Решение № 21 от 18.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кюстендил, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20261500500051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 1716/15.12.2025 г., депозирана от взискателя в изпълнителното производство по изп.д20251510402111 по описа на ДСИ при Районен съд - Дупница – „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №5, чрез Адвокатско дружество „************“, с Булстат 177260136 и адв. А. Е. П. от САК, насочена против Постановление (именувано разпореждане) от 21.10.2025 г., с което е постановено от органа по принудително изпълнение да се приключи изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 от ГПК.

Към жалбата са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – длъжника Община Сапарева баня.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител не е изложил писмени мотиви по обжалваните действия.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното: След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че с молба от 15.08.2025 г. взискателят е представил пред ДСИ при ДРС изпълнителен лист против длъжника Община Сапарева баня е поискал да бъде образувано изпълнително дело за събиране на посочените в 1 него вземания – 104,15 лв. главница, 510 лв. разноски, лихва върху главницата от 05.09.2018 г., 360 лв. разноски за въззивната инстанция. Поискано е да бъдат събрани и разноските по изпълнението.

С оглед постъпилата молба е било образувано под № 20251510402111 от описа за 2025 г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена длъжника на 11.09.2023 г. В нея е било посочено, че общото задължение възлиза на сумата от 1205,51 към 29.08.2025 г.

На 26.09.2025 г. по делото е постъпила сумата от 1090,12 лв., както и 24 лв.

Тези суми са отразени като платени на самия изпълнителен лист, като е било доплатена и сумата от 125,39 лв.

С атакуваното постановление от 21.10.2025 г. производството по изпълнителното дело е било прекратено именно в хипотезата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, макар и да няма данни за платени разноски по изпълнението.

То е било съобщено на настоящия жалбоподател на 11.12.2025 г., а жалбата срещу него е постъпила с вх. № 1716/15.12.2025 г. от описа на СИС при ДРС.

С молба вх. № 1573/12.11.2025 г. взискателят е поискал да бъдат събрани още 200 лв. адвокатски хонорар без вкл. ДДС, или 240 лв. с вкл. ДДС, като едва с нея е ангажирал доказателства за извършването им. На тази молба е поставена резолюция от ДСИ, че делото е приключено с разпореждане от 21.10.2025 г., което подлежи на обжалване.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Законодателят не е предвидил самостоятелно право за взискателя (каквото качество тук има жалбоподателят) да обжалва постановлението за разноски съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК, за разлика от длъжника, на който по силата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са възложени такива права. Законът обаче, му гарантира възможността да обжалва отказа на ЧСИ/ДСИ да предприеме действия по принудително изпълнение на дължимите вземания, вкл. и вземания за разноски по изпълнителното дело, които са определени да са в тежест на длъжника. По аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК той разполага с възможност и да обжалва приключването на принудителното изпълнение.

В случая вземането за разноските по изпълнението се твърди, че не е било удовлетворено, респ. неправилно е приключено изпълнителното производство, заради което настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, заради което я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, поради следните съображения:

Нормата на чл. 433, ал. 2 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство с е приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Очевидно приключването на изпълнението в тази хипотеза, е обусловено от погасяване на задължението изцяло, вкл. за дължимите разноски по изпълнението. В случая по делото няма данни дължимите разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение да са били събрани от длъжника, макар и това е било поискано с молбата за образуване на изпълнителното дело. В тази молба е посочено, 2 че наред с разноските следва да се събере и адвокатски хонорар в размер на 200 лв. с пояснението, че фактура за това ще бъде приложена. Въпреки това не се установява тези суми да са събрани преди приключването на делото. Това обаче е било необходимо, т.к. задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В мотивите по т.2 на Тълкувателно решение №3/2015 от 10.07.2017 год. на ОСГТК, разноските по чл. 79 ГПК се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство и до неговото приключване. Следователно следва да се прецени какви разноски е направил взискателят към 21.10.2025 г. - датата на която съдебният изпълнител се е произнесъл и съответно каква част от тях се дължат от длъжника. Тук, както вече се посочи, са установени разноски на взискателя за платени такси по изпълнението, в т.ч. такса за образуване на делото в размер на 24,00 лв., такса по чл. 53 от ТДТССГПК – 125,39 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. без вкл. ДДС. От тях са събрани сумите за такси, но тези за платено адвокатско възнаграждение - не.

Посоченото безспорно е довод в подкрепа на извода, че не са били налице условията на чл. 433, ал. 2 от ГПК - за приключване на изпълнителното производство към дата на постановяване на атакувания акт на съдебния изпълнител.

Поради изложеното атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, като делото се върне на ДСИ при ДРС за продължаване на принудителните действия по него.

По разноските: В настоящето съдебно производство искания за присъждане на разноски не са заявени, заради което не следва произнасяне в т.см.

По обжалваемостта: Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – спр. чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане от 21.10.2025 г., с което е постановено от органа по принудително изпълнение при ДРС да се приключи изпълнителното производство по изп.д. № 20251510402111 от описа на СИС при ДРС, на основание чл.433, ал.2 от ГПК и

ВРЪЩА делото на ДСИ при ДРС за продължаване на принудителните действия по него съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ДСИ при КРС по изпълнително дело № 2111/2025 г. по описа на СИС при КРС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4