Решение № 385 от 08.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Пазарджик, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500551 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №835/24.06.2024г., постановено по гр.д.№907/2024г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени изцяло предявените от А. М. К., ЕГН **********, с адрес: с.Щ., ул.„Четвърта“ №29, чрез адв.С. М. от АКПазарджик, против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„М.а долина”, ул.„Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано от Р.И. М.а-Т. и Т.И.В. искове с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) за сума в размер на 10756,59лв., от които сумата в размер на 10192,02лв., представляваща главница на задължението, сумата в размер на 549,20лв., представляваща договорна лихва и сумата в размер на 15,37лв., представляваща наказателна лихва за задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит и законна лихва върху главницата, считано от 24.09.2010г. до изплащане на вземането, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 773,29лв. или всичко в общ размер на 11529,88лв., всичките по изпълнителен лист на РС Пазарджик от 1

27.09.2010г. по ч.гр.д.№3865/2010г., издаден въз основа на Заповед №2465 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №283 от 2016г. при ЧСИ Г.З. с peг.№888, като неоснователни поради неизтичане на законоустановения давностен срок.

Осъден е А. М. К., ЕГН **********, с адрес: с.Щ., ул.„Четвърта“ №29, да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„М.а долина”, ул.„Рачо ПетковКазанджията” №4-6, представлявано от Р.И. М.а- Т. и Т.И.В. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на А. М. К., чрез пълномощника му адв.С. М. от АК- Пазарджик.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. В този аспект се сочи, че въз основа на неправилен доказателствен и правен анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е стигнал до грешния извод, че давността на вземането по Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 27.09.2010г. по ч.гр.дело №3865/2010г., издаден въз основа на Заповед № 2465 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е била прекъсната с искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, с „предприемането“ на такъварг. т.5 от ТР №3/2015г. от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС и прилагането на такъв. Като според съда доколкото между всяко едно от установените действия, водещи до прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по- дълъг от пет години, то към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело погасителната давност не е изтекла.

Приема се, че тези изводи на решаващия състав са неправилни, доколкото не е обсъдено и не са изложени в подробности съображения, кои точно изпълнителни действия са довели до прекъсване на погасителната давност на вземането.

Сочи се, че правилно в Решение №835 от 24.06.2024г. на РС- Пазарджик по гр.дело №907/2024г. е записано, че по силата на чл.116, б.„в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ- поискано от взискателя или предприето по 2 инициатива на съдебния изпълнител.

Визира се, че от тази гледна точка по първоинстанционно дело от приобщените материали по изпълнително дело №283/2016г. при ЧСИ Г.З. се установява, че на 18.04.2017г. е наложен запор на банковите сметки на А. К. в „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД. Вследствие на тези изпълнителни действия, които са се осъществили е прекъсната погасителната давност на вземането по Изпълнителен лист на Пазарджишкия районен съд от 27.09.2010г. Впоследствие до следващото валидно изпълнително действие, което е годно да прекъсне погасителната давност на 29.05.2023г., когато е наложен запор върху сметката на А. М. К. в „Изипей“ АД, както и на трудовото му възнаграждение в ЕТ „Й.-М.Т.“ с ЕИК: 203544646 са минали повече от 5 години. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.116, т.3 от ЗЗД, прекъсване на давността е налице само при предприемане на действия за принудително изпълнение. Цитира се Решение №451 от 29.03.2016г. на ВКС по гр.д. №2306/2015г., IV г.о., съгласно което: „молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ“.

Поради което неправилно първоинстанционния съд е приел, че исканията инкорпорирани в молбите подавани от взискателя по изпълнителното дело, както и неосъществените изпълнителни действия прекъсват погасителната давност на вземането.

Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение №2/2013г., ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Тези констатации следва се тълкуват в смисъл, че същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само частния съдебен изпълнител и то прекъсва давността, но тъй като давността е свързана с поведението на кредитора- тя не може да се влияе от поведението на други лица. Поради това, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от частния съдебен изпълнител преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

3

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно- с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

Твърди се, че наложеният на 29.05.2023г. запор върху сметката на А. М.

К. в „Изипей“ АД, както и на трудовото му възнаграждение в ЕТ „Й.-М.Т.“ е в следствие на подадената на 04.04.2023г. молба от „Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, с която се иска налагане на запор върху банкови сметки на А. М. К.. Поради което и да се счита, че давността е прекъсната на 04.04.2023г., когато е подадена молбата за извършване на изпълнителни действия отново петгодишния давностен срок е бил изтекъл. В следствие на преди това подадените няколко молби от „Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:

131001375 не са предприети и извършени изпълнителни действия, които да прекъснат започналата да тече от 18.04.2017г. погасителна давност и вземането се е погасило по давност.

Поради което се счита, че в разрез с разпоредбата на чл.116, т.3 от ЗЗД и разясненията дадени в ТР №2/2013г., ОСГТК на ВКС са констатациите на първоинстанционния съд, че петгодишната давност на вземането по Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 27.09.2010г. е прекъсвана с депозираните молби от взискателя на 11.10.2017г., 18.10.2017г., 18.06.2018г., 23.01.2019г. и 11.07.2019г., тъй като вследствие на така подадените молби не са извършени реални изпълнителни действия спрямо А.

К.. Насрочените описи на движими вещи на А. К. също не са годни действия прекъсващи давността на вземането.

Сочи се, че съгласно Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.

№1747/2020г., IVг.о., с докладчик председателят Б.Б.: „Давността по отношение на длъжника не е прекъсната нито на 14.11.2018г. с молбата за образуване новото изпълнително дело №567/2018г., макар тя да съдържа искане за извършването на опис на движимите вещи в дома му, нито с насрочването на искания опис за 20.05.2019г., тъй като той не е осъществен 4 поради невнасянето на дължимата авансова такса от взискателя“.

Визира се и Решение №4073 от 5.06.2019г. на СГС по в.гр.д.

№6470/2019г., съгласно което: „доколкото разпореждането за извършване на опис и оценка на движими вещи, съответно тяхното насрочване, без реално да са платени такси за реализирането на способа, да са изпратени съобщения и най- важното- действието да е извършено, не предполагат да са осъществени елементите, които изграждат способа „Изпълнение върху движими вещи“.

Същият е уреден в глава 42 на ГПК, като прилагането на този способ започва с извършването на самия опис, а не с неговото насрочване. Поради това настоящият състав не може да приеме, че насрочването на опис и оценка, което само по себе си има само организационно значение е реализиране на изпълнително действие, годно да прекъсне давността.“. В Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГТК на ВКС също е посочено изрично, че самото извършване на опис и оценка на вещ са изпълнителни действия, след извършването на които започва да тече нова давност, а не насрочването му.

Това е и логично, отчитайки факта, че насрочването на опис и оценка не е изпълнително действие, изграждащо съответния способ, поради което неправилно първоинстанционния съд е приел, че самото насрочване на опис на движими вещи е прекъснало давността на вземането.

Относно подадената от взискателя по изпълнителното дело молба на 11.07.2019г. с искане на налагане на запор върху банковите сметки на А. К. в „Банка ДСК“ ЕАД се приема, че то не е годно изпълнително действие прекъсващо давностга на вземането. Това е така, тъй като запора изобщо не е наложен и изпълнителното действие не е извършено, поради знанието на самия взискател и частния съдебен изпълнител, че запор върху банковата сметка на А. К. в „Банка ДСК“ ЕАД вече е бил наложен.

Визира се, че в Решение №835 от 24.06.2024г. на РС- гр.Пазарджик е изложено, че на 16.07.2021г. е подадена друга молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на А. К., като на 28.07.2021г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ- клон София“. Счита се, че така изпратеното запорно съобщение не е прекъснало погасителната давност на вземането по Изпълнителен лист на Пазарджишкият районен съд от 27.09.2010г., тъй като А. К. изобщо не е имал открита банкова сметка там. Това изпълнително 5 действие има значение единствено относно института на „перемцията“ на изпълнителното дело, именно поради което е предприето от частния съдебен изпълнител. От материално правна гледна точка обаче изпълнителното действие по изпращане на запорно съобщение до „Те-Дже Зираат Банкасъклон София“ не е произвело действие и не е довело до прекъсване на погасителната давност.

Поради това се приема, че неправилни са констатациите на първоинстанционния съд, че давността е прекъсната с искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, с „предприемането“ на такъв и прилагането на такъв, тъй като давността се прекъсва единствено с предприемане на действия за принудително изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД.

Сочи се, че видно от доказателствата по делото реално предприети изпълнителни действия след 18.04.2017г. са налице чак на 29.05.2023г. когато е наложен запор върху сметката на А. М. К. в „Изипей“ АД, както и на трудовото му възнаграждение в ЕТ „Й.- М.Т.“ с ЕИК: 203544646 и на 03.01.2024г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение при .“А.04“ ЕООД с ЕИК: 115858568.