Решение № 61 от 07.06.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. , 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20221860200012 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С. Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „*************“ №2, ет.3 срещу Наказателно постановление /НП/ № ***********, издадено на *********г. от директора на Дирекция „****************Софийска област”, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. за нарушение на чл.49, т.3 във вр. чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, изразяващо се в това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 02.11.2021г. на строителен обект „Търговски парк с магазини, кафе, автомивка и трафопост“, находящ се в местността „Д.“ гр.П. се установило, че „С. Б.“ ЕООД в качеството си на „строител“ по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ на всички работещи (включително и на подизпълнителите, в това число и на АНГ. Р. Д., служител от „***********“ ЕООД) в съответствие с минималните изисквания на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, като на 02.11.2021г., в периода от 11:20 часа до 13:00 часа, при неблагоприятни климатични условия- дъжд, не са били предприети мерки за предотвратяване на рисковете, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети, като не е обезопасен изкопът между основната сграда и фургона на строителя и подизпълнителите, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, 1 главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, като по този начин не е осигурена безопасността на работещите срещу падане от височина.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че твърдението на наказващия орган, че липсата на обезопасяване на изкопа е създало риск за работещите било невярно, тъй като около и в изкопа не са били извършвани строителни и монтажни работи. Освен това, посочено било изпълнително деяние, осъществено чрез бездействие, т.е. изпълнителното деяние е бездействието на дружеството да предприеме мерки в качеството му на строител.

Повдигнатото административно обвинение било незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, тъй като изпълнителното деяние на посочената за нарушена материалноправна норма, с която е направена привръзка, била свързана със задължение на строителя да предотврати падане от височина (чл.61 от Наредба №2), като двете нарушения се сочи, че са материално и смислово различни. Предприемането на мерки по смисъла на разпоредбата на чл.49, т.3 от Наредба №2 било свързано със създаване на организация, въз основа на която да не се допускат нарушения, свързани с рискове от падане на хора, продукти и/или предмети и/или с проникване на вода при изкопни и подземни работи.

Предприемането на мерки от страна на задължения субект се сочи, че са действия, регламентирани в нормативните актове и в конкретика са свързани с издаване на съответните заповеди до длъжностните лица на строителния обект, включване в програма за инструктаж, сключване на споразумение с участниците в строителния процес по реда на чл.18 ЗЗБУТ, оценяване на риска и приемане на програма за минимизиране на риска, назначаване на координатор по безопасност и здраве и контролиране на задължението по чл.16, т.1 от Наредба №2. Посочените съставомерни факти не били описани и установени от актосъставителя и АНО. От систематичното тълкуване на акта следвало да се приеме, че именно нарушението по чл.49, т.3 от Наредба №2 е прието за нарушено от АНО.

Фактическата обстановка, която е съотнесена към нарушената материалноправна норма е следната: като не е обезопасил изкопа, то дружеството не е предприело мерки.

Незаконосъобразно било прието, че липсата на физическо обезопасяване обосновава извод за извършено нарушение, свързано с непредприети мерки. Незаконосъобразен бил обжалваният акт още и защото в случая строителят е предприел всички мерки за обезопасяване на строителния обект, като липсата на евентуално проявление на предприетите мерки е друг вид нарушение. В обжалваното НП били описани общо 4 нарушения в противоречие с разпоредбата на чл.18 ЗАНН. В случая била описана фактическа обстановка, относима към нарушение на чл.16, т.1, б. „а“ от Наредба №2, но същата, в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, не била посочена от АНО. В НП следвало да е налице смислово единство между фактическата обстановка и посочените разпоредби, които са нарушени, тъй като нарушителят се защитава както срещу фактите, така и срещу дадената правна квалификация. Следвало да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, с което се ограничава правото на защита на дружеството, тъй като същото следва да се защитава срещу нарушение, по отношение на което не е дадена изрична правна квалификация. На следващо място оставало неясно защо 2 дружеството не е осигурило комплексни ЗБУТ по отношение на АНГ. Р. Д.. Описани конкретни факти липсвали и не можело да се приеме дали А.Д. е бил изложен на риск с оглед твърдението на обвинението за липса на предприети мерки и липса на обезопасяване на изкопа срещу риск от падане от височина. От една страна липсвали конкретни факти в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, така също и индиция за причинно-следствената връзка между нарушението и застрашаването на живота и здравето на посоченото лице. Сочи се, че комплексните ЗБУТ, които трябва да осигури строителят, са свързани с общите норми за осигуряване на безопасност в обекта, докато конкретните условия на труд се осигуряват от съответния подизпълнител по отношение на назначените при него работници. Този въпрос не бил изследван от АНО, което водело до извод за липса на пълно установяване на относимите факти от значение за случая. Осигуряването на ЗБУТ на една строителна площадка се извършвало с договореност между всички участници в строителния процес по реда на чл.18 ЗЗБУТ, в което споразумение следва да се детайлизира кои са комплексните ЗБУТ, които следва да осигури строителя и кои са конкретните задължения за осигуряване на ЗБУТ от съответния подизпълнител. Видно от текста на НП, изрично било посочено, че освен извършеното нарушение по чл.49, т.3 вр. чл.61 от Наредба №2 от 22 март 2004г. и това свързано с неосигурени комплексни ЗБУТ, дружеството е извършило и нарушения по т.1.24 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 и т.1.26 от същото приложение, за които нарушения обаче са издадени други НП. Съгласно разпоредбата на чл.17 ЗАНН никой не могъл да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан. Не ставало ясно на какво правно основание в НП са описани нарушенията, за които са издадени НП № ********** и НП № *********** от *********г., като във всички случаи това водело до незаконосъобразност на НП. В случай, че по този начин АНО е целял да обоснове по-висока тежест на извършеното нарушение, то също била налице незаконосъобразност, тъй като посочените НП не са влезли в сила поради обжалването им.

На следващо място АНО незаконосъобразно не бил приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, съобразно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с посочената имуществена санкция. В случая посочените предпоставки били налице и съставомерните признаци били описани в НП. С писмо до административнонаказващия орган /АНО/ с вх. №*********/*********г. било направено искане да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ по отношение на установеното с АУАН № ***********/**********г. нарушение. В текста на писмото било декларирано, че нарушението, посочено в АУАН, е отстранено в деня, следващ извършената проверка, т.е. на 03.11.2021г. Приложен бил и протокол за документиране на факта за отстраняване на нарушението, подписан от техническия и обектовия ръководители. С това били изпълнени законовите изисквания и респективно- били налице законовите предпоставки за прилагане на привилигирования състав на чл.415в, ал.1 КТ. Освен това процесното нарушение не било сред описаните в изключенията по чл.415в, ал.в КТ, за които е неприложим привилегирования състав. С оглед на всичко изложено се иска от съда да приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и да отмени същото или в условията на 3 евентуалност- да го измени, като приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят „С. Б.“ ЕООД се представлява от упълномощения адв.С.П. от САК, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно по подробно изложените доводи и съображения в самата жалба и евентуално ако счете, че е налице основание за товада приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, като преквалифицира извършеното в случай, че счете, че има извършено деяние, съставляващо административно нарушение и да определи имуществена санкция в рамките между 100 лв. и 300 лв., като справедливо е според адв.П. санкцията да е в минимален размер. Моли се съда още да вземе предвид, че е налице разминаване на описанието в АУАН на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В НП били включени такива обстоятелства, които липсвали в АУАН: напр. за намиращи се в близост до изкопа машини, за което има издадено друго НП. В НП, което е предмет на обжалване по настоящото дело, било посочено и нарушение по чл.2, ал.2 във вр. т.1.26 от Приложение №1 от Наредба №2/2004г., което се разминава с посочените като нарушени законови изисквания в АУАН- чл.49, т.3 във вр. чл.61 от същата наредба. Тоест, налице било разминаване както относно констатациите, така и относно нарушените законови изисквания. Относно чл.415в КТ по безспорен начин било установено по делото наличие на основания, които биха били основание за прилагане на закон за извършеното полеко административно нарушение. Нарушението, ако такова е имало, било отстранено.

Липсвали вредоносни последици за служители и работници на обекта. Иска се насрещната страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по делотоадвокатско възнаграждение в размер по Наредба №1 на ВАС за минималното възнаграждение, плюс разноски за явяване в последното с.з.

В съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „****************- Софийска област“ /Д „****“/, чрез пълномощника си ст.юрк. К.Х., оспорва жалбата и заявява становище за нейната неоснователност. В хода по същество на делото ст.юрк. Х. моли съда да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Сочи, че от събраните материали по делото станало ясно, че дружеството е осъществило състав на нарушението, посочено в НП. Заявява, че АНО не счита, че е налице основание за приложение на чл.415в КТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Представител на Районна прокуратура-П. не се явява в съдебното заседание по разглеждане на делото и не ангажира становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2022 г. свидетелите С. АНГ. М., В. ИВ. П. и Ж. Г. П., по това време заемащи длъжност „главен инспектор” в дирекция „****************- Софийска област”, посетили търговски обект „Търговски парк с магазини, кафе, автомивка и трафопост“, находящ се в 4 местността „Д.“, гр.П. и пристъпили към извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство. Установили, че на мястото текат строителни и монтажни работи, като между основната сграда и фургоните на строителя и подизпълнителите имало изкоп, около който имало поставена единствено сигнална лента, но не и парапет или друго по-сериозно ограждение. На обекта заварили работещи лица. На **********г. бил съставен от главен инспектор С.М. срещу „С. Б.“ ЕООД АУАН №***********, съставен в присъствието и връчен на лицето В.Х. като упълномощен представител на „С. Б.“ ЕООД. На 12.11.2021г. в Дирекция „**************** Софийска област“ постъпило писмо от „С. Б.“ ЕООД с искане за прилагане на чл.415в, ал.1 КТ, към което бил приложен протокол от **********г., съставен от техническия ръководител на обекта и обектовия ръководител, в който се посочвало, че нарушението, свързано с установения необезопасен изкоп, е отстранено в деня, следващ извършената проверка. На *********г. било издадено обжалваното НП.