Решение № 1129 от 21.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501316 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от Н. К. Н., чрез адв. С. П. и адв. Р. Ж. въззивна жалба срещу Решение № 1065/14.04.2022 г. постановено по гр.д. № 8402/21 по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно и субективно евентуално предявени искове както следва: срещу П. К. К. и А. П. К. за обявяване на основание чл. 40 от ЗЗД недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус В.Г., с район на действие ВРС, сключен между Н. К. Н., в качеството му на продавач чрез пълномощника му П. К. К. и А.

П. К., в качеството й на купувач, с предмет недвижим имот – дворно място, находящ се в с.

Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника във вреда на представлявания, както и в условията на евентуалност иск на основание чл. 284 ал.2 вр. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника П. К. К. да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник на продавача по посочения договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот.

Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че продажбата на имот на цена, над три пъти по - ниска от пазарната оценка и три пъти по - висока от данъчната му оценка, не е основание да се приеме, че ответникът при упражняване на учредената му представителна власт, е увредил интересите на представлявания. Счита, че вредата за имуществото му произтича от обстоятелството, че в него не постъпват еквивалентните парични средства, които една добросъвестно предприета продажба би набавила. Разликата е толкова съществена, че налага извода за злоупотреба от представителя с учредения мандат.

На следващо място страната оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е установено общото намерение на страните по сделката за увреждане. Позовавайки се на съдебна практика на Върховен касационен съд, сочи, че косвено доказателство за такова споразумение във вреда на упълномощителя е наличието на близки родствени връзки между 1 пълномощника и третото лице.

Относно втория иск, предявен при условията на евентуалност, въззивникът сочи, че П. К. К. работи в заложна къща, като срещите между него и упълномощителя са се състояли на работното му място. И двамата свидетели присъствали на приемане на пари от Н., на предаване на документи посочили, че са разбрали от К., че той купува имот за дъщеря си.

Излага още, че тъй като нито описаната сума отговаря на продажната цена по нотариалния акт, нито от самото съдържание на разписката може да се направи извода за основанието на което е дадена същата. С оглед гореизложеното отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете, с оглед предявяването им в условията на евентуалност. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. К. К. и А. П. К., чрез адв.

Н. Д., с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите изразяват становище, че твърдението, че заплатената цена е над три път по-ниска от реалната не е достатъчно основание за уважаване на исковата претенция. От събраните гласни и писмени доказателства ставало ясно, че ищецът сам е потърсил ответника К. с цел продажба на собствения му имот. Продажната цена помежду им е била договорена още преди изготвяне на нотариалното пълномощно, като при срещата помежду им на 09.09.2020г. К. предал на Н. капаро в размер на 1000 лева. На същата дата последния предоставил нотариално заверено пълномощно в полза на ответника К., с което го упълномощил да прехвърли имота на свое име или на името на трето лице по своя преценка. Остатъкът от продажната цена била предадена на ищеца на 22.10.2020 г. в присъствието на свидетел, за което била издадена и приложената по делото разписка. Впоследствие К. решил да не прехвърля имота на свое име, а на своята дъщеря като сделката била сключена едва на 16.12.2020 г., т.е. два месеца след заплащане на цената в полза на упълномощителя. Последният пък предявил исковете едва шест месеца след сключваването на сделката. В същото време въззиваемите сочат, че липсвали каквито и да е данни пълномощникът да е действал във вреда на на упълномощителя, тъй като го е правил със съзнанието, че отношенията им са отдавна уредени. Родствената връзка между страните по разпоредителната сделка не била достатъчна да се приеме, че е налице споразумение между ответниците за увреждане на интересите на ищеца. Твърдения за такова дори не били изложени в исковата молба.

По отношение на евентуалния иск въззиваемият К. сочи, че в нотариалния акт е записано, че продажната цена е изплатена на продавача преди неговото изготвяне.

Посоченото обстоятелство се установявало и от приложената по делото разписка, като разликата от 200 лева в стойността се дължала на обстоятелството, че с оглед учредената представителна власт пълномощникът е предпочел да посочи по-ниска цена с оглед заплащането на по-малко нотариални такси по сделката. Оспорва твърдението, че сумата от 6000 лева е предоставена като заем в полза на въззивника, като счита, че същото не се подкрепя от доказателства по делото. С оглед гореизложеното моли за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски в производството.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът излага, че имотът му е бил отнет чрез измама, поради което иска сделката да бъде обявена за нищожна и същият да му бъде върнат.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на въззиваемия изразява становище, че доверителят му е действал добросъвестно, както и че пълномощното е било издадено няколко месеца преди продажбата, следователно ако упълномощителят е имал оплаквания, че е бил измамен, е можел да оттегли представителната му власт.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по предявени от Н. К. Н., чрез процесуален представител Р. Ж., срещу П. К. К., и А. П. К. обективно и 2 субективно съединени евентуални искове, в следната последователност: 1.) иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване недействителността на договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус В.Г., с район на действие ВРС, сключен между Н. К. Н., в качеството му на продавач чрез пълномощника му П. К. К. и А. П. К., в качеството й на купувач, с предмет недвижим имот – дворно място, находящ се в с. Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника във вреда на представлявания, както и 2.) иск с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника П. К. К. да заплати на ищеца сумата от 6000лева, представляваща получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник, въз основа на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно рег. № 8774/09.09.2020г. и рег. № 8774/09.09.2020г., на нотариус, рег. № 549 на НК с район на действие РС- Варна и въз основа на която е сключен договор за покупко- продажба по нот.акт № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда[1]11.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът излага твърдения, че на 09.09.2020г. е учредил на ответника П. К. представителна власт с пълномощно с нотариална заверка на подписите и на съдържанието с рег.№№8774 и 8775 на нотариус В.Г., рег.№549, с район на действие ВРС, за неограничено разпореждане, вкл. и покупко – продажба, на цена и при условия по негова преценка, от името на ищеца и за негова сметка, на собствения му недвижим имот, предмет на исковата претенция. На 16.12.2020г. първият ответник продал на своята дъщеря А. К. процесния имот за сумата от 6000 лева, която последната изплатила изцяло в брой на продавача – П. К., преди подписване на НА. Договорът за покупко-продажба бил обективиран в НА № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус В.Г., рег.№549, с район на действие ВРС.

Твърди се, че пълномощникът по договора се е договорил с купувача във вреда на представлявания, тъй като имотът е продаден при неизгодни условия, на цена в пъти по– ниска от реалната му пазарна стойност и на лице, в близка родствена връзка с упълномощения – негова дъщеря. По изложените съображения отправя искане процесната сделката да бъде прогласена за недействителна спрямо него. На следващо място сочи, че не е получил цената по сделката в размер на 6000лева, която не му била предадена и към момента на завеждане на исковата претенция, поради което в условията на евентуалност иска предаване на сумата. Претендира и присъждане на разноски.

С подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответниците П. и А. К.и, чрез адв. Н. Д. исковете се оспорват, като неоснователни. Излагат се твърдения, че през м.септември 2020г., ищецът отишъл при ответника К. и му заявил, че желае да продаде имота си. Поискал 8000 лева, като впоследствие и след извършен оглед страните се постигнали съгласие за цена от 6200 лева. На 09.09.2020г. ищецът сам предоставил на ответника нотариално заверено пълномощно, с което го упълномощил да продаде собствения му имот на лице и при условия по негова преценка. Към пълномощното били представени и необходимите декларации за продажба на имота. Ответникът предал на ищеца сумата от 1000 лева, а впоследствие уговорили и предаването на остатъка до уговорената цена. През м. септември ответникът подал заявление за скица и данъчна оценка.

На 22.10.2021г. ответникът предал на ищеца и остатъка от продажната цена, като сделката следвало да бъде изповядана пред нотариус на по – късен етап. На тази среща между страните присъствало и друго лице, познат на ответника. Сочи, че при предаване на сумата, ищецът собственоръчно подписал разписказа това, че е получил сумата от 6200 лева от него.

Впоследствие ответникът решил да не прехвърля имота на свое име, а на дъщеря си, която искала да построи сграда в имота, поради което му платила заплатената от него сума. Сочи, че в НА сумата е закръглена на 6000 лева, с цел заплащане на по – ниски такси по сделката.

Оспорва да е договарял във вреда на представлявания, тъй като ищецът е получил продажна цена, за която двамата се били споразумели. Моли за отхвърляне на исковата претенция в цялост и присъждане на разноски.

Предявеният главен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 40 от 3

ЗЗД, която предпоставя неговата основателност от установяването в условията на главно и пълно доказване на следните правопораждащи факта: валидно учредена представителна власт, по силата на която е сключен договор във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания, респективно тяхната недобросъвестност. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за наличието на субективната предпоставка - недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания.

Учредяването на представителна власт в полза на първия ответник се установява от приложеното по делото пълномощно от 09.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите и на съдържанието с рег. № 8774 и № 8775/09.09.2020 г., извършена от нотариус В.Г., рег. № 549, с район на действия ВРС, с което Н. К. Н. е упълномощил П. К. К. да се разпорежда както намери за добре, без ограничения и по негова преценка, включително да продава, дарява, заменя, ипотекира и др. при цена и при условия на сделките по негова преценка, като договаря от името на упълномощителя и за негова сметка със собствения на Н. К. Н. недвижим имот, както и да приема плащане на капаро в брой или по банков път.