Решение № 114 от 21.01.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н

И Е

№ ..... гр.Плевен,

21,01,2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5543 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Т.Г.И., ЕГН **********, от с.***, чрез адв.Н.Я. от ПАК, против ЕТ „М.А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А.. В ИМ се твърди, че на 24,09,2015 г. между страните е сключен договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на с.***, със срок на действие до 01,10,2017 г. – за една стопанска година. С договора са отдадени имоти с обща площ 42,991 дка., при уговорена цена 40,00 лева за декар. Сочи се, че съгласно договора, наемната цена, в общ размер на 1719,64 лева, а е следвало да бъде заплатена в срок до 30,09,2017 г., което не е сторено. Сочи се, че неплащането в срок обуславя и претенция на ищеца за заплащането на мораторна лихва, която за периода от 01,10,2016 г. до датата на ИМ – 27,07,2018 г., възлиза на 143,31 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявеният иск. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, процесуалният представител на ищеца развива съображения, че след изплащането на аренда за стопанската 2011/2012 г., арендаторът е предприел действия по увеличаване на арендното плащане, без обаче да е предложено сключването на Анекс, отразяващ промените по договора, като за стопанската 2012/2013 г. арендното плащане е било 25,00 лева на декар, за стопанската 2013/2014 г. – 30,00 лева на декар, а за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. – 40,000 лева на декар. Сочи се, че при тези увеличения не е спазена писмената форма на предложението за увеличаване на плащането, съответно и няма дадено писмено съгласие от страна на ищеца. Твърди се, че с оглед напредналата възраст на ищеца, образованието му, липсата на правни знания, същият се е съгласил с увеличеното плащане, тъй като е в негова полза. Сочи се също така, че платените на ищеца суми по процесните РКО отговарят изцяло на увеличените плащания на декар, предложени от арендатора, и са изчислени с точност до стотинка. Моли съда да уважи претенцията на ищеца и да отхвърли насрещния иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез адв.А.Г. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен, тъй като ответникът има вземане срещу ищеца в размер на 2364,71 лева, получена от същия без правно основание и подлежаща на връщане. Сочи се, че с РКО №18/24,09,2013 г., №22/08,10,2014 г., №4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. по Договор за аренда от 31,08,2016 г., вписан в СлВп на 19,09,2006 г., продължен до 01,10,2016 г. при условията на чл.18 от ЗАЗ с аянекс от 04,05,2011 г., ищецът е получил сумата от 2364,71 лева, без да му се дължи. Предявен е насрещен иск за същата сума, като е направено искане да бъде извършено прихващане и да се осъди ищеца да заплати на ответника остатъка в размер на 645,07 лева. Направено е искане за привличане като трето лице-помагач на страната на ответника на лицата ***, получавали за сметка на ищеца плащания по РКО №22/08,10,2014 г., №4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. В насрещната ИМ се твърди, че между страните е съществувал договор за аренда, продължен с анекс до 01,10,2016 г., с уговорено арендно плащане 20,00 лева на декар. Твърди се обаче, че по този договор за стопанската 2012/2013 г. е изплатена сума в размер на 1074,78 лева, която е повече от дължимата с 214,96 лева; за стоп.2013/2014 г. е изплатено в повече 429,91 лева; за стоп.2014/2015 г. е изплатено в повече с 859,82 лева и за стоп.2015/2016 г. е изплатено в повече с 859,825 лева. Моли съда да осъди първоначалния ищец да му заплати претендираната сума, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Отново заявява прихващане с исковата сума. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, процесуалният представител на ответника сочи, че са неоснователни възражения на ответника по насрещния иск, че сумите са получени на правно основание в следствие неформално едностранно изменение на договора за аренда от страна на арендатора. Сочи се, договора за аренда се сключва в писмена форма с нотариална удостоверяване на подписите на страните и в такава форма следва да бъдат и споразуменията за неговото изменение. Твърди се, че показанията на разпитаните свидетели са неотносими, тъй като касаят техни отношения с ответника, а не между страните по делото. Моли съда да уважи насрещния иск и да се извърши съдебна компенсация между вземанията по главния и насрещния иск, като се присъди остатъка от 501,76 лева, ведно със законната лихва.

Ищецът е подал отговор по насрещния иск, в който се твърди, че насрещният иск е неоснователен. Сочи се, че от стопанската 2012/2013 г. арендаторът едностранно е увеличил арендното плащане на 25,00 лева на декар, през 2013/2014 г. – на 30,00 лева на декар и на 40,00 лева на декар за стопанската 2014/2015 г. Сочи се, че допълнително споразумение не е сключвано. Сочи се, че ищецът по насрещния иск е изпълнил доброволно един свой нравствен дълг и не може да иска връщане на изплатените суми.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на шест броя ниви с обща площ 42,991 дка.

Видно е от представеният с ИМ договор за наем на земеделска земя от 24,09,2015 г., че ищецът като наемодател, е предоставил на ответника като наемател, за временно и възмездно ползване – една стопанска година – считано от 01,10,2016 г., следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.***: 1/нива от 6,010 дка. с №010004; 2/нива от 7,751 дка. с №025039;

3/нива от 11,504 дка. с №027022; 4/нива от 10,642 дка. с №029040; 5/нива от 1,085 дка. с №030020 и 6/нива от 5,999 дка. с №048012, при уговорена цена в размер на 40,00 лева/декар годишно. В договора е посочено, че паричния наем се плаща в срок до 30,09, на изтеклата стопанска година.

От представеното с насрещния иск заверено копие от договор за аренда от 31,08,2006 г., Акт №38, том III, рег.№4525/31,08,2006 г. на нотариус *** И., вписан в Служба по Вписванията на 19,09,2006 г., се установява, че ищеца по първоначалния иск като арендодател, е предоставил за временно и възмездно ползване на ищеца по насрещния иск, като арендатор, за срок от пет стопански години, следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.***: 1/нива от 6,010 дка.; 2/нива от 7,751 дка.; 3/нива от 11,504 дка.;

4/нива от 10,642 дка.; 5/нива от 1,085 дка. и 6/нива от 5,999 дка., при уговорена цева в размер на 7,00 лева на декар.

От представеното с насрещния иск заверено копие на Анекс от 04,05,2011 г., вписан в Служба по Вписванията на 16,05,2011 г., се установява, че страните са се споразумели срокът по Договора за аренда от 31,08,2006 г., Акт №38, том III, рег.№4525/31,08,2006 г. на нотариус ***И., вписан в Служба по вписванията на 19,09,2006 г., да бъде продължен с пет стопански години, считано от 01,10,2011 г. до 01,10,2016 г., а арендното плащане е определено на 20,00 лева на декар.

От представеното заверено копие от РКО

№75/17,09,2012 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 859,82 лева с основание – „рента 2011/2012 г. 42,991 дка.“.

От представеното заверено копие от РКО

№18/24,09,2013 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 1074,78 лева с основание – „наем 2012/2013 г. 42,991 дка.“.

От представеното заверено копие от РКО

№22/08,10,2014 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 1289,73 лева с основание – „наем земя 2013/2014 г. 42,991 дка.“.

От представеното заверено копие от РКО

№4/24,09,2015 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ***Т.И. – представител на ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 1719,64 лева с основание – „наем 2014/2015 г. 42,991 дка.“.

От представеното заверено копие от РКО №37/02,11,2016 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 1719,64 лева с основание – „наем земя 2015/2016 г. 42,991 дка.“.

Съдът не обсъжда показанията на разпитаните свидетели, тъй като касаят отношения между самите свидетели и ответника по първоначалния иск, и не са относими към предмета на настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По първоначално предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД При наличието на валиден наемен договор между наемодател и наемател, и при установено изпълнение на задължението на наемодателя да предаде имотите, за наемателя остава задължението да плати наемната цена, каквито доказателства в хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал, а именно върху него лежи тежестта на доказване на това обстоятелство.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.232, ал.2 вр.чл.79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за наем на земеделска земя от 24,09,2015 г., като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимата се наемна цена за процесния период. Видно от договора, земеделската земя е с обща площ 42,991 дка.

Съобразявайки договорената наемна цена в размер на 40,00 лева, на основание чл.162 от ГПК съдът изчисли, че дължимата наемна цена за стопанската 2016/2017 г. е в размер на 1719,64 лева, в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията.

Исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата е акцесорна по отношение на главния иск. За да възникне отговорността за заплащане на обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното вземане. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Процесният договор съдържа разпоредба, уреждаща срока на изплащане на дължимия наем – до 30-ти септември на изтеклата стопанска година, или след 01,10,2017 г. наемателят е изпаднал в забава по отношение на наемодателя. Съдът, използвайки общодостъпен в интернет калкулатор за изчисляване на законна лихва, пресметна, че лихвата за забава върху сумата от 1719,64 лева за периода от 01,10,2017 г. до подаване на ИМ – 27,07,2018 г. възлиза на сумата от 143,31 лева и в този размер именно следва да се уважи претенцията.

По насрещния иск с правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД

Материално-правна предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД е разместване на имуществени блага, като следва да бъде установено, че процесната сума е излязла от патримониума на ищеца, постъпила е в имуществото на ответника и това разместване на блага е без правно основание. Първите две предпоставки трябва да бъдат установени от ищеца, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за така извършеното плащане.

Не се оспорва от ответника по насрещния иск Т.И. получаването на сумите по РКО №18/24,09,2013 г., №22/08,10,2014 г., №4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. Възражението на ответника по насрещния иск е, че арендаторът по своя инициатива е увеличавал арендното плащане. Ето защо спорният по делото въпрос е дали размерът на уговореното в договора арендно плащане е бил променян в периода на действието му и дали същото е било извършвано в по-голям размер в течение на годините.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗАЗ, размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента, като арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти. В случая се установи, че арендното плащане е било уговорено в размер на 7,00 лева на декар за година, а в последствие с анекса от 04,05,2011 г. е увеличено на 20,00 лева, считано от 01,10,2011 г.