Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 409 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 500/2025
Вид
Определение № 409
Подписан
23.04.2025
В сила
23.04.2025
Състав
Алексей Боянов Трифонов, Андрей Ангелов, Димитрина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.41,ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.70,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.345,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. София, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600500 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 и следв. от НПК,вр.чл.440 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. Н., защитник на лишения от свобода И. Д. Ю.,срещу определение от 17.03.2025г.на СГС,НО,36 състав,постановено по н.ч.д.№1382/2025г.,с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на л.св.Ю. за предсрочното му освобождаване от остатъка в размер на 2 години,1 месец и 7 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 6 години и 1 ден,определено с решение на ОСПловдив,ІV състав,по н.ч.д.№1177/2024г.по описа на съда.

В жалбата се сочи,че определението на

СГС е неправилно и незаконосъобразно.Според жалбоподателя първият съд не е преценил правилно всички обстоятелства по делото,и най-вече обстоятелството,че са налице двете предпоставки по чл.70,ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода И. Ю..В частната жалба изрично се изтъква,чел.св.Ю. е изтърпял повече от половината от определеното му наказание лишаване от свобода в затвор в Кралство Испания.Същият е бил задържан на 01.04.2024г.в Република България,като в период до 02.12.2024г.не е било планирано изпълнението на присъдата му,следователно затворническата администрация не е работила с него в продължение на 8 месеца.Също така се посочва,че рискът от рецидив при лишения от свобода е в ниски стойности,Ю. е награждаван и не е наказван.Същевременно ОС-Пловдив в мотивите си е посочил,че лишеният от свобода е полагал труд по време на престоя си в испански затвор в продължение на 534 дни,който срок не е приспаднат от размера на определеното му наказание ЛОС.От постъпването му в затвора-гр.София на 16.01.2025г.Ю. не е бил включен в корекционни програми извън осигуряването на работа.Оспорва се становището на затворническата администрация за липсата на втората предпоставка,визирана в чл.439 а от НПК,с довод,че л.св.Ю. се е поправил и желанието му е да се върне при семейството му.

1

Съдът,след като се запозна с материалите по делото и доводите,наведени в частната жалба,намира за установено по делото следното:

Жалбата на адв.С. Н.,защитник на лишения от свобода И. Д. Ю.,е процесуално допустима,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНA.Съображенията на съда за това са следните:

С определение от 17.03.2025г.на СГС,НО,36 състав,постановено по н.ч.д.

№1382/2025г.,първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на И. Ю. за предсрочното му освобождаване остатъка в размер на 2 години,1 месец и 7 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 6 години и 1 ден,определено с решение на ОС-Пловдив,ІV състав,по н.ч.д.№1177/2024г.по описа на съда Видно от приложените по делото доказателства,се установяват по несъмнен начин следните факти,имащи значение за правилното решаване на делото:

Начало на изпълнение на наказанието ЛОС 02.04.2024г.

Към 17.02.2025г. лишеният от свобода И. Д. Ю. е изтърпял фактически 3 години, 9 месеца и 27 дни от наложеното му наказание ЛОС,като на основание чл.41,ал.3 от НК е зачетен положен от него труд и е намален срокът на наложеното наказание с 27 дни.Към посочената дата Ю. е изтърпял наказание общо в размер на 3 години,10 месеца и 24 дни,с остатък за изтърпяване в размер на 2 години,1 месец и 7 дни.

Видно от приложения по делото доклад от затвора-гр.София, първоначалната оценка на риск от рецидив е определена в ниски стойности-22 точки.Към настоящия момент общата оценка на риска от рецидив е в ниския регистър-22 точки.Като проблемни зони при л.св.Ю. остават:умение за мислене,не осъзнава собствения принос за деянието,за което изтърпява наказание;с ограничени алтернативи за решаване на проблемите;взима прибързани решения и прави прибързани заключения.

По време на престоя си в ЗООТ Смолян И. Ю. един път е награждаван с писмена похвала /заповед от 10.12.2024г./.По време на престоя си в ЗООТ Казичене Ю. не е наказван и не е награждаван.

При престоя му в ЗООТ Смолян лишеният от свобода активно е участвал в организирани групови мероприятия и е бил отговорник по културно-масовата дейност,за което е поощрен,както вече бе отбелязано по-горе.Въпреки констатирания напредък към момента,не без значение е факта,че не е изпълнена към момента прогресивната система в нейната цялост,съгласно изискванията на ЗИНЗС.Към момента не са изпълнени заложените в първоначалния план на присъдата цели и задачи,като същият е действащ и понастоящем.Въпреки ниските стойности,регистрирани в първоначално изготвената оценка на риска от рецидив,същите не са претърпели редукция.Към настоящия момент режимът на изтърпяване на наказанието ЛОС не е заменен на лек такъв.Работата с л.св.Ю. следва да продължи в посока утвърждаване на законосъобразно поведение.Необходимо е затвърждаване и реализиране на корекционния процес в условията на занижен контрол и надзор в открит тип,договорени в плана на присъдата.

2

Становището на затворническата администрация е,че не е налице втората предпоставка по чл.70,ал.1 от НК.

Базирайки се на представените по делото доказателства,първостепенният съд е преценил,че по отношение на лишения от свобода И. Д. Ю. е налице само първата от двете кумулативни предпоставки по чл.70,ал.1 от НК,доколкото последният е изтърпял фактически повече от една втора от размера на определеното му наказание лишаване от свобода.От друга страна СГС е посочил,че по делото не са налице данни,че осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне.Изводите по този въпрос съдът е формирал на базата на данните,приложени в затворническото досие на лишения от свобода.

Настоящият съдебен състав подкрепя изцяло мотивите на СГС,НО,36 състав,с които съдът е отказал да уважи молбата на осъдения И. Ю..

Фактите по делото,така както са изложени в рамките на настоящите мотиви,са установени по несъмнен начин и са известни за страните по делото.От последните може да се направи извод за това,че действително е налице първата кумулативна предпоставка,визирана в разпоредбата на чл.70,ал.1 от НК,а именно,че лишеният от свобода Ю. е изтърпял фактически повече от половината от размера на наложеното му наказание.

От друга страна САС счита за правилен и следващия извод на първостепенния съдотносно това,че л.св.И. Ю. не е дал доказателства за своето поправяне така,както изисква разпоредбата на чл.439 а от НПК и тази на чл.70,ал.1 от НК.В тази посока следва да се има предвид доклада на ИСДВР при затвора-гр.София, който правилно е отчетен от първият съд.Инспекторите,които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода /материя,уредена в глава ХІ от ЗИНЗС/,имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица с оглед на характера на извършваната от тях дейност,като в тази посока трябва да се има предвид и разпоредбата на чл.439 а от НПК.Поради това няма никакви процесуални основания съдът да игнорира техните констатации,които са отразени в съответни доклади за лишените от свобода.

В конкретния случай следва да се обърне внимание на становището на затворническата администрация за необходимост от продължаване на работата с л.св.Ю. за пълно постигане на целите при спазване на прогресивната система.Л.св.И. Ю. не се е поправил съгласно изискванията на чл.439 а от НПК.

С оглед на тези съображения съдът споделя становището на първостепенния съд,базирано на представените документи от затворническата администрация,за това,че към настоящия момент не са налице доказателства относно поправянето на осъдения Ю.,поради което и не е налице втората предпоставка за постановяване на предсрочното му освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция намира,че атакуваното определение на СГС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.345,ал.1 от НПК ,съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.03.2025г.на СГС,НО,36състав,постановено по н.ч.д.

№1382/2025г.,като правилно

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4