Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 269 от 13.11.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
513/2026
Подписан
13.11.2026

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Ботевград, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20261810100513 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба (ИМ) на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № *, срещу АГЕНЦИЯ „П. И.“ (*), ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В ИМ се твърди, че на 07.12.2021 г., около 17:30 ч., на първокласен път * при км 183+000, в района на с. Н., лек автомобил „*“, модел „*“, с рег. № *, управляван от Р. Г. С. и собственост на „*“ ЕООД, попаднал в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно. Уврежданията са по предния десен спойлер на бронята за подмяна, предната облицовка – предния десен подкалник за подмяна, предната дясна гума RIKEN SNOW 245/45-R18 DOT2221 за подмяна, предната дясна алуминиева джанта за подмяна, облицовката на десния праг за ремонт, задната дясна гума RIKEN SNOW XL 245/45-R18 DOT2221 за подмяна, десния праг (кора) за подмяна и боядисване, десния накрайник на кормилната щанга за подмяна и дясната напречна кормилна щанга за подмяна.

Към датата на произшествието автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ с полица № *, със срок на пок*ие от 04.06.2021 г. до 03.06.2022 г. С анекс от 16.07.2021 г. бил променен регистрационният номер на автомобила от * на *. По щета № 0601-1261-21-000070 било определено обезщетение за ремонта в размер на 920,70 лв., а за репатриране били направени разходи от 84,00 лв. На 05.01.2022 г. ищецът превел по сметка на собственика 722,16 лв., а остатъкът до пълния размер на обезщетението бил погасен чрез прихващане на дължима застрахователна премия. Общият размер на удовлетвореното застрахователно вземане бил 1 004,70 лв.

С писмо изх. № 2064 от 21.03.2022 г., получено в Областно пътно управление – С. с вх. № 53-00-379 от 22.03.2022 г., * била поканена да възстанови изплатеното обезщетение, 1 но плащане не последвало. По заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 19450/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 145 състав, издадена била заповед за изпълнение и длъжникът възразил срещу нея.

Ищецът моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи 1 376,06 лв., от които 1 004,70 лв. главница и 371,36 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 22.04.2022 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото и в заповедното производство.

В отговора на ИМ (ОИМ) * оспорва иска по основание и размер. Възразява, че не са доказани валидното застрахователно правоотношение и пок*ието на риска, оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП и поддържа, че не са установени механизмът на произшествието, наличието и характеристиките на неравността, причинната връзка и размерът на вредите. Сочи липса на снимков материал и уведомяване на Областното пътно управление, прави възражения за съпричиняване поради несъобразена скорост и за изтекла петгодишна погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

На 07.12.2021 г., около 17:30 ч., на първокласен път * при км 183+000, в района на с.

Н., лек автомобил „*“, модел „*“, с рег. № *, управляван от Р. Г. С., попаднал в неравност на пътното платно. Към момента било тъмно, валял дъжд, а неравността била запълнена с вода и не се различавала от настилката; пътят не бил обозначен със знаци за опасност. В резултат на преминаването през неравността автомобилът получил увреждания по предната и задната дясна гума и джанта, бронята, подкалника, прага и кормилните елементи. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № * от 07.12.2021 г.

От показанията на свидетеля Р. Г. С., водач на автомобила, се установява, че той се движел със скорост около 30–40 км/ч при лоши метеорологични условия, в тъмната част на денонощието и при ограничена видимост. Свидетелят не видял неравността, тъй като била пок*а с вода, и не успял да я избегне. След произшествието подал сигнал на телефон 112, пристигнали служители на КАТ, а докато свидетелят чакал, още няколко автомобила преминали през същата неравност и спукали гуми. Процесният автомобил бил откаран с пътна помощ. Свидетелят е възприел непосредствено произшествието и последиците от него. Показанията му са последователни и се подкрепят от протокола за ПТП, уведомлението за застрахователното събитие и останалите писмени доказателства.

Окончателно посочените увреждания са отразени в опис-заключението по щета № ***-000070 от 10.12.2021 г. и са предмет на приетата съдебно-автотехническа експертиза (СТЕ). Вещото лице установява, че описаните деформации и повреди са технически съвместими с преминаване на автомобила през отрицателна денивелация на пътната настилка. В съчетание с разположението и характера на увредените части те са могли да настъпят по заявения механизъм; по делото не са установени данни за различен механизъм на увреждане. Необходимите средства за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени са определени от вещото лице на 2 936,46 лв. с ДДС. Разходът за репатриране е 84,00 лв. и е удостоверен с фактура от 08.12.2021 г. Следователно претендираните 920,70 лв. за ремонт и 84,00 лв. за репатриране не надхвърлят необходимите 2 средства за възстановяване на вредите.

Вещото лице посочва, че по делото няма приложени снимки на неравността и не са известни точните й физически размери, поради което не може да даде категоричен количествен извод за дълбочината й или да определи скоростта на автомобила. Това ограничение не опровергава самия факт на произшествието и причинната връзка: заключението потвърждава техническата възможност посочените увреждания да са настъпили по описания механизъм, а свидетелските показания и останалите доказателства го подкрепят. Липсват доказателства за алтернативна причина за уврежданията.

От застрахователна полица № *, анекса към нея, документите за заплатена премия и ликвидационната преписка се установява, че към датата на произшествието автомобилът е бил застрахован при ЗК „Л. И.“ АД по имуществена застраховка „Каско“. Анексът от 16.07.2021 г. установява промяната на регистрационния номер на *. По щетата е определено обезщетение от 920,70 лв. за вредите по автомобила, както и 84,00 лв. за пътна помощ. На 05.01.2022 г. е преведена сумата 722,16 лв., а сумата до пълния размер на определеното обезщетение е прихваната срещу дължима последна застрахователна премия в размер на 282,54 лв. Ответникът е признал извършеното плащане в предходното съдебно заседание.

Писмото за регресно плащане е получено от Областно пътно управление – С. на 22.03.2022 г. Процесният участък от път * е част от републиканската пътна мрежа, за чието стопанисване и поддържане отговаря *, но няма доказателства, че * е платила претендираната сума.

По правото:

Ботевградският районен съд намира, че е сезиран с установителен иск по чл. 422, ал.

1 ГПК за съществуване на вземане, предмет на заповедта за изпълнение , предявен от ЗК „Л.

И.“ АД срещу АГЕНЦИЯ „П. И.“. Вземането се основава на твърдяна суброгация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и на деликтната отговорност на ответника като възложител по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за вреди от поддържането на републиканския път, както и на чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно обезщетението за забава. Предмет на делото е съществуването на вземане за 1 004,70 лв. главница и 371,36 лв. мораторна лихва за периода от 22.04.2022 г. до 01.04.2025 г., както и законната лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до окончателното й плащане.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е указал на страните, че всяка от тях трябва да установи фактите, на които основава исканията или възраженията си. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на страните, че всички релевантни факти, посочени по-долу, са спорни, освен доколкото не бъдат признати.

За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже:

Първо, че между „*“ ЕООД и ЗК „Л. И.“ АД е съществувало валидно имуществено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за процесния автомобил, включително обхвата и срока на пок*ието, както и промяната на регистрационния номер от * на ВР5554СК;

Второ, че на 07.12.2021 г., около 17:30 ч., на път * при км 183+000, в посока с. Н., е настъпило твърдяното пътнотранспортно произшествие и че автомобилът е навлязъл в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на платното;

Трето, че от произшествието са причинени повреди по предния десен спойлер на бронята, предния десен подкалник, предната дясна гума и предната дясна джанта, облицовката на десния праг, задната дясна гума, дясната кора на прага, десния накрайник на кормилната щанга и дясната напречна кормилна щанга, както и че между неравността и тези повреди съществува пряка причинна връзка;

3

Четвърто, че стойността на възстановяването на вредите е 920,70 лв., а разходът за пътна помощ е 84,00 лв., или общо 1 004,70 лв., и че сумата съответства на действително необходимите и разумни разноски за обезщетяване на вредите от ПТП;

Пето, че ищецът е удовлетворил застрахования за общо 1 004,70 лв., като на 05.01.2022 г. е превел по банков път 722,16 лв. и е удържал 282,54 лв. за четвърта вноска по застрахователната полица, поради което е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и направените разноски, доколкото тези обстоятелства не се обхващат от признанието на ответника за извършеното плащане;

Шесто, че ищецът трябва да докаже, че * управлява и поддържа процесния републикански път и отговаря за възложената работа по поддържането му, включително за своевременното отстраняване или обозначаване на опасни неравности;

Седмо, размера и периода на претендираната мораторна лихва, в това число и извънсъдебната покана за доброволно плащане отправена до ответника, както и предпоставките за законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане на сумата, за което доказателствената тежест също се носи от застрахователя.

Противоправността на поведението е правен извод, който не се установява с отделно доказване. При доказване на вредите, причинната връзка и противоправното бездействие вината на лицата, на които е възложена работата, се предполага до доказване на противното по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът носи доказателствената тежест да обори тази презумпция и да установи фактите, на които основава възраженията си, включително наличието на сигнализация, предприети действия по поддържане на пътя и съпричиняване от страна на водача.

* носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основава възражението си за съпричиняване, включително конкретното поведение на водача и причинната му връзка с настъпването или размера на вредите. При позоваване от ищеца на спиране или прекъсване на погасителната давност той следва да установи обстоятелствата, от които извежда тези последици.

В случая представената застрахователна полица № * установява сключването на имуществена застраховка „Каско“ със срок на пок*ие от 04.06.2021 г. до 03.06.2022 г. В полицата автомобилът първоначално е посочен с рег. № *, а от анекса от 16.07.2021 г., свидетелството за регистрация и останалите документи за автомобила се установява промяната на регистрационния номер на ВР5554СК. Съвпадението на автомобила се установява и по данните за марката, модела и идентификационния му номер. Следователно към датата на произшествието между собственика на автомобила и ищеца е съществувало застрахователно правоотношение с пок*ие за процесния автомобил.