Решение № 5952 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5952 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110147574 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

30.03.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание пети март през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 47574/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Н. Г. Т., срещу МНВР, като се твърди, че ищцата заемала длъжност в сектор „Жалби, предложения и сигнали“ на отдел „Административно обслужване“ към Дирекция „Координация и административно обслужване“ при МВР, като до 01.02.2017 г. статутът й се уреждал от ЗМВР, а след тази дата със заповед № 8121К1113/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи била назначена като държавен служител на длъжност главен експерт в сектор „Жалби, предложения и сигнали“ на отдел „Административно обслужване“ към Дирекция “Координация и административно обслужване“ при МВР и на основание чл. 9 ЗДСл. и пар. 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР заеманата от нея длъжност била трансформирана в длъжност по ЗДСл. Твърди се, че на 19.05.2016 г. ищцата защитила в Академията на МВР дисертация за получаване на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Дейност на органите на МВР по сигнали, предложения и 1 жалби на граждани“, за което й била присъдена образователна и научна степен „доктор“ по „Организация и управление извън сферата на материалното производство (Национална сигурност)“, като след 2016 г. всяка учебна година със списък, утвърден от главния секретар на МВР, била определяна за хоноруван преподавател в АМВР, а с решение на Академичния съвет на АМВР от 20.06.2024 г. била избрана за хоноруван преподавател по учебна дисциплина „Опазване на обществения ред“, специалност „ППООР“. Поддържа, че на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 1, ал. 1 от Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията и ред за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, ищцата имала право на допълнително възнаграждение за придобитата от нея научна степен „доктор“, като размерът му бил определен със заповед № 8121з15б/05.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи на 60 лева, а със заповед № 8121з421/29.03.2024 г. бил увеличен на 350 лева.Твърди се, че в периода от 19.05.2016 г. до 01.02.2017 г., ищцата като държавният служител в органите на МВР, на основание чл.179, ал. 2 ЗМВР, ежемесечно получавала допълнително възнаграждение за научна степен „доктор“, в размер на 60 лева, но за научно-преподавателската си дейност в Академията на МВР през периода 2017 г.- 2025 г не била получила каквото и да е възнаграждение. Излага доводи, че ищцата имала право на допълнително трудово възнаграждение и след 01.02.2017 г. на основание пар. 69, ал.6 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ бр.81 от 2016 г), съгласно който при преобразуване на служебните правоотношения на служителите, в т.ч. и на служителите притежаващи научна степен, се определяло индивидуална основна заплата, не по-ниска от възнаграждението, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и научна степен и левовата равностойност на храната, осигурена на основание чл. 181, ал .1 от ЗМВ. Въпреки това, обаче, в месечната заплата на ищцата не било включено допълнителното възнаграждение за научна степен „доктор“, което следвало да й бъде осигурявано на основание § 69, ал.6 от ПЗР към ЗИДЗМВР и чл.179, ал.2 ЗМВР и което следвало да бъде изплащано на всички служители на МВР, притежаващи научна степен “доктор“ по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.З ЗМВР. Твърди, че за периода от 01.02.2017 г. до 01.10.2025 г. на ищцата не било изплащано полагащото й се допълнително възнаграждение за притежаваната от нея научна степен „доктор“, като периода от 01.10.2022 г. до 01.04.2024 г. същото било в размер на 60 лева месечно, а за периода от 01.05.2024 г. до 01.10.2025 г. в размер на 350 лева месечно, т.е. за исковия период от 01.10.2022 г. до 01.10.2025 г. дължимата сума възлизала в общ размер на 7090 лева. С жалба с вх. № УРИ-812100-7057/14.04.2025 г. до министъра на вътрешните работи и до заместник-министъра на вътрешните работи, ищцата поискала да й бъде изплатено дължимото й се допълнително възнаграждение, но жалбата й била приета за неоснователна. Излага подробни съображения за неоснователност на отказа на ответното министерство. Иска осъждане на ответника да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Не оспорва, че ищцата е служител в Дирекция “Координация и административно обслужване“ при МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР със статут по ЗДСл, както и че за исковия период не й е изплащано допълнително трудово възнаграждение за научна степен. Излага доводи, че ищцата няма право на претендираното допълнително трудово възнаграждение, тъй като й е определена индивидуална основна заплата, включваща и допълнителното възнаграждение по чл. 179, ал.

1 ЗМВР. Твърди, че статутът на ищцата през целия исков период се регламентирал от разпоредбите на ЗДСл, в които не било уредено право на допълнително възнаграждение за научна степен по чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Заявява, че съгласно пар. 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИДЗМВР при назначаване на служителите с преобразувани правоотношения по ЗДСл се определяла индвивидуална основна заплата, която включвала заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата 2 равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР, като в тази връзка с преназначаването на ищцата на споменатата длъжност, считано от 01.02.2017 г., възнаграждението за научна степен не се начислявало отделно, а представлявало компонент от получаваното от ищцата основно възнаграждение. Отделно от това излага доводи, че на държавния служител не могат да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от ЗДСл, като такива не могат да бъдат определени в други закони. Иска отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР.

За да възникне парично вземане за заплащане на допълнително възнаграждение в обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между страните да е налице валидно възникнало служебно правоотношение, както и че ищецът е работил на длъжност, за която нормативно е предвидено заплащане на допълнително трудово възнаграждение за научна степен, в т.ч. за научна степен „доктор“; 2) служителят да е придобил научна степен „доктор“ по дисертационен труд по научна специалност, свързана с длъжностните му задължения; 3) служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил дължимото допълнително възнаграждение за научна степен „доктор“; 4) както и размера на вземането за исковия период, вкл. че със заповед на министъра на вътрешните работи са определени конкретни размери на допълнителното трудово възнагражднеие за научна степен „доктор“.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) през исковия период ищцата работила при ответника по служебно правоотношение, като със заповед № 8121К—1113/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи била назначена като държавен служител на длъжност главен експерт в сектор „Жалби, предложения и сигнали“ на отдел „Административно обслужване“ към Дирекция “Координация и административно обслужване“ при МВР и на основание чл. 9 ЗДСл и пар. 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР заеманата от нея длъжност била трансформирана в длъжност по ЗДСл; 2) че през 2016 г. ищцата защитила в Академията на МВР дисертация за получаване на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Дейност на органите на МВР по сигнали, предложения и жалби на граждани“, за което й била присъдена образователна и научна степен „доктор“ по „Организация и управление извън сферата на материалното производство (Национална сигурност)“; 3) че през исковия период на ищцата не е изплащано отделно допълнително трудово възнаграждение за научна степен „доктор“.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Следователно в случая правният спор се концентрира върху факта дали претендираното допълнително трудово възнаграждение за ОНС „доктор“ се дължи на ищцата.

Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че за периода от м.10.2022 г. до м.04.2024 г. допълнителното възнаграждение за ОНС „доктор“ е било в размер на 60,00 лева, а след това за периода от м.05.2024 г. до м.09.2025 г. възнаграждението е в размер на 350,00 лева – или общо 7090,00 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и 3 добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените по делото задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

Доколкото за посочените обстоятелства от хипотезиса на правна норма не се спори между страните, то са налице предпоставките за уважаване на процесната претенция в цялост.

В случая правилата на чл. 142 ЗМВР, § 69 ПЗР ЗМВР и § 86 ЗИДЗМВР и чл. 179 ЗМВР следва да се тълкуват граматически, систематично и телеологически.

От една страна с представените по делото – Заповед № 8211з-816/03.11.2014 г., Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г., Заповед № 8121з-421/29.03.2024 г. се установява, че самият ответник е признал, че в случая се дължат допълнителни възнаграждения за ОНС „доктор“ в размер съответно на 60,00 лева и 350,00 лева (за различните периоди). А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. В този смисъл, след като самият закон предвижда заплащането на допълнително възнаграждение независимо дали се прилагат правилата на ЗДСл. или КТ и НСОРЗ, работодателят е длъжен при структурирането на възнаграждението извън основното възнаграждение, да включи допълнителното възнаграждение за съответната ОНС „Доктор“. Законът не допуска дори с аргумент от приложението на § 69, ал. 6 ПЗР ЗМВР, според която при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за МНВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, да се допусне допълнителното възнаграждение да бъде определено в рамките на основното възнаграждение. Логиката на посочената разпоредба (дори, ако в случая да беше приложима) е съвсем друга – касае се за определяне на основното възнаграждение, извън допълнителните такива, каквото е това за ОНС „Доктор“. От гледна точка на телеологическото тълкуване на посочената разпоредба, законодателят цели да не се намали възнаграждението на служителите в системата на МВР, но не и основното им възнаграждение да се формира с включването в него на допълнителните възнаграждения, които се дължат на различни основния и чийто сбор с основното възнаграждение ще формира брутното възнаграждение на служителя.