Решение № 61 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110200996 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на В. М. М., с ЕГН ********** от гр. Варна, против Наказателно постановление № 24-0819-002310/26.08.2024 год. на Началника на група сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева ( с равностойност в евро 51,13) и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, както и административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева (с равностойност в евро 25,56) за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, като се твърди, че при съставяне на акта са били допуснати недостатъци, които пречат на установяване на действителните фактически положения. Оспорват се тези описани в АУАН и издаденото въз основа на него НП досежно нарушението по пункт 1, поради което се моли за отмяна на същото.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който пледира за отмяна на издаденото НП на посочените в жалбата основания, като пледира за присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител, който посочва, че разпоредбата на чл. 103 ЗДвП има няколко хипотези като наказващият орган не е посочил ясно и недвусмислено коя от тях е приложима в конкретния случай.

Наред с това се посочва, че на нито едно място в ЗДвП или в правилника за приложението му няма изискване водачът да излиза от автомобила, за да му бъде извършена проверка. В конкретния случай се установило, че проверка за алкохол на водача е била извършена, като 1 същият е представил и наличните у него документи за проверка, като в този смисъл не ставало ясно кои указания на полицейския орган не били изпълнени. Посочват, че не оспорват НП в частта в която е установено, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било представено за технически преглед, като не ставали ясни и мотивите на АНО за налагане на санкция над законоустановения минимум. Пледира за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, респ. за намаляване на размера на наложената санкция по пункт 1 от обжалваното НП.

Жалбоподателят М. на свой ред не оспорва нарушението по пункт 2 от обжалваното НП, като твърди, че пропускът е бил допуснат, тъй като друго лице е имало отговорност да следи, но още на следващия ден автомобилът е минал преглед. Обстоятелството, че е отказал да излезе от автомобила си обяснява с късния час на проверката – 00.35 часа, което налагало същият от съображения за личната си сигурност да не напуска автомобила, като това не означавало, че отказва съдействие на проверяващите го полицейски органи.

От своя страна наказващият орган ангажира единствено писмено становище, в което посочва, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.06.2024 г. в 00.37 часа въззивникът В. М. М. управлявал собственият си л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № *** по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Осми приморски полк“ срещу блок 60на ж.к. „Чайка“ в гр. Варна, когато бил забелязан от полицейски екип със служебен автомобил част от който бил св. Д. А..

Полицейският екип решил да извърши проверка на въззивника, като за целта му дал сигнал да спре, което въззивника сторил. След това обаче полицейските служители поискали от него да слезе от автомобила си, за да бъде тестван за алкохол, на което разпореждане въззивника не се отзовал, като посочил, че ще съдейства за извършване на проверката (което впоследствие и сторил), но няма да напусне автомобила си. В хода на проверката не представил доказателства, че управляваното от него ППС е преминало технически преглед.

Междувременно и тъй като проверката се проточила, жалбоподателят М. се свързал с тел. 112, като след като установил, че предстои да дойдат полицейски органи, които да го изпробват за употреба на алкохол отказал подадения сигнал.

За посоченото обстоятелство и за отказа си да излезе от автомобила на М. бил съставен АУАН с бл. номер 1292392 от 15.06.2024г. който бил подписан от жалбоподателя без възражения и въз основа на който впоследствие било издадено и процесното НП, което възприело изцяло фактическите и правни констатации залегнали в акта.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелските показания на актосъставителя А., както и тези на свидетеля С.М. (очевидец на случилото се и намираща се в автомобила на жалбоподателя), които бяха последователни, еднопосочни и в значителна 2 степен конкретни. Писмените материали - преписката по АНП, съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на 05.03.2025 г./ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицай, оправомощен съгласно същите заповеди.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел (полицейски служител) и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено, като предвид характера на създалата се и развила ситуация е повече от житейски обосновано този свидетел да е именно полицейски служител.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на същото - на датата и на мястото на извършването му, като ясно е посочено в обстоятелствената част, че жалбоподателят е отказал да изпълни разпорежданията на представителя на службата за контрол, а именно да излезе от автомобила, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.

Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Видно материалите по АНП и показанията на свид. А. и М. (а този факт не се отрича и от жалбоподателя М.), които потвърждават отразеното в АУАН, жалбоподателят макар да е спрял на подадения сигнал от страна на полицейските орган е отказал да изпълни 3 разпореждането да излезе от автомобила, за да даде проба за алкохол.

Обяснениято на жалбоподателя, че е отказал да изпълни полицейското разпореждане от съображения за своята сигурност предвид късния час на проверката не следва да се споделят доколкото в случая за съда са нелогични мотивите, че полицейски служители биха застрашили живота и физическата цялост на жалбоподателя, а наред с това, ако се страхува от шофиране нощем жалбоподателят не е следвало да се поставя сам в подобна ситуация.

Обстоятелството дали има или няма изрична разпоредба в ЗДвП, която да задължава гражданите да слизат от автомобилите си в случая е ирелевантно, тъй като съществува задължение за същите да изпълняват указанията на контролните органи, за да не се стига до ситуации в които контролни функции по отношение на собственото им поведение да „осъществават“ самите те.

Що се отнася до възражението, че не ставало ясно коя от двете форми на изпълнително деяние, предвидени в чл. 103 ЗДвП е била нарушена, то съдът намира, че в случая ясно и недвусмислено е описано, че нарушението се изразява в неизпълнение на указанията на контролен орган.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото има и доказателства (справка за нарушител), че въззивникът има множество други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази връзка съдът намира, че определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приемат като маловажни.

Поради всичко гореизложено НП следва да бъде потвърдено.

Доколкото жалбоподателят не обжалва издаденото НП в частта му за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗДвП, то в тази част същото е влязло в законна сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по 4 предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.

Производството по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което юрисконсултът не се яви (а депозира единствено писмено становище) , не се отличава с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80лева ( с равностойност в евро 40,90).

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-002310/26.08.2024 год. на Началника на група сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна, с което на В. М. М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева ( с равностойност в евро 51,13) и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева (с равностойност в евро 40,90), представляваща юрисконсултско възнаграждение.