Решение № 2447 от 14.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2447 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110161558 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 328823/17.10.2024 г., о т *********, ЕИК ******, ******** срещу В. Б. И. с ЕГН:**********, с адрес: ********, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4226.20 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 654.15 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г., изчислена върху платена главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., включваща и лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., върху главницата за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да 1 се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4 8 . 8 5 лева главница за периода м.04.2021 г. до м.04.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 11.26 лева лихва за периода 14.06.2021 г. до 15.05.2024 г., изчислени върху главница от 48.85 лева за които суми има издадена Заповед № 19881/28.06.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 35514/2024 по описа на СРС, за абонатен номер ****, ID номер ****, инсталация № 4000313988, за топлоснабден имот *********.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

С допълнителна молба уточнява, че исковата претенция се състои от три фактури: фактура 1013909291, издадена на 31.07.2021 г. и обхваща периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., като къщата е на обща стойност 1644,84 лв.; фактура 1019343788, издадена на 31.07.2022 г. и обхваща периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., като къщата е на обща стойност 1926,77 лв.; фактура 1026877491, издадена на 31.07.2023 г. и обхваща периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г., като къщата е на обща стойност 2299,43 лв.

Посочва, че стойността на претендираната от тях фактура 1013909291 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е намалена с изравнителна фактура на 1332.53 лв. За същата фактура са сторени две плащания на 05.01.2022 г. в размер на 574 лв. и от 23.05.2022 г. в размер на 758,53 лв. Тези плащания са сторени след изтичане на 45 - дневния срок предвиден в общите условия, т.е. клиентът е изпаднал в забава. Доколкото законът предвижда, че с плащането се погасява най - обременяващото задължение, то сумата от 1332.53 лв. е 2 послужила за погасяване на главницата, която е лихвоносно задължение, но не е стигнала за погасяване на мораторната лихва от дата на изпадане в забава, а именно 15.09.2021 г. до датата на погасяване на главницата - 23.05.2022 г. За същият период е начислена мораторна лихва в размер на 42,92 лв., която не е погасена към датата на образуване на заповедното производство.

Сочи, че стойността на мораторната лихва начислена върху фактура с № 1019343788, издадена на 31.07.2022 г. на обща стойност 1926,77 лв. е в размер на 401,80 лв., а стойността на мораторната лихва начислена върху фактура с № 1026877491, издадена на 31.07.2023 г. на обща стойност 2299,43 лв. е в размер на 209,43 лв.

Посочва, че претендират законна лихва за забава от 11.06.2024 – дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ********, IBAN: ******* BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез неговия адвокат, оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва да се дължи такса за сградна инсталация, тъй като няма общи части. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. Не е попълнено. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат в о.с.з.

Поддържа ОИМ. Твърди, че не следва да се начислява сградна инсталация, тъй като сградата няма такава. Моли съда да приложи Правото на ЕС. Твърди, че няма общи части. В устните състезания уточнява, че давността е настъпила за месец май и юни 2021 година. Моли съда да отхвърли претенциите.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 52135/27.12.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 65-73 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални 3 предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № № 52135/27.12.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л . 65-73 от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от н.а. от 31.01.2017 г., ответникът В. Б. И. е купила недвижим имот, находящ се в ********* (л.18-20 от делото). Същият представлява именно процесния имот. Видно от заявление - декларация, ответникът е направил волеизявление към ищцовото дружество, че иска да й бъде открита партида на процесния имот (л.23-24 от делото).

С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 4 регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 96-105 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото са допуснати и въпроси, зададени от ответника. От отговора на тези въпроси, както и от защитата на заключението в о.с.з., експертът установява, че от техническа гледна точка няма сградна инсталация – няма общи части, но от нормативна има. Това е така, тъй като на АС има един общ топломер, който за зимния сезон няма как да покаже разделени стойности за БГВ и отопление. За да има ежемесечно отчитане, без сградна инсталация, трябва да има минимум 2 общи топломера, а не един както е сега. При това положение заключението и експертът установяват, че е необходимо да има сградна инсталация и тази сума е правило начислена в сметките. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че начислената сума за сградна инсталация не представлява от техническа гледна точка общи части, а служи като буфер за изравняване на сметките с оглед липсата на два отделни общи топломера на АС. Затова и вещото лице установява, че няма общи части и не са начислявани суми за общи части, а компонентата сградна инсталация служи, за да се получат правилни сметки.