Решение № 166 от 12.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330205982 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-6207-000685 от 18.06.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на М. И.

А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, (с равностойност в евро - 102,26 евро) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Жалбоподателят М. И. А., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. В. К., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като излага аргументи за разминаване в посоченото място на нарушението в обстоятелствената част и диспозитива на НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В молбастановище сочи доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против М. И.

А., ЕГН ********** за това, че на 22.11.2024г., в 16:00 часа, в с. Маноле на кръстовището, на Улица без име и Улица без име като Водач на лек автомобил, СИТРОЕН, * * , ФРАНЦИЯ на 22.11.2024г., в с. Маноле улица 1ва, кръстовището с ул 57ма в 16.00 часа при полицейска проверка К. И. Ц. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ-Труд установява, че М. И. А., управлява лек автомобил Ситроен ц4 с регистрационен номер ** лична собственост като извършва следните нарушения 1 Управлява МПС което не е регистриран по надлежния ред с френски регистрационен номер с обозначена валидност 2023г. Съставения на водача АУАН cep. GA бл.№ 1377999 от 22.11.2024г., е прекратен на основание чл.54.ал.1, т.9 от ЗАНН и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е изпратен на РП Пловдив, за извършване на проверка, за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на РП Пловдив от 23.04.2025г., прокурор М.С., е прекратено наказателно производство и изпратено на АНО за продължаване ка АНП. На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е продължено АНП за нарушение нормите на чл.140, ал1, пр.1 от ЗДвП. Деянието не е маловажен случай по чл.28а от ЗАНН и параграф 6, т.32 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При индивидуализирането на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Прието било, че жалбоподателят А. е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 1377999 от 22.11.2024г., съставен от К. И. Ц. – мл.автоконтрольор при РУ Труд към ОДМВР гр.Пловдив, с идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя К. Ц., които съдът кредитира като обективни, достоверни, непротиворечиви, в синхрон с писмени доказателства.

При тази фактическа установеност, която не се оспорва от жалбоподателя и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че не се установява по безспорен и категоричен начин от страна на М. И. А. да е осъществен състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

2

„Регистрирани по надлежния ред“ означава наличие на действаща регистрация, извършена по приложимия национален режим, която е валидна към момента на участието в движението.

От обективна страна безспорно се установява, че на 22.11.2024 г. жалбоподателят е управлявал по път, отворен за обществено ползване, моторно превозно средство с поставени чуждестранни регистрационни табели с отбелязана валидност до 2023 г., т.е. с изтекъл срок към момента на проверката. Тези обстоятелства са отразени в АУАН и не са опровергани с насрещни доказателства за наличие на действаща регистрация към момента на проверката.

Когато регистрацията е срочна и срокът е изтекъл, регистрацията е изгубила действието си. В този случай МПС не притежава действащ регистрационен статус и не отговаря на изискването на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Следователно, ако е установено, че чуждестранната регистрация е била с изтекла валидност и не е била подновена към датата на проверката, превозното средство се явява нерегистрирано по смисъла на закона. Законът не прави разграничение между липса на първоначална регистрация и изтичане на валидността на съществуваща такава, доколкото и в двата случая отсъства действащо административно разрешение за участие в движението.

Деянието е формално и се счита довършено с акта на управление.

Следователно управлението на МПС с регистрационни табели с изтекла валидност обективно осъществява състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като правното положение на такова МПС е приравнимо на нерегистрирано.

Въпреки това обаче съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му, обуславящо неговата отмяна.

Съгласно императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа точно и пълно описание на нарушението, включително времето и мястото на извършването му. Мястото на деянието е задължителен реквизит, чрез който се индивидуализира административното обвинение и се очертават предметът на доказване и рамките на защитата.

В процесния случай е налице вътрешно противоречие в самото наказателно постановление относно мястото на извършване на нарушението.

В диспозитива като място е посочено кръстовище на „улица без име“ с „улица без име“ в с. Маноле, докато в обстоятелствената част е индивидуализирано различно място – кръстовище на ул. 1-ва и ул. 66-та в същото населено място.

Двете локализации са взаимно изключващи се и не могат да бъдат възприети като допълващи се.

Подобно несъответствие не представлява техническа неточност, а засяга съществен елемент от административното обвинение. Мястото на извършване е обективен признак на деянието и неговата неясна или противоречива индивидуализация води до неяснота относно самия предмет на вмененото нарушение.

Недопустимо е съдът да извлича по тълкувателен път действителната 3 воля на наказващия орган или да извършва корекция на фактическото описание, тъй като това би довело до изменение на административното обвинение. В производството по ЗАНН съдът осъществява контрол за законосъобразност върху вече формулирано обвинение, а не формира такова.

Констатираното противоречие засяга пряко правото на защита на санкционираното лице, като същото следва да знае с точност къде се твърди, че е осъществено нарушението, за да може своевременно и ефективно да организира защитата си, което при посочване на две различни места на извършване за една и съща дата и час е обективно невъзможно.

Административнонаказателната отговорност не може да се основава на предположения или на избор между алтернативно изложени факти.

Изискването за пълно, точно и непротиворечиво описание на нарушението е пряко проявление на принципите на правната сигурност и защита на правата на гражданите в административнонаказателния процес.

Допуснатият порок е съществен, тъй като е допуснато при издаване на наказателното постановление, засяга негов задължителен реквизит и не подлежи на саниране в съдебната фаза, поради което обуславя незаконосъобразност на акта независимо от наличието на нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е в съответствие с чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539/2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 200 лева, следва да 4 бъде с равностойност евро, а именно 102,26 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № № 24-6207-000685 от 18.06.2025г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на М. И. А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени "Глоба" в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 153,39 евро, което е било изплатено изцяло и в брой.

Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за неоснователно, тъй като претендираният размер съответства на минималния по разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) поради което разноските следва да се присъдят изцяло в претендирания на 153,39 евро размер и следва да бъде платен от въззиваемата страна.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно върху него.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.