Решение № 7310 от 02.11.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 02.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16721 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:

Ищцата Б.С.А. твърди в исковата си молба, че на 23.05.2013 г. пострадала при ПТП на път ІІ-19, км.

9+900 048 в района на с. Градево. В посока от гр. Симитли към гр. Разлог се движил л.а. „Рено Еспейс“ с ДК № *******, управляван от Б.К.Т.. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел забранена маневра – изпреварване и навлязъл в лентата за насрещно движение, където от десния завой се задал т.а. „Мерцедес“ с полуремарке, гръцки рег. № *******, управляван от Х.Н.С.. Товарният автомобил се движил със скорост 79 км/ч и като възприел насрещно движещия се л.а. „Рено Еспейс“, предприел аварийно спиране, при което полуремаркето на т.а. „Мерцедес“ навлязло в насрещната лента и ударило насрещно движещия се автобус „Сетра“.

Като пътник в автобуса, Б.А. получила телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, счупване на носа, счупване на латералния кондил на десния голям пищял.

В хода на образуваното наказателно производство се установило, че причина за настъпване на произшествието са действията на водачите на л.а. „Рено Еспейс“ – Б.Т. и на т.а. „Мерцедес“ – Х.С., като в условията на независимо съпричиняване допринесли за процесното ПТП.

За управлявания от

Б.Т. л.а. „Рено Еспейс“ имало валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „О.-К.Б.“, а за т.а.

„Мерцедес“ с полуремарке – в ЗД „А.“ – Гърция.

Произшествието настъпило на територията на РБ, причинено от МПС с чужда регистрация и в резултат на ПТП пострадал български гражданин. На 17.09.2014 г. пред НББАЗ била предявена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от ПТП вреди, но до момента на подаване на исковата молба обезщетения не били изплатени нито от застрахователя, нито от неговия кореспондент за уреждане на претенции в РБ – ЗАД „А.Б.“ АД.

Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на 90 000 лева. За лечението сторила и разходи на стойност 254.49 лева. Моли ответниците ЗК

„О.-К.Б.“ КЧТ и Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.“ (НББАЗ) да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумите, ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане. При липса на основания за ангажиране солидарната отговорност на ответниците, моли евентуално да бъде осъден ЗК „О.-К.Б.“ или НББАЗ да заплати исковите суми.

Ответникът

ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска.

Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.

Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а. „Рено Еспейс“.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради пътуване в автобус „Сетра“ без поставен обезопасителен колан. Според ответника претендирания размер на неимуществените вреди бил прекомерно завишен.

Ответникът

НББАЗ е подал отговор на исковата молба, в която оспорва, че вина за настъпване на ПТП има Х.Н.С.. Налице било съпричиняване на ПТП от страна на водача на „Рено Еспейс“ Б.Т. и на водача на автобус „Сетра“ Л.З.. Оспорва размерите на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, както и изпадането си в забава за заплащане на обезщетенията.

Третото лице помагач на страната на НББАЗ – „О.“ АД изразява становище за липса на вина у водача на автобус „Сетра“ – Л.З.. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б.А., която нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва и размерите на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между ищцата и ответника ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, че за л.а. „Рено Еспейс“ с ДК № E 8956 ВВ е имало валидна към 23.05.2013 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За т.а.

„Мерцедес“ с рег. № ******* е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „А.“ – Гърция.

На

23.09.2014 г. ищцата е отправила претенция към НББАЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея вреди от ПТП на 23.05.2013 г.

На

03.10.2014 г. е изпратен отговор от НББАЗ, че гръцкото застрахователно дружество има номиниран кореспондент за обработка на щети – ЗАД „А.Б.“.

С писмо от 15.03.2016 г. НББАЗ е поискало от ЗАД „А.Б.“ информация за предявени претенции за обезщетение от ПТП на 23.05.2013 г. по път ІІ-19 с участие на посочените в него МПС и при наличие на такива, за незабавно преустановяване обработката на случая и изпращане на преписката по щетата.

Въз основа на данните от протокола за оглед вещото лице доц. д-р инж. А. е описал механизма на ПТП: на 23.05.2013 г. около 07.10 часа на второкласен път ІІ-19 на км. 9+900 в с. Градево в посока от гр. Разлог към гр. Симитли в дясна пътна лента се е движил т.а. триосен седлови влекач „Мерцедес Актрос V6 2643“ с гръцки рег. № *******, управляван от Х.С. със скорост от 81 км/ч. Пътят бил с низходящ надлъжен наклон 5.5% и напречен 2%“ с множество леви и десни завои. Платното за движение било двупосочно, сухо, с непрекъсната средна линия. Когато т.а. „Мерцедес“ и излизал от десен за него завой, предната му част е била на 74.5 м преди мястото на удара и водачът е възприел опасност, в резултат на което е задействал аварийно спирачките. Този момент съвпаднал и с движението му по ляв завой, като колесарът е бил под ъгъл спрямо влекача със задна част, изнесена наляво. Спирачната система на т.а. влекач „Мерцедес“ спирала с по-голяма спирачна ефективност от спирачната система на колесара, започнало сгъване на авто-композицията и задната част на колесара започнала да се плъзга настрани наляво и да се насочва към лентата за насрещно движение, където се движил автобус „Сетра“. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи навлизането на задната част на тегления от т.а. „Мерцедес“ колесар в лентата на автобус „Сетра“, предизвикано от неизправност на спирачната система на колесара. Своевременна е била реакцията на водача на движещия се зад автобуса л.а. „Рено Еспейс“ за отказ от предприетото изпреварване и връщане в лентата зад автобуса. Според вещото лице предприетото от водача на т.а. „Мерцедес“ спиране също е било технически правилно, доколкото е следвало да се предотврати челният удар с л.а.

„Рено Еспейс“. Спрямо момента на откриване на видимост за управлявалия т.а. „Мерцедес“ към л.а. „Рено Еспейс“ и точката на реакция на водача на товарния автомобил, ударът с автобуса е бил непредотвратим чрез спиране. Ако водачът на т.а. „Мерцедес“ не е предприел спиране, ударът с автобуса не би настъпил, независимо от скоростта на движение на т.а. „Мерцедес“, а според вещото лице товарният автомобил не би предприел спиране, ако л.а. „Рено“ не е предприел изпреварване.

Съдът намира, че изводите на вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа експертиза, които съдът кредитира като основани на събрания по делото доказателствен материал, са от естество да обосноват ангажиране на отговорността на водача на л.а. „Рено Еспейс“ Б.Т..

Видно от съдържанието на протокол за ПТП, л.а. „Рено“ не фигурира като участник в ПТП. Обстоятелството, че водачът Б.Т. е предприел маневра „изпреварване“ е безспорно доказано в настоящото производство, като в тази насока съдът кредитира показанията на св. З., водач на автобус „Сетра“.

Свидетелят лично е възприел в огледалото за обратно виждане, че л.а. „Рено Еспейс“ се намира зад него, в насрещната лента, предприемайки маневра изпреварване. Показанията на водача на лекия автомобил Б.Т. съдът не кредитира, тъй като не са съответни на данните по делото, а и съдът съобразява заинтересоваността на този свидетел, предвид повдигнатото му обвинение за извършено престъпление във връзка с процесното ПТП. Поведението на Т. на пътя – поява в лява пътна лента, срещу т.а. „Мерцедес“, при знак В24 „Забранено изпреварването“, е провокирало водачът Хрисовалантис Синтос да задейства спирачната система на товарния автомобил и на тегления от него колесар. Поради това противоправното поведение на Т. се намира в причинна връзка с процесното ПТП. Задължение на водачите е да се движат в дясно пътно платно с позволена скорост и да не нарушават забраната за изпреварване. Несъобразяването на Т. с правилата за движение по пътищата, и в частност с нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП е поставило начало на поредица от събития, в причинна връзка с които е настъпилото между автобус „Сетра“ и т.а. „Мерцедес“ ПТП.

Безспорно е също така, че т.а. „Мерцедес“ се е движил със скорост над позволената – 81 км/ч, а предприетото от него аварийно задействане на спирачната система и неизправността в спирачната система на функционално свързания с него колесар е довело до занасяне и сгъване на колесара при движение в ляв завой. Ударът е настъпил между автобуса и насрещно движещия се огънат колесар, теглен от влекача т.а.

„Мерцедес“. Като е допуснал движение по пътната мрежа на полуремарке с недобре регулирани спирачни механизми, водачът Х.С. е станал причина за непосредствения вредоносен резултат – настъпване на удар, от който пътникът в автобус „Сетра“ Б.А. е претърпяла телесни увреждания.

Според заключението на вещото лице д-р С., при настъпване на процесното ПТП Б.А. е получила счупване на носни кости, на странично възвишение на дясна голямопищялна кост, разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка.

Счупването на носните кости предизвикало постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на латералния кондил на десния голям пищял – трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни. Останалите увреждания – разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка довело до временно разстройство на здравето на А., неопасно за живота. Проведеното лечение на получените увреждания било своевременно и адекватно. Данни за настъпили усложнения липсвали. Счупените носни кости били наместени и фиксирани с тампони, а нужното време за възстановяване било около месец. По-дълъг срок – около шест месеца, бил нужен за възстановяване на счупването на дясна голямопищялна кост. Под рентгенов контрол било направено наместване на счупването и поставена гипсова имобилизация. Останалите травми отшумели за около 15-20 дни. Ангажираните по делото гласни доказателства – разпит на свидетеля А., съпруг на ищцата, са в съответствие със заключението на д-р С. и съдът ги кредитира като обективно дадени и достоверни. А. помагал на съпругата си в обслужването й след изписване от болничното заведение. В продължение на 4-5 месеца се налагало да ползва патерици, а около месец и половина била с шина на долния десен крайник. Самостоятелно започнала да се придвижва 3-4 месеца след инцидента. И до момента изпитвала болки в крака, особено при изкачване на стълби. През зимата десния долен крайник на А. се надувал в коляното и това й създавало допълнителен дискомфорт. Произшествието се отразило и на психиката на ищцата, която се страхувала да се придвижва с превозни средства.

Предвид възрастта на пострадалата, наличието на трайни последици от счупването на долния десен крайник, изпитаните неудобства от използване на чужда помощ в хигиенно-битовото обслужване и негативните психически изживявания, съдът счита, че 30 000 лева е справедлив размер на обезщетението. При определянето му съдът съобрази и конкретните икономически условия в страната към датата на получаване на това увреждане – 23.05.2013 г.

Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, като съобрази издадените фактури и стоките, които са закупени с тях, както и заключението на д-р С., че заплатените от ищцата медикаменти са били необходими за лечението, съдът намира искът за основателен за сумата от 154.69 лева. За горницата до 254.49 лева искът подлежи на отхвърляне.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. В случая вредите са причинени от две застраховани лица – делинквенти и техните застрахователи отговарят, по силата на сключените договори за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както всеки от причинителите на увреждането – при условията на солидарност (чл. 53 вр. чл. 121 от ЗЗД).