, оплакването за необоснован извод на първата инстанция за рисково поведение на пострадалия отразило се в съотношение 1/3 с противоправното виновно поведение на застрахования е основателно и това налага въззивният съд да изложи собствени мотиви по преценка на безспорно установените факти.