Решение № 40 от 22.01.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2972/2020
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 22.01.2021
- Състав
- Росица Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Пазарджик , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Росица Василева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело № 20205220102972 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, изпратена по подсъдност от Районен съд-Пловдив, подадена от „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД срещу Д. П. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 537.58 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 43081511 701338 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил, марка и модел „.“, с рег. №., собственост на М. А. К.-Г., в резултат на настъпило на 05.12.2017 г., в 19.10 часа, в гр. Пазарджик, на ***, пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на ответника като водач на лек автомобил, марка и модел „.”, с peг. №..., застрахован по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество, обективиран в комбинирана застрахователна полица № BG/06/116003223892 от 19.12.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.12.2017 г., в 19.10 часа, в гр. Пазарджик, на *** , е реализирано ПТП с участието на лек автомобил, марка и модел „.”, с peг. № ., собственост на М. Л. П., ЕГН ..., управляван от ответника Д. П. П. и лек автомобил, марка и модел „..“, с рег. № ...., собственост на М. А. К.-Г., ЕГН .... За настъпилото ПТП б ил съставен Протокол за ПТП № 1676509/16.12.2017 г. от Т. Е.Б. - мл. автоконтрольор при 1
ОДМВР - Пазарджик, съгласно който произшествието настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, който предприел маневра заобикаляне на паркирано МПС, посочено като участник 2 в Протокола за ПТП и го блъснал в предна лява част, вследствие на което паркираното МПС отскочило настрани и се блъснало в паркирания лек автомобил, марка и модел „...“, с рег. № .... По този начин ответникът станал причина за настъпване на ПТП с материални щети. На ответника бил съставен АУАН серия Д, № 493317/16.12.2017 г. Поддържа, че към датата на настъпване на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „...”, с peг. №..., обективирана в комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/06/116003223892 от 19.12.2016 г., която била със срок на валидност от 00.00 часа на 20.12.2016 г. до 23.59 часа на 19.12.2017 г.
Собственикът на уведения при процесното ПТП лек автомобил, марка и модел „..“, с рег. №..., отправил искане до ищеца за изплащане на обезщетение за причинените на автомобила имуществени вреди. В тази връзка при ищеца била образувана застрахователна преписка по щета № 43081511701338, в която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение. След направена оценка на щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 537.58 лв., което било изплатено на собственика на увредения лек автомобил „..“, с рег. № ... – М. А. К. – Г. , с нареждане за групово плащане от 02.02.2018 г. Твърди, че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, поради което ищецът е придобил регресно вземане срещу виновния водач – ответника до размера на платеното застрахователно обезщетение.
Ето защо, мо л и съда да уважи исковата претенция. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. П., чрез пълномощника си адв. П. Г., е подал отговор на исковата молба , в който намира предявения иск за неоснователен. Признава, че на 05.12.2017 г., в 19,10 часа, в гр. Пазарджик е настъпило ПТП с негово участие с описаните в исковата молба параметри, както и че в резултат на произшествието му е съставен цитирания в исковата молба АУАН от органите на МВР. Не оспорва механизма на възникване на ПТП, размера на причинените имуществени вреди и факта на изплащане на застрахователното обезщетение от ищеца на собственика на увредения автомобил. Твърди, че след настъпване на процесното ПТП спрял управлявания от него автомобил и след като се уверил, че няма пострадали лица, а само материални щети, си тръгнал, тъй като на място не бил собственика на увредения автомобил. Впоследствие при издаване на АУАН оказал пълно съдействие на органите на МВР. Твърди, че за да възникне правото на регрес на застрахователя е необходимо контролните органи да са законово задължени да посетят
2 местопроизшествието. Изтъква, че не са налице предпоставките на чл. 125, т.
7 от ЗДвП в редакцията на текста към датата на настъпване на ПТП, обосноваващи задължителност на явяването на органите на МВР на мястото на инцидента. Тъй като в случая не е било задължително по закон явяването на органите за контрол на движение по пътищата, то не е реализиран фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Поради това не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от ищцовото дружество по силата на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
И щ е ц ъ т „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД , чрез процесуалния си представител – адв. К. К., в открито съдебно заседание, поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде изцяло уважена.
В открито съдебно заседание ответникът Д. П. П., чрез процесуалния си представител – адв. Петър Горчев, поддържа отговора на исковата молба, изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и с доклада по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно, че: 1) че на 05.12.2017 г., в 19.10 часа, в гр. Пазарджик, на ***, ответникът е управлявал лек автомобил, марка и модел „...”, с peг. № ..., собственост на М.
Л. П., ЕГН ..., и виновно е причинил ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП № 1676509/16.12.2017 г. и АУАН серия Д, № 493317/16.12.2017 г., като предприел маневра заобикаляне на паркирано МПС, посочено като участник 2 в Протокола за ПТП и го блъснал в предна лява част, вследствие на което паркираното МПС отскочило настрани и се блъснало в паркирания лек автомобил, марка и модел „....“, с рег. № ...., собственост на М. А. К.-Г., ЕГН ...; 2) че в резултат на ПТП на лекия автомобил „...“, с рег. № ..В, са нанесени имуществени вреди в размер на 537.58 лв.; 3) че към момента на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил „...”, с peг . №...., обективирана в комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/06/116003223892 от 19.12.2016 г., със срок на валидност от 00.00 часа на 20.12.2016 г. до 23.59 часа на 19.12.2017 г. ; 4) че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил „...“, с рег. № .... застрахователно обезщетение в размер на 537.58 лв. по повод заведена застрахователна преписка по щета № 43081511701338.
3
Безспорните обстоятелства между страните се установяват и подкрепят и от представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства, видно от които към датата на ПТП – 05.12.2017 г., гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „...”, с peг . № ..., е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество със застрахователна полица № BG/06/116003223892 от 19.12.2016 г. , за периода от 20.12.2016 г. до 19.12.2017 г.
Видно от протокол за ПТП № 1676509/16.12.2017 г., съставен от Т. Е. Б.
– мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик, лекият автомобил „...”, управляван от ответника Д. П. на 05.12.2017 г., в 19.10 часа, в гр. Пазарджик, на ***, предприел маневра заобикаляне на паркирано МПС, посочено като участник 2 в Протокола за ПТП и го блъснал в предна лява част, вследствие на което паркираното МПС отскочило настрани и е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил, марка и модел „. .“, с рег. № ... Протоколът за ПТП е подписан от ответника Д. П., собственика на паркирания лек автомобил, марка и модел „.“, с рег. № .. - М. А. К. – Гечева и актосъставителя. В протокола е отразено, че същият е съставен след посещение на място от полицейския орган, както и че на виновния водач Д. П. е съставен АУАН серия Д, № 493317 за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
От представеното по делото уведомление за щета се установява, че по инициатива на собственика на увредения лек автомобил „Ф. М.“, с рег. №.. М.А. К. – Г., е заведена щета № 43081511701338/20.12.2017 г. при ищеца.
Видно от опис-заключение по щета № 43081511701338/20.12.2017 г. и ликвидационен акт по щетата, след направена оценка на вредите застрахователното обезщетение е определено в размер на 537.58 лв.
От представеното нареждане за групово плащане от 02.02.2018 г. се установява, че ищецът „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД е заплатил на собственика на увредения при ПТП лек автомобил – М. А. К.-Г. сумата в размер на 537.58 лв. по щета № 43081511701338/20.12.2017 г.
Видно от представените по делото две регресни покани с изх. № 921263/15.03.2018 г. и изх. № 92-1263/29.05.2018 г., дружеството – ищец е поканило ответника Д. П. П. да му заплати сумата от 552.58 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 537.58 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. От представените по делото известия за доставяне се установява, че пратките са непотърсени и върнати.
По делото е представено заверено копие на свидетелство за регистрация на увредения лек автомобил, видно от което негов собствепик е лицето М. А.
К.-Г., ЕГН....
4
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на 500, ал.1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ в тежест на ищеца е да у с т а н о в и , при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил, марка и модел „Рено Меган Сценик”, с peг. № РА 5651 ВН , към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата – т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 от ЗЗД ; 3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът - ответникът е причинил виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.