Решение № 1190 от 04.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20211110211664 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № Бл-4-ДНСК-42/23.07.2021 г., издадено от арх. ********** - началник на ДНСК, гр. София, на *********** *********, за това, че *********** във функциите си на консултант, съгласно Договор № 19365/02.12.2019 г., сключен между ********* и ДЗЗД *********** и Възлагателен протокол № 51 към посочения договор, на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, е извършило оценка на съответствието на инвестиционни проекти с основните изисквания към строежите, на проекти за „Изграждане на нов КТП-4 „Дъбница“ 1х400кVA и нови кабелни линии ср.

H20KV и HH IKV, с. Дъбница“, без да е съобразена необходимостта от произнасяне на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, относно допустимостта на инвестиционното предложение за изграждане на трафопост в УПИ I, пл. № 178, кв. 14 по плана на с. Дъбница, изцяло попадащ във воден обект „Бушинек дере“ (отразен като такъв в ПУП ПР на с. Дъбница и в инвестиционните проекти предмет на оценката), с което бил нарушен чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, поради което, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на ********* е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от *********** чрез управителя на дружеството, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с.з., посредством процесуален представител, се изтъква, че АНО не бил посочил точно и ясно нарушената законова разпоредба, което нарушавало правото на защита. Уточнява се, че разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ била обща и 1 препращаща към специфичните изисквания към определени видове строежи, съгласно нормативен акт, ако за строежа има такива. В НП не било посочено коя точно норма и от кой специален закон била нарушена при изготвяне на комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект. В този смисъл липсвало единствено между словесното описание на нарушението и предложената правна квалификация. Аналогично нарушение било допуснато и при съставянето на АУАН. По противоречив начин било посочено дали АУАН бил съставен в отсъствие или в присъствие на управителя на дружеството. По същество се изтъква, че изложеното в НП не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Легалното понятие за „воден обект“ се съдържало в § 1, ал. 1, т. 34 от Закона за водите (ЗВ), но в случая било неприложимо, тъй като „Бушинек дере“ не представлявало „воден обект“, а в ЗВ липсвало легално определение за „дере“. Уточнява се също, че съгласно издадената от главния архитект на община Гърмен Скица с виза за проектиране на трафопост с изх. № 1082/31.12.2020 г., върху нея нямало отразено дере, а визата допускала проектирането на трафопост на границата на имота откъм улицата. Цитира се и удостоверение изх. № 08-14-206/22.04.2021 г. на кмета на община Гърмен, съгласно което дерето било преместено на друго място в периода 1988 – 1990 г. и на негово място имало реализирана улица. Понастоящем „Бушинек дере“ не било воден обект, а съществуваща улица с приложена улична регулация, по която се осъществявал пешеходен и транспортен достъп до УПИ с построени в него три сгради, едната от които бивше училище, в момента пансион. Споменава се също, че в писмо изх. № РД-11-935/14.01.2021 г. на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ нямало забрани или ограничения за изграждането на трафопост. В с. з. се допълва, че посоченото в НП дере отдавна не съществувало. Задължение на проектанта било при изготвяне на проекта същият да е съобразен с визата за проектиране.

Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като отхвърля развитите в жалбата аргументи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН.

Съображенията на въззивната инстанция са следните:

В нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН актосъставителят и АНО са посочили по твърде неясен начин правната квалификация на вмененото административно нарушение. В АУАН и НП се твърди за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, като текстово се уточнява, че *********** във функциите си на консултант, е извършило оценка на съответствието на инвестиционни проекти с основните изисквания към строежите, без да е съобразена необходимостта от произнасяне на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, относно допустимостта на инвестиционното предложение за изграждане на 2 трафопост в УПИ I, пл. № 178, кв. 14 по плана на с. Дъбница, изцяло попадащ във воден обект „Бушинек дере“. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие с изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта. Няма спор, че съобразно своето съдържание, посочената като нарушена разпоредба на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ е бланкетна по своите характеристики, доколкото препраща към допълнителни изисквания или условия към строежите, изрично поставени във влезли в сила административни актове или други специални закони, три от които са изрично уточнени. Тоест, за да се твърди за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, актосъставителят и АНО е следвало задължително да посочат неизпълнението на изискванията на влезлия в сила конкретен административен акт или неизпълнението на условията, посочени в конкретна разпоредба от друг специален закон. Подобно нещо не е сторено и остава неясно дали се касае за неизпълнение на изисквания на административен акт (неназован) или на условия, предвидени в друг специален закон (също неназован в АУАН или НП). Текстовото уточнение, че не била съобразена необходимостта от произнасяне на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, не запълва този пропуск на актосъставителя и АНО, доколкото те, а не нарушителя, са лицата, които ясно и недвусмислено следва да посочат правната квалификация на конкретно нарушените разпоредби, включително тези, към които бланкетната разпоредба на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ препраща.

На второ място, в титулната част на АУАН изрично е уточнено, че АУАН е съставен на 10.05.2021 г. в присъствието на Кънчо Паскалев – управител на *********.

Същевременно, в края на АУАН е отбелязано, че актът е връчен на управителя Паскалев на 26.05.2021 г. В с. з. актосъставителят Т. и свидетелите по съставяне и връчване на акта потвърждават, че АУАН е бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството, но това обстоятелство не е отразено в АУАН – никъде не е посоченокато основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Нещо повече, по преписката липсват каквито и да е доказателства да е отправяна задължителната по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН покана към ********* за явяване на негов представляващ на 10.05.2021 г. за съставяне на АУАН. Поради тези съображения, съдът счита, че АУАН е съставен незаконосъобразно в отсъствие на нарушителя, без да са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което допълнително и по съществен начин е опорочило правото на защита – възможността нарушителят да изложи възражения на място при съставяне на АУАН.

3. Относно правилното приложение на материалния закон

Горепосочените допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП в своята съвкупност се явяват съществени, доколкото са нарушили правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере по един достатъчно ясен и непротиворечив начин точната квалификация на нарушената от него разпоредба, както и правото му на лично участие и защита при съставяне на АУАН, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, без необходимостта да се обсъжда правилното приложение на материалния закон.

С оглед изчерпателността на собствения си акт, съдът следва да допълни, че от събраните гласни и писмени доказателства не се доказва задължение на *********** във функциите му на консултант, да осигури произнасяне на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, относно допустимостта на инвестиционното предложение за 3 изграждане на трафопост в УПИ I, пл. № 178, кв. 14 по плана на с. Дъбница, изцяло попадащ във воден обект „Бушинек дере“. Изводите си АНО гради безусловно върху Заповед № ДК11-1/15.03.2021 г. на началника на РДНСК – Благоевград, с която се отменя издаденото от главния архитект на община Гърмен разрешение за строеж № 20/24.02.2021 г., приемайки, че „Бушинек дере“ представлява „воден обект“. На това твърдение противостоят няколко кореспондиращи си доказателства: Скица с виза за проектиране на трафопост с изх. № 1082/31.12.2020 г., издадена от главния архитект на община Гърмен, видно от която върху нея няма отразено дере; удостоверение изх. № 08-14-206/22.04.2021 г. на кмета на община Гърмен, съгласно което дерето било преместено на друго място в периода 1988 – 1990 г. и на негово място има реализирана улица; приложен на съдебното следствие и неоспорен снимков материал, видно от който понастоящем „Бушинек дере“ не може да се оприличи на воден обект, а съществуваща улица с приложена улична регулация. Тоест, релевантното за оценката на консултанта фактическо актуално състояние на местността „Бушинек дере“ не кореспондира със становището на началника на РДНСК – Благоевград, че се касае за „воден обект“, което да породи необходимостта от допълнително становище на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. В този смисъл, твърдението за осъществено от ********* административно нарушение се явява недоказано по един в достатъчна степен безспорен и несъмнен начин.

В рамките на съдебното производство страните не са депозирали искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № Бл-4-ДНСК-42/23.07.2021 г., издадено от арх. ********** началник на ДНСК, гр. София, на *********** *********.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4