Определение № 5486 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5486 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Частно касационно гражданско дело № 20248003104487 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на Р. Р. А., чрез адвокат Р. Б., срещу определение № 612 от 02.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 20241500500473/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е обезсилено протоколно определение от 03.07.2024 г. по гр. д. № 177/2022 г. на Районен съд - Кюстендил в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 341, ал. 2 ГПК на Р. Р. А. в делбената маса да бъде включен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място]; потвърдено е първоинстанционното определение в останалата му част – относно имот с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е допустима, като определението, с което се отказва включване на недвижим имот в делбената маса по искане на ответника, следва да се приравни на прекратително такова, поради което подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразил е, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. И.

В. срещу Р. Р. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 341 и сл.

ГПК за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], със застроена площ от 33 кв.м, на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда (подробно описана), при квоти по 1/2 ид. ч. за И. И. В. и за Р. Р. А.. С депозирания отговор на исковата молба ответницата А. е поискала в делбената маса да бъдат включени също: поземлен имот с идентификатор *** и самостоятелен обект (апартамент) в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място] (подробно описани). Ищецът В. се е противопоставил на искането за включване в 1 делбената маса на посочените от ответницата имоти с аргумент, че същите не са съсобствени между страните по делото. В проведеното на 25.05.2022 г. първо о.с.з. по делото, както и със становище с вх. № 4815/31.05.2022 г. ответницата А. е заявила, че поддържа единствено искането си за включване в делбената маса на поземлен имот с идентификатор ***; в. о.с.з. от 09.11.2022 г. пълномощникът й е посочил, че тя оттегля искането си за включване в делбената маса на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. С протоколно определение от 09.11.2022 г. първоинстанционният съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спрял производството по делото до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 705/2022 г. по описа на PC - Кюстендил, образувано по искова молба на Р. Р. А., с която се е искало да се признае за установено по отношение на И. И. В., че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, на основание придобиване на имота по време на фактическото съжителство между страните и наличието на съвместен принос за закупуването му. Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на 30.04.2024 г. решение, с което предявеният положителен установителен иск е бил отхвърлен, с оглед на което делбеното производство е възобновено. С протоколно определение от 03.07.2024 г.

Районен съд - Кюстендил е оставил без уважение искането на А. в делбената маса да бъдат включени поземлен имот с идентификатор *** и самостоятелен обект в страда с идентификатор *****, приемайки, че същото е неоснователно. По отношение на първия имот съдът се е мотивирал с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 705/2022 г. по описа на PC - Кюстендил, а относно втория е посочил, че искането е неоснователно, доколкото имотът, съгласно твърденията на Р. А., е бил закупен от ищеца по време на предходен негов брак, поради което наличие на съсобственост между страните не се констатира.

Въззивният съд е посочил, че по първоинстанционното дело е представен заверен препис на решение № 78/27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 705/2022 г. по описа на PC Кюстендил, влязло в сила на 30.04.2024 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Р. А. иск за собственост за 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** - идентичен с този, чието включване в делбената маса се иска. От текста на решението се установява, че основанието, на което се е твърдяло да е възникнала съсобственост, е придобиване на имота по време на фактическото съжителство между страните и наличието на съвместен принос за закупуването му, като е изтъкнато, че за целите на данъчното законодателство същият е бил деклариран пред Община Кюстендил, Дирекция „Местни данъци и такси“ при равни права за А. и В.. Същото основание за възникване на съсобствеността върху имота се поддържа в искането по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК. Съдът е визирал, че разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК въвежда забрана разрешен с влязло в сила решение спор да бъде пререшаван, като за да бъде приложена същата, е необходимо да е налице пълен обективен и субективен идентитет между предявения иск и разрешения с влязло в сила решение такъв. Окръжен съд – Кюстендил е заключил, че в случая въпросът дали е съсобствен между страните в делбеното производство поземлен имот с идентификатор ***, на който следва да се даде отговор във фазата по допускане на делбата, вече е разрешен с влязло в сила решение. Налице е пълно тъждество между решение № 78/27.01.2023 г., по гр. д. № 705/2022 г. на PC - Кюстендил и 2 искането по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на поземлен имот с идентификатор *** както по отношение на страните, така и на имота и на твърдяното придобивно основание. Ето защо е намерил за правилно обжалваното пред него определение в частта, касаеща поземлен имот с идентификатор ***.

По отношение искането по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** въззивният съд е приел, че същото е било оттеглено от Р. В., като по този начин Районен съд – Кюстендил е бил десезиран и не е имал право да се произнася по оттегленото искане. Поради нарушаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, Окръжен съд – Кюстендил е обезсилил атакуваното пред него определение в частта за този имот.

Жалбоподателката счита определението на въззивния съд за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. второ и трето ГПК.

Формулира следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:

1. Въззивната инстанция, като съд по същество, длъжна ли е да обсъди всички относими доказателства, възражения и доводи на страните, наведени в производството пред първата инстанция;

2. Следва ли да бъдат игнорирани твърдяни нововъзникнали обстоятелства, за които се представят писмени доказателства, и съдът да не се произнесе по тях дали ги приема или ги връща на страната, представила ги пред него.

По тези въпроси се сочи противоречие на атакуваното пред ВКС определение с приетото в:

ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.

3. Невключването на заявените от ответницата имоти в делбената маса би ли се отразило на начина на извършването на реалната делба във втората фаза.

Р. А. твърди, че е налице очевидна неправилност на въззивния акт, тъй като той е постановен при явно нарушение на закона и е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика; неприемането на писмени доказателства относно нововъзникнали обстоятелства, които са от съществено значение за делбения процес, и необсъждането им от въззивния съд е явно нарушение на закона, водещо до необоснованост.

Ответникът по жалбата И. И. В. е депозирал отговор, с който оспорва същата.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 3

ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК).

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съображенията му за това са следните:

По първия въпрос от изложението е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл.

290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.

235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

В случая Окръжен съд – Кюстендил е действал съобразно разпоредбите на ГПК и посочената съдебна практика. Същият е обсъдил доводите на страните и всички относими доказателства, и е направил обосновани изводи.

Вторият въпрос е формулиран изцяло според твърденията на жалбоподателката, които не намират подкрепа в материалите по делото, поради което не покрива изискванията на чл.

280, ал. 1 ГПК.

Третият въпрос е изцяло неотносим към решаващите мотиви на въззивното определение.

4

Същевременно атакуваното пред ВКС определение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото.

Разпечатката съдържа 44 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6028cdb-ae55-434d-ac58-a1f185c47a6a