Решение № 880 от 27.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000503097 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 29.05.23г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 3097/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1 - 16 състав от 31.03.22г. по г.д. № 5783/19г. са уважени /частично: до размера на сумата 19 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 18.11.18г./ искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на В. Р. против В. М..

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От В. М. – изцяло /в посочените осъдителни части/.

От В. Р. – частично /в отхвърлителната част, касаеща иска за неимуществени вреди: ищецът претендира да му бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на още 30 800 лева, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 31.07.14г./.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в рамките на производството пред СГС/ писмени и гласни доказателства /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Не се спори /а този факт е и надлежно удостоверен – доказан по делото/, че: в периода 14г. – 18г. ответникът е коментирал /в 16 броя статии, в публикации в интернет и в телевизионно предаване/ личността на ищеца. Авторството на посочените коментари и 1 съдържанието им – не е спорно по делото /двете обстоятелства са и удостоверени с надлежни доказателства/.

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради изразени от ответника обидни и клеветнически твърдения/ неимуществени вреди. С оглед това В. Р. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на В. М..

Ответникът поддържа, че предпоставките по чл. 45 от ЗЗД не са удостоверени /доказани/ надлежно в процеса. С оглед това В. М. претендира исковете /главен и акцесорен/ да бъдат отхвърлени.

Жалбите са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

От една страна /принципно/:

Не е налице процесуална пречка /допустимо е – предвид съображенията, изложени в Решение на ВКС от 12.06.15г. по г.д. № 7046 от 14г./ в случая /подобно на идентични хипотези/ да са се претендира /и да бъде присъдено/ едно глобално обезщетение за неимуществени вреди - независимо, че процесният деликт е бил осъществен от ответника /предвид следващите съображения/ с различни деяния, извършени в широк времеви диапазон. В тази връзка:

Посоченият съдебен акт на ВКС /в същата насока са и принципните постановки на чл. 26 от НК във връзка с нормите по раздел 7-ми от НК – преценени в съвкупност, които законови текстове могат да бъдат съобразени в случая по аналогия, предвид обстоятелството, че процесните вреди се претендират като следствие от обиди и клевети/ защитава тезата, че: когато непозволеното увреждане /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ е било осъществено с поредица от деяния /обективно, логически, смислово свързани помежду си/ на пострадалото лице се следва само едно /глобално/ обезщетение /размерът на което следва да отчита натрупаният негативен ефект на всички деяния – преценени в съвкупност/. В такива случаи /при продължавано във времето непозволено увреждане/ ищецът се явява освободен от задължението да разграничава иска си на отделни видови деликти /обиди, клевети/ и на отделни обезщетения /преди всичко поради това, че такова разграничение или е практически невъзможно, или не може да бъде обосновано и защитено житейски/.

Настоящият съдебен състава споделя доводите на ВКС /същите кореспондират с логиката на закона и преди всичко с житейската логика/. В същата принципна насока е и постановката по т. 11 от ТР №3/05г. на ВКС. В контекста на изложеното:

Правораздавателният подход на СГС /първоинстанционният съдия първо е разделил обезщетението на отделни суми - съотнесени към отделните етапи на продължаваното във времето непозволено увреждане и едва след това е определил и присъдил един глобален размер обезщетение/ не представлява отклонение от цитираната съдебна практика: този подход е използван единствено за яснота - за да бъде обяснен /конкретизиран/ начинът, по който съдът е определил /изчислил/ дължимото обезщетение 2

/иначе крайно определената глобална сума би се явила фиксирана по размер изцяло произволно и без никаква обосновка/.

С оглед изложеното:

Процесуалното възражение на жалбоподателя В. М., че съдебното решение е недопустимо /като постановено по нередовна искова молба/ се явява неоснователно. Тезата на ответника /в посочената насока/ би позволила /в противоречие с логиката на закона, а и с житейската логика/ да се претендират /в подобни хипотези/ самостоятелни обезщетения – за всеки отделен пасаж от даден текст, за всяко отделно изречение, за всяка отделна дума и т.н.

По същите съображения /а и предвид конкретното правило на чл. 270, ал. 4 от ГПК/ се явява неоснователно и възражението, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо /като постановено от родово некомпетентен съд/.

Обстоятелството, че публично заявеното /и разпространено сред широка обществена аудитория/ негативно отношение на ответника към личността на ищеца преповтаря /изцяло или частично/ подобни мнения /отношения, оценки/ и на трети лица – принципно не може /дори и да се приеме за надлежно доказано в процеса/ да освободи В. М. от отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Още повече: съдържанието на всички изявления /коментари, оценки, съждения, изводи и т.н. - преценени като конкретни изрази, съответно като цялостна логика и смисъл/ ясно /еднозначно/ сочи, че ответникът не преповтаря /не цитира/ мнения на други лица, а напротив – заявява категорично своята лична позиция /явна и открита неприязън/ спрямо личността на ищеца. В същата връзка: право на ищеца е да прецени /и предвид правилата на чл. 122 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД/ срещу кое точно лице /делинквент/ да заяви своята претенция.

Обстоятелството, че самият ищец е извършвал /назад във времето/ подобни деяния /изразявал е за трети лица публично негативни мнения и оценки, които надхвърлят добрия тон/ може само /дори да се приеме за надлежно удостоверено в процеса/ да обоснове отговорност на В. Р. по чл. 45 от ЗЗД /спрямо съответните пострадали трети лица/, но не и да изключи деликтната отговорност на ответника.

Фактът, че между страните е бил висящ /и впоследствие прекратен по искане на тъжителя В. Р./ наказателен спор за обида и клевета – принципно не съставлява пречка процесните вреди да бъдат заявени /в това число и повторно/ в граждански процес /при условията вече на деликтна отговорност/: такава пречка би била налице /с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК/ само при постановена оправдателна присъда на наказателния съд.

Фактът, че ищецът е бил поставен /през процесния период/ в състояние на психическо напрежение /стрес/ заради други фактори /различни и независими от поведението на ответника; например заради влошеното си здравословно състояние или заради емоционалната си натовареност при осъществяване на възложената му държавна и управленска дейност/ не може /дори да се приеме за надлежно доказан в процеса/ да дерогира имуществена отговорност на В. М. /предвид следващите съображения, обосноваващи извода, че наличието на причинно-следствената връзка между продължавания 3 деликт и заявените неимуществени вреди е удостоверено в процеса/.

От друга страна /конкретно досежно основанието на иска/:

Фактът, че ищецът е човек на изкуството /скулптор/ с богата /многогодишна/ творческа кариера /дейност/ е публично известен. Този факт е и надлежно удостоверен /доказан/ в процеса с писмени /а и с гласни/ доказателства.

Личността на В. Р. е очертана /в процесните 16 броя статии, публикации в интернет и телевизионно предаване/ по следния начин /в контекста на следните изрази/: ищецът е „обект“, ищецът е „това нещо“, ищецът е „обикновен нашенски тарикат“, ищецът е човек, чиято „биография може да бъде предмет на научно изследване от обикновени работници в градската чистота“, ищецът е „самоизмислена персона“, ищецът е човек, който „не е правил паметник през живота си“, ищецът е „обект с кулинарен примитив“, ищецът е „завистник“, ищецът е „телесно и душевно нечистоплътен“, ищецът е „човек с ракиени фантазии“, ищецът е „червясал от мечти за келепир мозък, чиято глупост ражда тор“, ищецът е човек, когото „никой не е виждал с чук и с длето“, ищецът е „измислен герой с търбух“, ищецът е „човек, който пуска стомашни газове в периодичния печат“, ищецът е „Алекова карикатура“, ищецът е „човек с пандизчийска татуировка на ръката“, ищецът е „съмнителен скулптор без нито една творба“, ищецът „не отговаря на термина творец“, ищецът е човек с „елитна простотия и нулева грамотност“, ищецът е „странна персона, нарекла се скулптор по случайност“, ищецът е „с измислена биография“, ищецът е „човек, който не е докосвал камък“, ищецът е „зает с малки водки“, ищецът е „представящ се като скулптор“, ищецът е „човек с мулташка простотия“, ищецът е човек „който е превърнал простотията в национален стандарт, мерна единица за просперитет и забогатяване“, ищецът е „кроманьон“, ищецът е „фанфарон“, ищецът е „човек с уродлива перверзия и емблематична мултащина“, ищецът е човек, чието име е „създадено от журналисти“, ищецът е човек, чиято публика е “събирана зорлем“, ищецът е човек „гладен и обществен некадърник“, ищецът е човек „овластен и простоват урод“ и други подобни /в този дух и смисъл/.

Граматическото /съответно – логическото и смислово/ съдържание на изброените изрази /квалификации, оценки/ обосновава еднозначно /категорично/ следните изводи: всички изявления /в какъвто и контекст да бъдат преценявани/ са сами по себе си /по своето естество/ явно /очевидно/ обидни /унизителни за честта и достойнството на ищеца – по смисъла на чл. 146 от НК/; всички изявления касаят личността и твореца В. Р. /а не политика В. Р./.

Останалата част от изявленията на ответника /обективирани в процесните в 16 броя статии, публикации в интернет и телевизионно предаване/ създават /пряко или косвено/ внушение, че В. Р. е съпричастен към /или симпатизира на/ групировка, която се е занимавала с неправомерна /или престъпна/ дейност, че е злоупотребявал с държавни средства /в качеството си на министър/, че е придобил /натрупал/ средствата си чрез неправомерна /незаконна/ дейност и т.н. /все в този аспект и смисъл/. Свидетелство за това са изрази като: „главен М. и милионер“, „част от управляващата мафия“, „емблематична 4 мултащина“, „рушвет“, „откъде са тези пари, тези дворци“, „от целувките с К.“, „мултидарения от И. П. от село ***“, „сърбят го ръцете“, кражбата би застрашила една измислена биография“, „не музей, а плячка“, „откровена корупция на най-високо ниво“, „министърът, който по време на министерстването си стана милионер, известен като г-н Главен М. сега ще стане милиардер“, „халал да са им парите, нека се удавят в собствените си пари“, „изгоряха милиони европейски пари или милиони лева бюджетни средства“, „в социалистическия музей на Р. има копия и незаконни неща“, „как държавата подпомогна носителя на високата титла Главен М. и милионер, как му плати черпнята, делегацията и рекламата; всичко това с нашите, вашите пари“ и други подобни /в този дух и смисъл/.

Изброените твърдения /които по естеството си се явяват клеветнически по смисъла на чл. 147 от НК/ не могат да се окачествят като верни /по смисъла на чл. 147, ал. 2 от НК/ доколкото не са подкрепени в процеса с надлежни доказателства /липсват доказателства ищецът да е бил осъждан за финансови или други вид престъпления; да е бил съпричастен към престъпна или друг вид незаконна дейност; такъв вид обстоятелства – не могат да бъдат предполагани; същите подлежат на установяване с влязъл в сила акт на съответен държавен орган – съдебен, финансов и т.н./.